Първан Симеонов: Има риск от създаване на паралелна политическа реалност сред българските турци

Изгонването на Лютви Местан ще се отрази негативно на изборните резултати на ДПС, но големият риск пред България е етнизирането на вота и създаване на паралелна политическа реалност сред българските турци. Това коментира в интервю за Mediapool политологът от "Галъп" Първан Симеонов. Той предупреждава за реализиране на македонски сценарий в България, ако Местан реши да създава откровено протурска партия. Политологът смята, че геополитиката ще си личи все по-ясно във вътрешния политически живот, но смята предсрочните избори за малко вероятни поради липсата на алтернатива на ГЕРБ.

Какви политически цели преследва Лютви Местан извън ДПС?

Лютви Местан ми се струва всъщност прям в думите си на пресконференцията. Това, че ДПС има шанс в дясното е негова политика от години. Самият Местан явно мисли и сега за някаква нова формация, която да е угодна на днешното дясно – даже почнаха спекулации на тази тема. Досега по нищо не личи, обаче, Борисов да харесва опита на Местан. Даже от НПСД (Национална партия "Свобода и достойнство" – бел. ред.) не реагират с въодушевление. Радан Кънев пък побърза да се дистанцира, а още преди това представители на "България на гражданите" опаковаха Кънев и Местан заради "историческия компромис". Всичко това говори, че и в днешното дясно Лютви Местан закономерно не е желан – въпреки че назовава проблеми, които и една част от десницата назовава.

Как ще се отрази изгонването му на ДПС и нейния изборен резултат?

Пита се най-вече какво ще стане с гласовете на ДПС от Турция – те сега са под въпрос. По-скоро сериозна част от тях би следвало да отидат при евентуалната нова партия на Местан. А и тръгва си ключова фигура и това няма как да се отрази добре на ДПС в електорално отношение. Заедно с Лютви Местан си тръгват и депутати, той ще има представителство в парламента, което означава още трудности за ДПС. Това ще бъде предизвикателство и към самия електорат на ДПС – част от избирателите ще бъдат разколебани. Големият проблем ще е той да продължи да се ползва с политическата легитимация на турските дипломатически представители и с подкрепата на висшето мюсюлманско духовенство. Това може да представлява още по-голяма свързаност с външни интереси, отколкото имаме при самото ДПС. Това ще е много сериозно изпитание за ДПС, но и за всички нас. Има сценарии, при които ние всички губим от случващото се, а не просто ДПС.

Какви са тези сценарии?

Първо трябва да видим дали ще се стигне до криза в ДПС, защото и досега са правени опити за създаване на по–протурски звучаща алтернатива на партията, които засега са неуспешни. Сегашният опит би изглеждал по-амбициозен, ако се състои. Възможно е обаче всичко да приключи с маргинализирането на г-н Местан. Това пак не е особено добър вариант, защото идеята, че вотът на българските турци е монополизиран от единствена формация като ДПС, е притеснителна. Вярно е, че тази формация по-скоро е страняла от официалната политика на Анкара, но също така е вярно, че един етнически по своята същност вот, е закрепостен. Още по-притеснително е, че тази формация не се разделя със своя образ на непрозрачност и недобросъвестност в политически и всякакъв друг план. Най-тревожният вариант ще е успешно да се създаде партия, която да е близка до съвременната политика на Република Турция. В момента Турция търси своето основание в османското си минало, а опцията една българска партия да демонстрира преданост към това, е неприятна.

Какво би следвало от това?

Това неминуемо ще доведе до промени в политическата структура на обществото ни. Ако има противоборство на две или повече силни партии в тази ниша, ще започне да се случва паралелно политическо състезание. Има риск медиите да започнат "за краткост" да пишат за "български" и "турски" партии. От години това се случва в Македония с албанските партии и всички знаем накъде върви това нещо и как ще свърши. Реализиране на подобна опция в България ще промени страната ни. Тук трябва да се замислят останалите партии в България – защо не намират пътища към тези хора. На този фон се натрапи и неприятното геополитическо обяснение, което включва понятията "проруски" и "протурски" партии. Нормално е интересите на две големи регионални сили да се сблъскват на територията на България, но е опасно, когато това се обостря и ние да си говорим за това с такова нехайство - както го правим в момента. Опасно е, когато заради геополитическите филии и фобии ние забравяме най-важното, а то е, че трябва да съхраним страната си и нейния човешки капитал, икономическата ѝ перспектива, самата нея като демографски и исторически факт. За съжаление всичко, за което трябва да стискаме палци в тази ситуация, е да се случи по-малкото зло.

