Президентът Георги Първанов наложи вето на Закона за академичния състав в понеделник. Законът бе приет от парламента преди десет дни. След среща на държавния глава със сдруженията на младите учени ”Когито” и “Ирион”, които са сред най-острите критици на закона, президентът съобщи, че е твърде вероятно да наложи вето. Часове по-късно бяха публикувани и мотивите за връщането на закона за ново разглеждане в парламента.
Според Първанов някои от законодателните решения не съответстват на конституцията, на правото на Европейския съюз и на други действащи в страната правни норми. Според него има и съществени празноти в закона, които ще възпрепятстват точното му приложение.
Първанов, както и повечето критици на закона, е на мнение, че условията за академична дейност и кариерно израстване не са уредени изчерпателно. Според президента възможността за определянето на такива условия и ред в правилници на висши училища и научни организации няма да гарантира в достатъчна степен равните правни възможности, които имат всички граждани.
Още при представянето на проектозакона министърът на образованието Сергей Игнатов обяви, че иска законът да бъде рамков и само да задава определени насоки, а на университетите и институтите на БАН да се даде автономията да разписват детайлите. Това обаче не се прие от академичната общност, според която подобна либерална уредба ще доведе до произвол.
Според президента в закона трябва да намерят място единни държавни изисквания. ”Само въз основа на законово уредени изисквания може да се упражнява контрол”, се казва в мотивите на Първанов.
Другият мотив за президентското вето е формулиран като ”липса на ясни критерии и изисквания за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности”. С това Първанов атакува един от основните моменти на промяната, която носи новия закон. Според президента са размити критериите между длъжностите ”главен асистент”, ”доцент” и ”професор”, заемането на които става с наличието единствено на научната степен ”доктор”.
В първоначалния си вариант законът предвиждаше да има само една докторска степен и това получи широка обществена подкрепа, но в парламента под заплахата на БСП и ДПС да сезират Конституционния съд, степента “доктор на науките“ беше запазена. Тя обаче беше лишена от смисъл, защото бе записано, че тя не е необходима за кариерното израстване. Степента “доктор на науките“ беше оставена единствено, за да се избегне проблемът с носителите на тази титла в заварено положение.
Според Първанов има празноти и по отношение на критериите и механизмите за формиране на Националната листа на членовете на журита и арбитри, както и на научните журита. Със закона се закрива сегашната Висша атестационна комисия (ВАК) и е регламентирано, че защитите стават пред научни журита. Една от критиките в това отношение от научните среди беше, че кариерното развитие ще бъде предадено от ръцете на външен орган като ВАК в “лапите на местния феодал“ - ректора. Учените смятат, че се дава прекалено много власт на ректорите по отношение на кариерното израстване, защото могат да упражнят голямо влияние при формирането на журитата.
Според президента “връщането на някои текстове ще даде възможност за още една дискусия по тези въпроси, които засягат цялото ни обществено развитие“. “Законовата уредба трябва да бъде максимално прецизна, за да се осигури качествена научна и преподавателска дейност, за която страната ни има огромен потенциал“, се казва още в мотивите.
В тях се посочва още, че признаването на придобити в чужбина научни степени би трябвало да се извършва от един орган за цялата държава и по еднакви критерии. Държавният глава не е съгласен с изключването на съдебния контрол върху актове, които са от изключително значение за правата на лицата, участващи в съответните процедури по закона.
Президентът изразява надежда, че при окончателното му приемане законът ще стимулира насочването на младите българи към академична кариера в страната.
Законът за академичното развитие беше приет след продължили четири месеца дискусии. В рамките на общественото обсъждане, а и след влизането на законопроекта в парламента научните среди, министерството, представители на различни неправителствени организации проведоха десетки кръгли маси за проекта. Законът претърпя голяма метаморфоза от влизането си в парламента до окончателното му гласуване в зала именно защото беше приет изключително остро от академичната общност.
Философията на закона срещна широка подкрепа и министърът на образованието и науката Сергей Игнатов бе насърчен да внесе в парламента максимално радикален проект, за да може след поправките там все пак да се случи някаква промяна.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
85 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Президентът е прав и нека позицията му този път не се обвързва с политическата му принадлежност и минало, да се погледне именно от гледна точка на конституцията, но и на онези обективни факти, които никъде не са записани - манталитетът на нацията ни и отсъствието на поне средно приемливи "стандарти" за академична етика в българските университети и научни институти. Все пак закон се пише за конкретна реалност, а българската е такава и пренебрегването на този факт води на мисълта, че някой/и иска съвсем съзнателно и уж законно да "окопае" за дълго определени прослойки, т.е. приближените на сегашните ректорски ръководства.
