Първанов не уважи честването на Седмото ВНС

Първанов не уважи честването на Седмото ВНС
Президентът Георги Първанов пропусна тържественото отбелязване на 20-годишнината от свикването на Седмото Велико Народно събрание (ВНС), което се състоя в парламента. В отговор на изпратената покана от парламентарния председател Цецка Цачева, президентът я информирал по телефона, че предварително планирани ангажименти ще му попречат да присъства лично. В същото време той подкрепил "инициативата да се отдаде заслуженото към значимото дело на 7-то ВНС", каза Цачева пред репортери в петък.

От прессекретариата на държавния глава съобщиха, че Първанов е пропуснал честването на годишнината заради "неотложни ангажименти", без да уточняват какви.

Предната вечер той присъства на волейболната среща между България и Бразилия от Световната лига във Варна и се очаква в петък да уважи и втория мач.

Така без президента, но в присъствието на премиера Бойко Борисов, на първия демократично избран президент Желю Желев и на депутати от Велико Народно събрание, годишнината бе тържествено отбелязана.

Седмото Велико НС бе назначено след първите демократични избори в България, проведени на 10 юни 1990 г. и спечелени от бившите комунисти, управлявали страната до падането на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г.

Основната цел на 400-те народни избраници бе да изработи и приеме нова конституция. Това стана под ръководството на БСП, а 39 депутати от тогавашния опозиционен Съюз на демократичните сили бяха против новата конституция и протестът им прерасна в гладна стачка. Това събитие се превърна и в първия по-сериозен водораздел в СДС.

Седмото ВНС работи от 10 юли 1990 до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпусна.

На тържественото събрание в петък депутатите приеха декларация, в която се посочва, че историческата ни памет съхранява множество дати, доказващи българския стремеж към демокрация, правова държава и национално достойнство. Една от тях е възстановяването на парламентарната демокрация след десетки години потъпкан парламентаризъм.

"На 10 юли 1990 г. 400 български граждани положиха началото на Великото Народно събрание. Те представляваха различни политически сили с различни идеи за устройството на българската държава, но единни в желанието си да възстановят основите на демокрацията и суверенитета на народа", се казва още в декларацията, подкрепена от 175 депутати от всички парламентарни групи, а петима независими народни представители гласуваха "против".

Нека, когато се връщаме 20 години назад, емоциите да бъдат насочени към това, което се случи тогава, към очакванията, с които живеехме всички, апелира председателят на парламента Цецка Цачева. Тя припомни, че ВНС тогава е фокусирало вниманието на цялата нация и по същество се е заело да изпълнява функциите и на други държавни структури, защото държавността е била разградена.

Според Желю Желев (който бе президент от 1990 до 1997 г.) каузата на 7-то ВНС се е наложила през последните 20 години. Тогава имаше неоснователни критики към конституцията, че е комунистическа, но времето показа, че това е един нормален, демократичен основен закон и в него са залегнали всички принципи на разделение на властите и целият пакет от човешки права, коментира Желев. Друг е въпросът, че тя не беше добре направена, допълни той. Според омбудсмана Гиньо Ганев, който бе зам.-председател на 7-то ВНС, през последните 20 години няма създаден политически елит. Причината е, че макар да има политическа култура, няма политически нрави, коментира той пред журналист.

Споделяне

Още от България

Какво очаквате да свърши служебното правителство?