Първанов изпада в ситуацията на Петър Стоянов

Първанов изпада в ситуацията на Петър Стоянов

Кога очаквате да са ясни участниците в президентската надпревара?

Струва ми се, че пак ще чакаме до последния момент. Нещата започват по същия начин, по който започнаха и за парламентарните избори. Вече се налага тенденцията твърде рано не просто да започнем да говорим за изборите, но и да правим изборите. Рейтингите, възможностите и самите кандидатури са част от предизборната борба. Както към средата на 2004 г. започна да се говори кои и какви ще бъдат кандидатите за парламентарните, и сега виждаме как месеци по-рано съвсем интензивно започват да се търкалят най-различни имена. Но в крайна сметка, ясната конфигурация ще я има буквално в последния момент и до последния момент може да се появят нови и различни кандидати.

Възможно ли е обществото да роди нов, достатъчно успешен кандидат в ляво, вдясно или в центъра?

Ако приемем тезата, която изповядва общественото мнение, че голямата част от политиците не са достойни, професионални, добри – каквото и да означава това – би трябвало да може да роди, защото то не търпи празни полета.

От друга страна, проблемът не е в абсолютно непознатия човек, а в човека, който ще видим по различен начин. Напоследък като че ли изборите така се и печелят. Първият мандат на Георги Първанов беше спечелен така. Не че хората не го познаваха, но го видяха по друг начин и то в последния месец на кампанията. Затова и допускам подобна възможност, макар че не знам точно кой и как ще се възползва от нея.

А дали е възможно това да е жена?

Не, като че ли жените са единствените, които са по-зле поставени в сравнение с другите кандидати. Някак си не успяваме до този момент, която жена се е кандидатирала, да я видим в по-добрата ѝ светлина, в по-успешната ѝ светлина.

Бих дала примера с Нели Куцкова. Колкото повече я опознаваме, като че ли ни става по-симпатична и има по-висок рейтинг. Докато по време на предишните президентски избори, когато тя бе в двойка с Петър Стоянов, това по никакъв начин не беше развито. Затова като че ли засега при жените е трудно да бъдат видени в по-позитивна и ефективна светлина.

Очаквате ли “алтернативни кандидати”, които да имат за цел разсейване на гласове?

На президентски избори обикновено има два типа кандидати, които или пречат, или помагат, в зависимост от това от позицията на кой кандидат гледаме.

Едните са тип Жорж Ганчев, които се кандидатират, за да реанимират или засилят влиянието на някаква партия. Струва ми се, че и този път ще има такива кандидати, включително и на новите партии и те ще разсейват гласове. Може дори да се създадат партии с цел да излъчат кандидат, защото президентските избори са благоприятни за трупане на популярност, която след това като локомотив да изтегли влиянието на една партия в последващи избори.

От друга страна има кандидати, които са като мюрета. Хората мислят, че те са важни кандидати, но всъщност те участват, в някакъв смисъл, за да не участват. Това може да стане и съзнателно, и несъзнателно. Такава роля обикновено играят онези, които стават трети или най-много четвърти – т.е. кандидати, които принципно имат шанс да вземат гласове и по този начин на практика обръщат самите избори.

На предишните президентски избори това беше Богомил Бонев, който разцепи десния вот. И на тези избори, колкото повече сериозни кандидатури има в дясното, толкова по-удобно е за левия кандидат, защото разсейва гласове.

Не очаквате ли десните да стигнат до обща кандидатура? Те тръгнаха на подобни преговори...

Проблемът, според мен, е, че се опитват на партийно равнище да се обединят, за да излъчат подкрепа към някаква неясна обща фигура. Като че ли фигурата остава на заден план и винаги е по-важно самото обединение на десницата, което ще започне, видите ли, от обединение покрай обща фигура за президентски избори.

Това е абсолютно погрешен път, защото отливът на десните избиратели дойде именно от десните партии, от тяхното разцепление, от техните разправии, от същите тези лидери, които в момента искат да кажат “Ние ще се обединим. Застанете зад нас”.

Пътят, според мен, е в избирането на сериозна фигура, която сама по себе си като личност, като опит, като собствен престиж в обществото може да застане и да обедини десните гласове. Това ще е първият знак, че те могат и има за какво да си говорят, защото могат да подкрепят такава фигура. Т.е. трябва да се тръгне от фигурата, която засега е неясна, и всеки път, когато една партия извади една фигура, другите партии не се съгласяват с нея.

А доколко е възможно десните да подкрепят Симеон Сакскобургготски, ако той реши да се кандидатира?

