Първан Симеонов: Парламентът говори повече отколкото работи, а ДПС е част от управлението

Моделът "КОЙ" е причината ГЕРБ и БСП да не се карат по основни теми

Първан Симеонов

Партиите осъзнаха някои неща за "постистината" – това, че имиджът се оказва по-важен от факта, или че разказът за действието е по-важен от самото действие. И партиите вкараха говорители интерпретатори-разказвачи. И точно тези говорители изнасят в момента парламентарния дебат. А те не са точно политици, казва социологът от Галъп в интервю за Mediapool.

Господин Симеонов, политическият сезон приключи. Сто дни след началото на 44-то Народно събрание как ви се струва то?

Обществото дава нелоша оценка за управлението – това е отразено в нашите изследвания. А оценката за личните финанси, т.е. за икономическата обстановка, даже е добра. Може да е лятно, измамно, привидно или повърхностно, но при всички положения обществото свикна с мисълта за този управленски формат. Свикна с мисълта за по-радикални участници в него – патриотите. Нещо повече – имиджът на правителството не пострада от първоначалните скандали с нацистките снимки, продължи напред. Медийната среда трябва да отчетем, че също е услужлива.

В парламента, разбира се, имаше и сблъсъци. Имаме ярко противопоставяне на опозиция и управляващи. За първи път от доста време насам. Досега бяхме свикнали да виждаме опозиция в тила на ГЕРБ, сега имаме опозиция по фронта. Това стяга и двата лагера. Като по този начин се постига известна консолидация и на двата лагера – и на управляващите, и на опозицията.

Тук трябва да се каже обаче, че в края на политическия сезон, първи за това управление, то още не е публикувало програма.

Въпросните сблъсъци не са ли имитационни, или иначе казано - всичко друго, но не и по същностни теми?

Що се отнася до дневния ред – това е по-скоро наистина медиен дневен ред – псевдоскандали, които отнемат вниманието волно или неволно от други скандали: КТБ, теглене на заеми, реалната дълбочина на българо-ромския проблем. Изпадане в усещане за безметежност. Тия усещания са винаги малко измамни, особено когато на терена не се вижда цялостна нова алтернатива, защото изпускането на парата в политическите процеси у нас винаги се е случвало през нови играчи. Сега много нови играчи не се виждат и раздразнението към политическия елит в цялост остава в сила, но благодарение на доста фактори, сред които услужливата медийна среда, а (в чест на истината) и благодарение на обективно нелошите икономически показатели, в обществото в момента има известно спокойствие.

Казвате "опозицията е по фронта", но пък не ви ли се вижда този фронт твърде несъществен: комунизъм – антикомунизъм, паметника пред НДК и прочие?

За първи път от много време в българското общество в парламента трайно няма от онези дясно-либерални и прозападно ориентирани сили, които обикновено говорят от една страна за съдебна система, морал и справедливост, а от друга – за намаляване на разходите, т.е. за реформи. С две думи – няма политическа сила, която да казва "харчете по-малко пари". ГЕРБ харчи пари, а БСП е лява опозиция и казва "харчете още повече". Няма кой да твърди обратното. А знаете, че същностният политически дебат е дебатът за пари. Затова може би е усещането, че няма същностен политически дебат.

Втората причина е, че опората на тези прозападни, реформаторски сили е леко разклатена. Доскоро мислихме, че има ясна грешна и правилна страна на историята, а в момента нещата малко се промениха. Доскоро мислихме, че има един Запад с една ясна воля, сега не е точно така: не е много ясно кое е САЩ, кое е Германия; заради президента Тръмп самата политика в САЩ не е особено ясна. Т.е. ние имаме тежка за либерално-десните формации ситуация, особено като добавим и че са бити в политически план. Но от друга страна – вакумът, който се създава, може да доведе до опит тази есен да се създаде нова опозиция. И към червената да бъде добавена и синя, която да говори по-радикално към ГЕРБ.

Освен това те и медиите мъничко харесват тия преградни скандали, в които се скандализираш за паметника пред НДК, за да не се скандализираш особено за КТБ. Това се благоприятства и от факта, че парламентът говори повече, отколкото работи. Т.е. вкарва се повече пушилка, защото партиите осъзнаха някои неща за "постистината" – това, че имиджът се оказва по-важен от факта, или че разказът за действието е по-важен от самото действие. И партиите вкараха говорители интерпретатори-разказвачи. И точно тези говорители изнасят в момента парламентарния дебат. Те не са точно политици – вижте например Тома Биков от ГЕРБ и Александър Симов от БСП.

Има и още една причина ГЕРБ и БСП да изглежда, че не се карат по основното, най-грубо казано, а по странични теми. И тази причина е, че БСП преди няколко години, а ГЕРБ сега, биват свързвани с модела КОЙ.