А то е...

Да няма отделна политическа реалност сред турскоезичното население в България и да няма формации, които откровено защитават интересите на чужди държави. Без значение кои са тези държави. Честно казано и в момента има партии, които защитават интересите на чужди държави. Разликата е, че другата държава, каквато е, например, Русия, има тук едно сезонно население, но няма малцинство от стотици хиляди хора, които са се родили тук. А и от евентуални руски аспирации ни защитават и НАТО, и принадлежността ни към обобщеното понятие за Запад (макар и в тази тема да личат чужди интереси). Турция е регионална сила с големи амбиции. Тази страна е демографски млада, икономически силна и много перспективна. Повече от очевидно е, че една застаряваща и залиняваща като икономика България е обречена да има провинциална функция спрямо Турция. Особено в перспективата на едно турско членство в ЕС България може да се чувства като една Естония до Русия, да речем. Нека си представим, ако Русия е в ЕС, какво става с Естония...

Каква е дългосрочната перспектива от тези промени?

Все повече се очертава тенденцията в България да има една голяма партия на масовия градски българин, каквато е ГЕРБ, и една, която да представлява всички маргинализирани групи, каквото е ДПС. Оформя се нещо като полюс на българите и полюс на останалите – казано най-грозно.

И това е риск – поради простия факт, че България изчезва. Тя изчезва като демографски потенциал, като положителен сюжет, като порядки, като върховенство на закона, като икономика.... Както Огнян Минчев наскоро беше казал, дано го цитирам правилно, българите имат спешната нужда да се харесат сами. Изключително прав е. В момента България има нужда от положителен сюжет от вливане на икономическа и емоционална енергия. България има нужда от проект, от визионерство и лидерство. По странен начин България прилича на ЕС. Тя се намира в криза на смисъла си.

Има ли изгледи за предсрочни избори?

Изгледи има, но са по-малко вероятната опция. В такава турболентна международна ситуация обществата се хващат за сигурното. В момента близо 60 на сто биха казали, че не желаят предсрочни избори, около 15% ще кажат, че искат, а останалите – че се колебаят. Обществото няма настройка за избори, а и хората не виждат алтернатива. Няма и някаква мощна политико–икономическа групировка, която да инженерства за предсрочни избори. Ако има такава, тя е с управляващите. Няма и нещо, което да даде гръб на масови протести. Отделно от това, самият Бойко Борисов надали е склонен втори път да отстъпи. При едни предсрочни избори ГЕРБ може да вдигне относителния дял на депутатските си места, но пак ще трябва да си сътрудничи с някого.

Ако Борисов реши да става президент?

И тук: по-скоро не. Каквото прави Борисов, той винаги гледа да е по най-лесния път. Аз от него никога не съм видял някаква стратегия. Той е инстинктивен тактик. Ако беше стратег, той трябваше да е замислил нещо подобно сега, но аз съм сигурен, че той няма ясен план. Той тъкмо му намери цаката, както сам каза. Защо му е да изтърва питомното? А цаката е проста – разделя ги и ги владее. Борисов нарича себе си балансьор. Още преди близо година Институтът "Иван Хаджийски", от който имам удоволствието да бъда част, установи това, че той играе ролята на диспечер в политическите отношения. Борисов държи всичко около себе си в насипно състояние и най-вече съюзниците си.

