Първанов наложи вето на Закона за академичния състав

Първанов наложи вето на Закона за академичния състав

Президентът Георги Първанов наложи вето на Закона за академичния състав в понеделник. Законът бе приет от парламента преди десет дни. След среща на държавния глава със сдруженията на младите учени ”Когито” и “Ирион”, които са сред най-острите критици на закона, президентът съобщи, че е твърде вероятно да наложи вето. Часове по-късно бяха публикувани и мотивите за връщането на закона за ново разглеждане в парламента.

Според Първанов някои от законодателните решения не съответстват на конституцията, на правото на Европейския съюз и на други действащи в страната правни норми. Според него има и съществени празноти в закона, които ще възпрепятстват точното му приложение.

Първанов, както и повечето критици на закона, е на мнение, че условията за академична дейност и кариерно израстване не са уредени изчерпателно. Според президента възможността за определянето на такива условия и ред в правилници на висши училища и научни организации няма да гарантира в достатъчна степен равните правни възможности, които имат всички граждани.

Още при представянето на проектозакона министърът на образованието Сергей Игнатов обяви, че иска законът да бъде рамков и само да задава определени насоки, а на университетите и институтите на БАН да се даде автономията да разписват детайлите. Това обаче не се прие от академичната общност, според която подобна либерална уредба ще доведе до произвол.

Според президента в закона трябва да намерят място единни държавни изисквания. ”Само въз основа на законово уредени изисквания може да се упражнява контрол”, се казва в мотивите на Първанов.

Другият мотив за президентското вето е формулиран като ”липса на ясни критерии и изисквания за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности”. С това Първанов атакува един от основните моменти на промяната, която носи новия закон. Според президента са размити критериите между длъжностите ”главен асистент”, ”доцент” и ”професор”, заемането на които става с наличието единствено на научната степен ”доктор”.

В първоначалния си вариант законът предвиждаше да има само една докторска степен и това получи широка обществена подкрепа, но в парламента под заплахата на БСП и ДПС да сезират Конституционния съд, степента “доктор на науките“ беше запазена. Тя обаче беше лишена от смисъл, защото бе записано, че тя не е необходима за кариерното израстване. Степента “доктор на науките“ беше оставена единствено, за да се избегне проблемът с носителите на тази титла в заварено положение.

Според Първанов има празноти и по отношение на критериите и механизмите за формиране на Националната листа на членовете на журита и арбитри, както и на научните журита. Със закона се закрива сегашната Висша атестационна комисия (ВАК) и е регламентирано, че защитите стават пред научни журита. Една от критиките в това отношение от научните среди беше, че кариерното развитие ще бъде предадено от ръцете на външен орган като ВАК в “лапите на местния феодал“ - ректора. Учените смятат, че се дава прекалено много власт на ректорите по отношение на кариерното израстване, защото могат да упражнят голямо влияние при формирането на журитата.

Според президента “връщането на някои текстове ще даде възможност за още една дискусия по тези въпроси, които засягат цялото ни обществено развитие“. “Законовата уредба трябва да бъде максимално прецизна, за да се осигури качествена научна и преподавателска дейност, за която страната ни има огромен потенциал“, се казва още в мотивите.

В тях се посочва още, че признаването на придобити в чужбина научни степени би трябвало да се извършва от един орган за цялата държава и по еднакви критерии. Държавният глава не е съгласен с изключването на съдебния контрол върху актове, които са от изключително значение за правата на лицата, участващи в съответните процедури по закона.

Президентът изразява надежда, че при окончателното му приемане законът ще стимулира насочването на младите българи към академична кариера в страната.

Законът за академичното развитие беше приет след продължили четири месеца дискусии. В рамките на общественото обсъждане, а и след влизането на законопроекта в парламента научните среди, министерството, представители на различни неправителствени организации проведоха десетки кръгли маси за проекта. Законът претърпя голяма метаморфоза от влизането си в парламента до окончателното му гласуване в зала именно защото беше приет изключително остро от академичната общност.

Философията на закона срещна широка подкрепа и министърът на образованието и науката Сергей Игнатов бе насърчен да внесе в парламента максимално радикален проект, за да може след поправките там все пак да се случи някаква промяна.

Още по темата
Още от България