Имам някакво усещане обаче, че БСП прави някакви опити за освобождаване от този модел. Виждат се опити да скъса опашката – доколко може да стане, това е отделен въпрос. Напоследък обаче имам усещането, че ГЕРБ съжителства мирно с модела КОЙ. Имаше, разбира се, едни етюди със спиране на обществени поръчки и прочие, но това изглежда да е в минало време. Та, ето ви още една причина, поради която тия хора не се карат.

По тая вечна ос Изток – Запад, или либерално – консервативно, прагматична политика, морализаторска политика, един прочит на съдебната реформа – друг такъв, моделът КОЙ, имам усещането, че градската десница е еднакво далеч от всички, които са в парламента.

Означава ли това, че всички, които са в парламента, пък са еднакво близки?

Означава, да. Вижте какво става, когато в парламента ги няма тези прозападни сили – стигна се до там, че ГЕРБ трябваше да бъде ударен леко през пръстите, за да преосмисли една законова поправка.

В този ред на мисли и заради констатацията ви, че парламентът говори повече отколкото работи, как се връзва ударното приемане на закони, свързани със съдебната власт в последните дни на парламента. Как се обяснява, че в тази ситуация опозицията мълчи?

Обществото не се интересува от тези детайли много. А то не се интересува, защото десните хора не му разказват тази история достъпно. Разказват сложно и не могат да обяснят. А обществото иска да чуе, че лошите бързо отиват в затвора. Категорично не иска да слуша и не разбира за квотите във ВСС. Тук опозиция и управляващи нямат голям проблем, по-скоро имат проблем с външни фактори.

Но пак казвам – тези в България, които говорят за подобна тематика, в момента са в ъгъла, паднали са на избори. И не на последно място – има активизация на прокуратурата, поискани са рекорден брой депутатски имунитети, което се харесва на хората.

И да не пропуснем пак медиите – кой точно ще обясни детайлите на приетите набързо промени? Кой вестник ще ги публикува? Кой ще ги обяснява, кой ще ги обговаря? Властта е в комфортна ситуация.

Преди дни излезе класация, според която Атака е най-антизападната партия в цяла Европа. Как стигнахме дотам, че подобна формация да е в управлението?

Първо да уточним – в България антизападен можеш да бъдеш само на думи. Нима някой се съмнява, че българинът има упование в ЕС? Нима някой смята, че ЕС не е полезен за България? От тази гледна точка всичко може да се случва само на приказки, но като стане дума за политическа жизненост всеки с всекиго ще се събере. България няма истински политически кръстопът. Ясно е, че някакви произточни сили нещо може да пробват да клатят, но от това не би произтекъл кой знае какъв резултат. Напротив – Западът охотно прие да пуснем една произточна съставка в управлението, за да може то да се хареса на хората повечко и да мируваме тук в България и второ това не е първата произточна съставка в управлението. В предния мандат това бе АБВ. Това се прави, защото за Запада Борисов е един от потенциалните мостове на Североизток и Югоизток. Трето – обществото го приема, защото самият Сидеров е удивително маркетингов човек. Избира един стил и го следва неотклонно. Ето – напоследък е споменал за Евразия само веднъж.

Това, което е малко неприятно за гледане от гледна точка на хората, които вложиха особено много сили в протестите през 2013 година – сега, четири години по-късно стана ясно, че Борисов чудесно съществува с модела "КОЙ", с Атака и прочие.

Думите ви означават ли, че ДПС е скрит партньор и за това управление, както се констатираше и за кабинетът "Борисов" 2?

Да, това е поведението на ДПС. То е част от управленския конгломерат, разбира се, малко по-прикрита. ДПС се сражава с патриотите, като това нахъсва и тях, и патриотите. В същото време ДПС не се синхронизира с БСП в своята опозиционна иначе заявка. Затова и смятам, че БСП е единствената опозиция. Тъй като не можем да кажем и за господин Марешки, че е опозиция. Той също е част от управлението, макар и малко по-непослушна. И като всяка такава част ГЕРБ се опитват да го направят по-послушен. Ето защо и ДПС не питае особено топли чувства към Воля.

И тук трябва да кажем, че с тези играчи на БСП ѝ се получава да изглежда като единствената опозиция. Големият успех на социалистите е, че изнесоха скандалите навън, тъй като преди няколко седмици бяха вътре в тяхната партия. Нещо повече – БСП хвърли един горещ картоф към ГЕРБ с комисията "НДК" и ГЕРБ лекомислено решиха, че могат да отиграят тази ситуация, но не им се получи. Впрочем, скандалът НДК засега ми се струва първата и засега единствена имиджова грешка на Борисов за този мандат.