Той ще има, може би, такава частична подкрепа. Но мисля, че след решението му да влезе в тристранната коалиция, много трудно ще привлече истински десните гласове. Все пак остава огромна възможност десните избиратели да гласуват за политик от НДСВ, както направиха за Бойко Борисов.

Има политици в НДСВ, които се припознават като десни и други, които се смятат за леви. И аз очаквам НДСВ пак да изкара двама кандидати.

Ако не изкара “левия” си кандидат, това може да се реализира като подкрепа за Първанов, например, и той да е техният “ляв” кандидат.

В същото време съм сигурна, че НДСВ ще има още един кандидат. Дали той като Бойко Борисов ще играе самостоятелно и в крайна сметка ще получи подкрепа на втори тур или директно ще излезе като кандидат на НДСВ,  времето ще покаже, но със сигурност успешният ход в София да имат двама кандидати за кмет, като при всички случаи “нашият човек” да е управляващ, като че ли им се услади и вероятно точно така ще направят и на президентските избори.

Ако, не дай, Боже, на втория тур отидат двамата, просто ще прелеят подкрепа на очевадно техния кандидат, което със сигурност ще го изкара победител, защото това означава да се обедини дясно с част от лявото да гласува срещу типично ляв, както стана на изборите в София.

Лансира се отново вариантът Бойко Борисов. Дали е реалистично да се очаква, че той ще играе и за президент?

Струва ми се доста сложно да се направи точна прогноза.

От една страна, не би трябвало, защото човек, спечелил такъв пост като кметския в София, има голям залог, за който да играе. Да си кмет на София означава повече власт, ресурси и възможности, отколкото да си президент.

От друга страна, президентският пост е много изкушаващ като сериозно признание за една личност. Хора, които обичат себе си, медийния си образ и се изкушават от това да ги харесват другите, могат да бъдат съблазнени от перспективата да се кандидатират.

Затова принципно смятам, че Бойко Борисов е изкушен да се кандидатира. Не знам дали сега е моментът и дали ще реши да го направи. Но неговото влияние е с такива параметри, че е достатъчно да даде силна подкрепа на някой. Дали ще бъде президентът, с когото е приятел и вечеря по семейно на публични места, още преди да стане кмет, или ще е някой друг генерал, всичко е възможно. Защото във властта приятелствата не могат да не се подчинят на друг тип интереси.

А каква е печелившата формула за Първанов. Заговори се за инициативен комитет, за независим...

Всички тези неща, които се случват около Първанов, така ужасно напомнят нещата, които се случваха около Петър Стоянов, че ми е тъжно и неприятно. Не е тайна, че съм работила в предишната кампания на Първанов и доста време докато беше лидер на БСП и ми е изключително неприятно, че може да се забрави какво се случи и точно какво доверие беше използвано, включително и от щаба на Първанов, за да победи.

Правят се същите ходове и според мен всякакви инициативни комитети, всякакви подобни идеи да бъде независим кандидат, защото така ще спечели, са повече от нелогични. Не защото като като канидат на БСП той спечели - не съм човек, който не отчита разликата в ситуацията и в годините, - а защото правенето на независим не му носи никакви точки. То в никакъв случай не го доближава до другите партийни избиратели, не го доближава и до десните избиратели.

В момента рейтингът на Първанов се състои от избиратели на всички партии, които обаче го харесват като президент. Те няма да започнат повече да го харесват, защото ще се яви от инициативен комитет или по-малко, защото ще е кандидат на БСП.

От друга страна, тъй като техните партии ще си издигнат някакви кандидати, фактът, че го харесват повече от собствения си партиен кандидат, тази мотивация не може да бъде унищожена от това как ще се кандидатира Първанов – като независим или от БСП  - поради простата причина, че тя е друг тип мотивация, тя е друго равнище.

Все пак, може ли тази формула да повлияе на нещо?

На първо място това е вътрешнопартийният вот - твърдият активист на БСП, който гледа на Първанов като на лидер на БСП. Всяка независимост дразни и притеснява тези хора. Тя не може да се набърка в мотивацията на гласуване на активистите на другите партии, ако те го харесват като човек.

На трето място, той се набърква в онзи колебаещ се или даже негласуващ човек, който излиза да гласува на президентски избори, защото те са друг тип избори. И този човек вижда един лидер на БСП, който е спечелил като лидер на БСП президентския пост, който се е държал добре като президент и изведнъж го вижда да се прави на независим. Кога е станал независим? От какво е станал независим, от себе си ли, от БСП ли? Ами че той си е бил независим и като човек, избран от БСП.

