Първан Симеонов: Мотиватор за избирателите са личностите, а не програмите

"Съжалявам, че трябва да го кажа, но именно личните качества в политиката, а не програмите и плановете на отделните партии са важен мотиватор за гласоподавателите".

Това каза социологът и изпълнителен директор на агенция "Галъп интернешънъл болкан" Първан Симеонов пред БНР в понеделник.

"Затова, впрочем, лоша работа свърши едно от жилавите клишета в българския политически разговор – желанието да гласуваме за личности. Част от страничните ефекти доведоха до това, че ние не се запознаваме с онова, което пишат съответните личности в своите програми", добави той.

По думите му друг важен фактор, който оказва влияние върху хората да гласуват, е ценностният разлом между консервативното и либералното разбиране за устройството на държавата и нейната политика.

"След кризата от 2008-2009 г. и проблемите с миграцията и тероризма, сякаш в целия западен свят се обостри разделението между консервативно и либерално. От едната страна стоят националното и патриотичното, а от другата – алтернативни, зелени политики и глобални въпроси. И, разбира се, когато става дума за подобна мотивация в български контекст, винаги трябва да имаме предвид и един по-прагматичен тип стимули – облаги, принуда и др. Това е нещо, което според мен оказва влияние на 10-15% от вота и ще играе все по-голяма роля в прагматичния свят, в който живеем", каза Симеонов.

Според него изборът не е с чак толкова жизнено необходим залог, както в началото на прехода, което го прави и по-лесен.

"През 90-те ние избирахме посока и цивилизационен вектор. Избирахме между Изток и Запад, бързо въвеждане на пазарна икономика или не толкова бързо. Избирахме каква държава искаме. Към настоящия момент, дори да сменим правителството утре, вероятно няма да банкрутираме", обяснява социологът.

По думите му сега смяната на правителство няма да се отрази дотолкова на "нашия джоб, за разлика от правителствената смяна, необходима през 1997 г. например".

"От друга страна, изборът ни през 90-те години беше по-лесен, защото тогава електоратите на партиите приличаха на племена, които не могат да се понасят помежду си. Един беше електоратът, който подкрепяше отиващия си политически елит, друг беше този, който подкрепяше прореформаторските сили. Това като че ли си отиде и в България в момента, делителите в политическия живот са по-различни, макар пак най-общо да са свързани с промяната или предвидимостта", каза той.

По думите му е трудно за прогнозиране доколко пандемията от коронавирус ще окаже влияние върху избирателната активност, защото все още няма данни какво ще е разпространението на вируса към датата на вота.

"Теоретичен сериозен ръст на заразените с коронавирус води до по-ниска активност. Това би довело хипотеза, в която немалки групи от обществото ще останат непредставени или по-зле представени след изборите, обяснява социологът и посочва като пример по-възрастните, които се страхуват за здравето си, но също и онези електорати на партии, които не разполагат с достатъчно твърди ядра", обясни Симеонов.

Той подчерта, че българската изборна действителност до голяма степен активността зависи и от това дали се появяват нови, ярки алтернативи

"Градусът на политизация у нас от лятото насам е доста висок, но в същото време не се очаква бомбастична активност. Причината е, че няма толкова нови и всеобхватни алтернативи, както преди години, в началото на 21 век. Затова не толкова типът на изборите е определящ, а по-скоро цялостният политически фон", добави Симеонов.