Феодалната зависимост е на път да се разпадне, когато бъде приет този закон.Съществуват няколко групировки, които като октоподи са пуснали пипала във всички институции, които имат отношение към израстването на учените. За жалост, пипала достигат и там, където учените работят своята учена работа - в институти и факултети.Мотивацията на октоподясалите е власт чрез тормоз.Наистина феодално!Законът е чудесно средство да се остави октоподът насухо.Но законът има и цивилизационна роля. Той ще въведе нормален …
академизъм там, където досега царстваше сталинизмът. Разбира се, че е невъзможно да бъдат въведени чрез закон единни критерии за цялата страна, за всяко научно звено. Разбира се, че професорът от някой дълбоко провинциален университет няма да струва колкото професора от Софийския. Но! Може пък и да струва - ако е измислил, изработил, публикувал. Стига с това фетишизиране на научните степени и звания. Трудът на всекиго е явен и видим, колегията - ако пожелае - винаги може да научи кому колко чини това под капата. Най-после, науката е за радост от разбирането и за прослава на Природата и човека в нея. Всички сме равни в тази игра.Аман от фелдфебели в науката!!Язък, че някои млади колеги са се хванали на въдицата на старите сталинисти. Така е, когато не се чете и познава историята. Физиците са чудесни умове, но са твърде наивни, когато иде реч за обществени явления и за природата човешка.
ВЪН КОМУНО-ТУРЦИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ!!!
Може би (надали, едва ли) разбира И от наука.
Много добре си го казал. Законът не е идеален, но старата система трябваше да се събори. И не плачете толкова много, че щели да се навъдят професори (учители във ВУЗ). И сега има учител в село Горно надолнище, има и в ПМГ. Но тежат ли еднакво? И ако двама такива учители тръгнат да си търсят работа на трето място, кой смятате, че ще си намери по-лесно? Е, същото е и с професорското звание. То у нас излишно се абсолютизираше последните десетилетия. А и за докторската степен -има значение, дали са ти я дали в СУ или в НБУ. И пазарът ще намести нещата, Не веднага. Но трябваше да се започне.Така че аз подкрепям новия закон.
е на "всяко гърне мерудия",както е казал народа.А бе тоя мръсен доносник,докога ще се меси за щяло и нещяло във всичко? Това,което прави министър Игнатов е наистина Реформа във висшето образование.Само така ще отпаднат стотиците / да не кажа хиляди/ безплодни изкуфели глави на разни професорчета,измислени "научни" работници,дето цял живот не са могли едно свястно нещо да направят.
Наистина този закон, каквито и недостатъци да има, е много нужен. Той слага нещата на мястото им по отношение на доктор и званията - който обучава, той дава и дипломата за доктор, той носи и отговорност за качеството на тази диплома. Университетите сами трябва да решават кого да вземат за доцент, професор и т.н. Октоподът, както е определен тук "елитът" раздаващ звания и степени, изобщо не изпуска кокала и в рамките на този закон. Това е по силата на алинеята, която запазва званията придобити по Закона за НСЗ независимо, че носителят не е на трудов договор в университет или науч. институт. Надеждата е, че след 20 години благодарение на природните закони "октоподът" ще изчезне.
Приветствам премахването на ВАК и системата СНС - струват много пари, а не спомагат за качеството на научния живот и научната продукция. Те само размиват отговорността за незаслужено присъдени степени и звания, за допускане на плегиатсво и корупция. Сега е важно в правилника да се запише, че участието в комисиите по конкурсите НЕ СЕ заплаща. Сега процедурата по зашитата на докторска или професура е много скъпо "удоволствие".
За първи път подкрепям решение на Президента! Някой трябва да спре налудничавите "реформи" в науката и образованието. Работещите там не могат да се съпротивляват от страх, безхарактерност, непукизъм и т.н., което си е друга важна тема.
Интересно ми е каква част от хората , споделили своите мнения са част о академичната общност. И ако не са- какво им дава право да изказват толкова "компетентни мнения" . Та някои от тях са неграмотни!!!!!