Няма много логика в подобно поведение и не печели.

Тогава каква е причината да се лансира подобен вариант по време на избори?

Формулата комитет или независим кандидат е нужна, когато на партиите им е неудобно да кажат “Ние ще подкрепим кандидата на еди-коя-си партия”.

Хората много добре знаят, че подобни еквилибристики се правят заради подкрепата на другите партии. Ако Първанов се яви като независим, издигнат от комитет, ще означава, че всъщност той търси неистово подкрепата на други партии и това са най-вече НДСВ и ДПС.

Ясно е, че НДСВ ще играят с двама кандидати. Това им се видя толкова успешно, че няма как да не го използват. Освен това е играно веднъж с Петър Стоянов, знаем какво представлява възможността да кажат, че ще подкрепят и да не го направят или да не кажат, а да го направят и т.н.

И второ, ДПС, естествено, ще даде своята подкрепа на втори тур. Тя може да бъде договорена, вече веднъж е давана на Първанов.

А доколко подкрепата за Първанов ще бъде оценка за управлението?

До голяма степен, защото това са първите избори след парламентарните. Още повече, че на парламентарните резултатът беше някак си много неясен, без определена доминация и политическите партии бяха оставени сами да довършат решението на избирателите. Затова и оценката на това довършено решение, оценката на самия кабинет – даже не само на стореното от него, но и вътрешнопартийните натрупвания на несъгласие – това ще са хората, които не могат да приемат факта, че има такава коалиция.

Ще има и реакция от тези, които не са особено щастливи от решенията на кабинета като първи бюджет, стъпки в областта на политиката на доходите. Но най-вече хората, които през 2006 г. ще решат, че не харесват онова, което се случва на собствените им джобове, защото към времето на президентските избори ефектите вече ще са излезли наяве.

Тези три групи хора не може да не изкарат гнева си при първия повод, който видят и това ще бъдат президентските избори.

Една от тезите, които се лансират, е, че утвърждаването на Станишев като лидер на БСП минава през загубата на Първанов...

В някакъв смисъл и аз поддържам тази теза. Ако миналата година Първанов беше останал в ситуацията на президент и не беше се натоварвал, макар и символично, с ходовете на един министър-председател, нямаше да сме пред тази ситуация.

Някак си, през всички тези 4 години, докато нямахме министър-председател – Симеон Сакскобургготски много повече олицетворяваше просто една представителност и липса на работа, - по-динамичният и по-отговарящият на интересите на обществото беше Георги Първанов. Но той продължи в същия стил, което създаде у хората представата, че имат пред себе си няколко министър-председатели.

Не бих казала двама, защото лидерите на другите две партии в коалицията са малко или много нещо като министър-председатели. И в този тюрлюгювеч от министър-председатели, за да се наложи Сергей Станишев като Премиерът, трябва да се отдръпнат другите. Така направиха двамата лидери на коалиционните партньори, но не и Първанов.

В някаква степен, дори и да се направи на изключително независим, той е дълбоко свързан със самия Станишев. Първанов много добре помни, че преди години като президент все пак той лично го наложи за председател на БСП, но не можа да направи втората крачка и да го остави да се еманципира сам.

Някак си “бялата къща” беше мястото, откъдето непрекъснато, за всяко важно решение се търсеше или пък се налагаше санкцията, така че, както се казва, няма безплатен обяд в политиката. Всяко нещо рано или късно се плаща и някой ще трябва да го плати.

Може би, ако бяха парламентарни избори, щеше да го плати Станишев, но в случая са президентски избори и опасността е доста повече в двора на Първанов.

Какво е усещането ви в момента, месеци преди началото на реалната кампания?

Създава се представата, че сякаш някакви хора седят и нападат добрия президент. Това много ми напомня ситуацията през 2001 г - по същия начин се държеше и тогавашният президент. А всъщност огромна част и от медиите, и от коментаторите тогава искаха просто да кажат “ето, това е ситуацията, играйте си политическата игра, но имайте предвид, че нещата са такива.”

Тогава имаше едно самозабравяне и сега като че ли има едно самозабравяне и започвам да си мисля, че властта не просто изкривява, тя просто те прави глух и сляп за много неща, включително и за собственото ти оцеляване.

Няма нормален човек, който като седи на клон, ще тръгне да го реже, но политиците във властта загубват това чувство. Или пък това е играта на демокрацията и нашият шанс да можем да ги сменяме.

Споделяне

Още от България