Да, но скандалът НДК тръгна от ГЕРБ, а не от БСП.

Това е така, защото ГЕРБ винаги е бил конгломерат и Борисов винаги е лавирал между няколко стълба, така да ги наречем. Той често настройва едни срещу други, накрая ги помирява. Струва ми се, че от това е част и ДПС. Дори наблюдавам, че ДПС се опитва да лови риба в мътната вода "НДК" в момента. Така че скандалът наистина тръгна от вътрешната управленска мрежа.

Какви са размерите на скандала?

Ами не са малки. Първо защото връзката Борисов – Боршош е видима. И после защото за първи път виждаме Томислав Дончев в скандална ситуация. Той е несъмнено рейтингов и смислен човек и досега не е бил забъркван в скандали. Лиляна Павлова, също символен министър за Борисов, също рядко може да бъде видяна в такава ситуация. Може би след скандала с винетките, това е вторият подобен случай. Така че "НДК" е имиджова щета за ГЕРБ. Лошото обаче е, че председателството ще се свързва с това, още повече при външнополитическите амбиции на Борисов.

Защо според вас Борисов в този си мандат се фокусира извън България? Подготовка за председателството ли е тази му нова роля или опит да се отвлече вниманието от вътрешни проблеми?

Това е подготовка за председателството, от една страна, и от друга – това е опеката на Германия върху нас. Трето – Борисов вече е един от старите лидери в Европа, т.е. един от най-опитните, колкото и странно да звучи това. В този смисъл трябва да отбележим, че Борисов е един от малкото, които могат да си говорят с всички, замислете се: може да говори с Москва, може да си говори с Ердоган, може да си говори с юга на Европа, защото сме кажи-речи от същата черга, може да си говори с Балканите, може да си говори с Вишеград, ето казва "моят приятел Виктор". Така че той се явява като един от потенциалните парламентьори в Европа. Той съзнава това обстоятелство, гарнирано със специфичното ни географско положение, и така от обстоятелството се опитва да направи фактор.

В този смисъл – радостно е това, което става с Македония, защото кой ако не ние да я водим на Запад и по-далеч от Изток.

Как се връзват тези ваши наблюдения с факта, че във всички мониторингови доклади за България се констатира корупция, липса за желание за преборването ѝ?

Струва ми се, че тук трябва да се погледне по-цинично. За Запада е по-важно ние тук да сме здрави и мирни, отколкото да сме красиви и чисти.

Как си обяснявате факта, че в България по-видимата фигура на тема вътрешна политика се оказва Валери Симеонов?

Доскоро Борисов решаваше, образно казано, всеки проблем. И влизаше във всяка ситуация. Сега не е така. Той е избрал да бъде навън, което отваря празнина. А тази празнина се заема, парадоксално донякъде, от Валери Симеонов. Той се занимава с всичко. Не знам дали това поведение има санкцията на Борисов, според мен – не. Не знам и дали Симеонов си дава сметка за потенциалните рискове, които крие то. Обикновено, който изпъкне освен Борисов, в един момент губи политически късмет. Не знам дали премиерът всъщност не се възползва от Симеонов като от лошо ченге, защото той е в състояние да каже на работодателите едни лоши неща, например.

По-важният избор, струва ми се, е друг – обществото приема Валери Симеонов. Нямаше никакъв проблем с него. Поне това показват социологическите данни.

Дори наблюдавам, че заформящата се идеологическа мисъл около ГЕРБ промотира една национално-консервативна прозадна идентичност на ГЕРБ. Говорителите, които партията ползва, обясняват това напоследък. Говорят леко-националистически. И опитват да вкарат патриотите в идеологията на ГЕРБ, ако ГЕРБ и идеология (освен ако не е суджук) могат да имат общо.

Ще има ли сблъсък между Борисов и президента Радев и то на фона на искрите, които прехвръкнаха между президентството и ГЕРБ?

Много отдавна сме имали възможност да прогнозираме, че сблъсъкът между президент и премиер няма да бъде между Борисов и държавния глава. Този сблъсък ще бъде по-скоро Радев – ГЕРБ, или Радев – Цветанов, на каквото и станахме свидетели. Борисов, съвсем класически, ще бъде помирителят. Съвсем очаквано ГЕРБ се опитват да изтикат Радев по в ляво, за да го дискредитират. Отново политическо поведение без изненада.

По-интересното в случая е поведението на Радев – той можеше да игнорира това, но влезе в близкия бой, явно му харесва това. Играе му се в това.

Борисов рано или късно, даже смятам, че вече това е факт – ще види конкуренция в Радев.

Още от Интервюта

Кой според вас стои зад решението за отстраняване на Силвия Великова?