Първанов и правителството не се разбраха за контрола на СРС-тата

Президентът Георги Първанов и премиерът Бойко Борисов демонстрираха добри отношения след шестчасовото заседание на КСНС, на което основни теми бяха подслушването, “Шенген“ и контрабандата. Борисов благодари за подкрепата на Първанов и на опозицията. Първанов и Борисов обаче публично не коментираха скандала с подслушването. До общо становище за СРС-тата не се е стигнало, като Първанов заяви, че един от спорните въпроси е бил дали да се създаде отделен орган за контрол на използването на СРС-тата, подобен на закритото бюро, или дори агенция към Министерския съвет. Президентът е защитавал създаването на такъв орган. Стигнали са до консенсус обаче за засилване правомощията на парламентарната подкомисия за СРС-тата.

Друг спорен въпрос е бил дали да има промяна в акцизната политика, като е било решено над този въпрос да работят експерти. Според Първанов обаче към момента надделявали аргументите на вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков, че свалянето на акциза на цигарите няма да е добър ход.

Правосъдният министър Маргарита Попова обяви пред журналисти, че участниците в съвета единодушно са подкрепили предлаганите промени за контрол на специалните разузнавателни средства. Подкрепя се идеята главният секретар на МВР да има водеща функция. “Всички се обединихме около становището, че това е добър ход, който би трябвало много отдавна да бъде направен“, коментира тя.

Очаква се разговорите от заседанието на КСНС да бъдат публикувани под формата на стенограма.

Първанов демонстрира критично отношение към правителството в началото на заседанието, но след края му смекчи тона. В началното си слово той заяви, че в политическия и обществения дебат доминира оценката, че използването на специални разузнавателни средства в България е прекомерно. По повод трикратното увеличение на използваните СРС-та през последните години Първанов попита има ли нови обстоятелства или рискове за националната сигурност, терористични заплахи или увеличението е в рамките на обичайната борба с престъпността.

Той попита какъв е профилът на подслушваните и как да се осъществи контролът над използването на СРС-та. Първанов постави и въпроса дали реално се подслушват босовете на организираната престъпност и каква е ефективността от това. "Изкушавам се да посоча имена, но ще им направим твърде висока чест, ако посочим тези нарицателни вече прякори в българското общество", каза още той.

Експерти ще умуват дали да се свали акцизът на цигарите

Първанов обяви, че по време на заседанието се е стигнало до съгласие за връщане на митническото дознание, даването на правомощия на МВР по Закона за акцизите и данъчните складове, разширяване на информационната структура на агенция “Митници“ и създаването на възможности НАП да следи наличното гориво в обектите. Единственият спорен въпрос е бил дали е възможна промяна в акцизната политика. Борисов коментира, че експерти ще изчислят кой вариант е по-добър – запазване или намаляване на ставките.

Първанов поиска в началото на заседанието информация какви точно са загубите за бюджета от контрабандата на цигари и призова за стратегия за борба с нея и по-гъвкава акцизна политика. Финансовият министър Симеон Дянков съобщи към края на заседанието, че вече има подготвен законопроект за връщането на митническото дознание. Той обаче заяви, че не може да се изчисли какви са загубите за държавния бюджет, тъй като няма такава методология. Според изчисления на експерти загубите за бюджета от контрабандата на цигари са около 1 млрд. лева, но Дянков коментира, че не може да се говори за такава сума.

Общи действия с Румъния за Шенген и активизиране на дипломацията

Президентът Георги Първанов съобщи, че по време на заседанието е постигнат консенсус България да предприеме действия за обща политика с Румъния, както и да се активизира дипломацията във връзка с присъеднияването ни към Шенгенското пространство.

Друга обща позиция е, че готовността на България и Румъния за членство в Шенген трябва да бъде оценявана само на база изпълнение на техническите критерии и да не се позволява присъединяването на страната да се обвързва с мониторинговия механизъм на ЕК в областта на правосъдието и вътрешните работи. По време на заседанието е била обсъдена и заплахата от засилване на миграцията.

Следващото заседание на КСНС ще е по икономически въпроси.