В същото време трябва да признаем, че последните години ни показаха, че нищо не бива да се приема за даденост. Винаги трябва да имаме едно наум. Краят на 2015 година ни накара да се замислим върху непредставими по-рано варианти. Сега се чудим дали ще го има ЕС, видяхме как Местан може да изчезне за 60 секунди, в България да започне откровено да се говори срещу САЩ, Русия вече никой не я пита за Крим, знаем какво е да си едновременно в опозиция и на власт и т.н. Миналата 2015 година ни показа, че нищо никога не е даденост. Притеснявам се, че и порядъкът в България също не е даденост. Защото на нас засега ни се разминават международните бури, но не се знае докога. През 2015 година бяхме в окото на бурята – у нас беше тихо, а навсякъде наоколо беше бурно. Не знам дали винаги ще ни се разминава.

Да се върна на въпроса. Бойко Борисов в президентството е възможен вариант, но смятам, че за него това е последен вариант. Той вече го е играл това. Предният път се чудеше кой да му е кандидат за президент и накрая се хвана за най-рейтинговия си играч и го направи президент. И сега има няколко варианта. Ако ще става президент, той трябва да се замисли за наследството си. Например, какво ще става с ГЕРБ? Ние виждаме, че в ГЕРБ се борят две антагонистични крила.

В какъв вид ще се яви геополитиката в българската вътрешна политика?

Вече видяхме през 2015 година. Още през миналия февруари си говорихме, че рекламният сюжет "Реформи" беше сменен от сюжета "Стабилност". Това се случи и заради геополитическата ситуация. В тази ситуация нашите западни партньори, които безусловно имат значение в България, ги интересуваше единствено да не създаваме проблеми. Навсякъде около нас те имаха проблеми. Поради това смятам, че нямаше достатъчен външен натиск за реформи, имаше по-скоро интерес в България да има стабилно и прозападно управление. Затова и 2015 година беше година на зациклянето в България. Смятам, че това е една година загубено национално време. Няма какво да се лъжем – има много неефективни системи в страната, които трябва да се реформират. Вместо това ние задлъжняваме.

Другият голям геополитически фактор е нарасналата роля на Русия. Едно е Русия да ходи в Украйна (голяма част от българите дори не правят разлика между Украйна и Русия), съвсем друго е Русия да отива в Близкия Изток. Това се отразява в страната ни, защото съвсем ясно се очертаха геополитическите разломи в България на тема Изток и Запад. Една голяма част от медийната среда вече нонстоп хвали руското оръжие.

Как ще се преструктурира политическото пространство преди президентските избори?

Много е интересно какво ще стане с ДСБ. Радан Кънев посегна да направи нещо. Той може да ползва някакво ускорение, да създаде някакъв ефект на снежната топка покрай президентските избори. Възможно е да направи опит да събере около себе си либералните градски среди, но това ще е много трудно. На мен ми се струва, че Радан Кънев запази и мостовете към властта. Поради това е много интересно какво ще се случи в самото ДСБ, защото Петър Москов продължава да си е харесвана фигура. Не знам колко е харесван в ДСБ, но в обществото той е един от харесваните министри. В идните месеци не е изключено да има битка и за самото ДСБ. Но нека да бъдем честни – в обществото няма голям обществен интерес по темата върховенството на закона, права и правила. Има интерес към социалните теми. Ако утре някой заговори за джоба на хората, може и да го последват.

Възможност за промени има, ако се случи нещо подобно като в Румъния – пожарът в дискотеката, който свали правителството. Това е нещо, която няма никаква допирна точка до политиката, но е капката, която прелива чашата. Такова нещо имаше по времето на Иван Костов - таксиметровият протест заради убитото детенце.

Третият вариант е геополитиката и случващото се около Лютви Местан да наелектризират обществото. Етническите теми могат да радикализират до голяма степен обществото. Тук аз съзирам шанс за най-умерените националистически формации, защото те ще звучат най-приемливо за всички. Обществото ще се огледа за разумен вариант за национализъм,. Виждам тук по-скоро поле за изява за формации като Патриотичния фронт, например. Това прилича на национализъм, който пасва и на партньорите ни, не е много русофилски, даже напротив, на моменти.

Има ли бъдеще нов десен проект?

Няма кой знае каква широка нища за един елитен проект. На последните избори, на които се явиха сами, ДСБ имаха около 100 000 гласа. Нека да не си правим илюзии - обществото се интересува от проблемите на хляба, а не от конституционната реформа. Но, все пак, всичко зависи от работата на тези, които ще правят проекта.