Първанов: изявленията на Дянков издават "агресивно невежество"

Президентът Георги Първанов обвини вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков в "агресивно невежество" и лошо възпитание. Държавният глава излезе във вторник с нарочна статия, вдъхновена от "нападението" на Дянков срещу Българската академия на науките (БАН), в която обяснява "стремежа към ликвидация на БАН“ с вероятни материални подбуди, свързани с многобройните имоти и сгради на академията.

"Преди няколко дни министърът на финансите Симеон Дянков нападна БАН по повод моето слово на годишнината от създаването на Съюза на учените. Но през септември министърът нападна и Икономическия доклад до президента, без да го е чел. Това е въпрос на възпитание и стил, очевидно трябва да свикваме", посочва президентът.

Първанов отбелязва още, че квалификациите на министъра за БАН като сталински продукт и за "феодалните старци” издават "едно агресивно невежество".

"Изказването на министъра като цяло бе защитено и от премиера", пише Първанов, отбелязвайки, че Дянков дори е развил тезата, че по време на криза "науката не е основно нещо”.

В края на миналата седмица на среща с учени по случай 65-годишнината от създаването на Съюза на учените в България президентът ожали състоянието на българската наука откъм финансиране и призова за отпускането на повече средства за развитието ѝ. Дянков обаче отсече, че когато президентът говори за наука, разбира приятелите си в БАН, които не правят наука, а са феодални старци.

Преди около два месеца министър Дянков окачестви като "малоумна" идеята, развита в икономически доклад, изготвен по поръчка на президента, за премахване на плоския данък.

След анализа на стила и поведението на Дянков Първанов преминава към кратък преглед на историята на академията. "Впрочем, и друг път БАН е била разделяна и противопоставяна, обект на политически репресии - и след 1944 г., и в годините на прехода. В стремежа към нейната ликвидация вероятно има и материални подбуди - многобройните имоти и сгради...", споделя подозренията си президентът.

Като припомня началото на БАН преди 140 години със създаването на Българското книжовно дружество, президентът съзнава, "че не можем да очакваме исторически сантимент от онези, които са тук отскоро".

От съвременна гледна точка Първанов отбелязва, че БАН е много по-напред от редица научни институти в Югоизточна Европа в класацията на водещите научни организации в Европа. БАН била класирана най-напред от всички български научни звена в авторитетното подреждане на международния институт "Томпсън-Ройтерс”, който има най-пълната база данни за последните три години. Например, по брой цитирани публикации БАН изпреварвала с около 600 места Световната банка, където доскоро работеше министър Дянков.

Според Първанов науката е била винаги първата, обичайната жертва на бюджетните ограничения.

"В интерес на истината предишното правителство, което може да бъде критикувано за много неща, беше първото, увеличило средствата за наука близо три пъти, като само фонд "Научни изследвания” нарасна от 19 млн. лв. на 100 млн. лв. за 2009 година. Част от тези средства вече са съкратени. За следващата година има общо намаление на средствата за наука (не само на БАН, но и на ВУЗ) с около 30-35%, т.е. те ще се задържат на нивото, орязано в рамките на тази година, от 0,3% от БВП.", посочва президентът.

Държавният глава представя и визията си за развитие на науката, Тя според него не трябва да се финансира единствено на пазарния принцип "който оцелее“, а в модела на финансиране трябва да се заложат публични средства от бюджета, средства от бизнеса и средства по европейски програми.

Първанов обещава да подкрепи "всички усилия на правителството за обвързване на реформата със съдържателно преструктуриране и с приоритетите и потребностите на обществото“ и завършва с лозунга: "Въпросът не е наука или икономика, а наука в полза на икономиката и обществото".

Все още не е сигурно, че с тази си позиция президентът ще успее да вземе "последна ръка" в задочния спор с "Дондуков"1, защото оттам обявиха, че в сряда премиерът Бойко Борисов ще се срещне с председателя на БАН акад. Никола Съботинов.