Първанов пита КС трябва ли Велико Народно събрание за ЕС-промените в конституцията

Президентът Георги Първанов поиска от Конституционния съд (КС) тълкуване на процедурата, по която трябва да бъдат приети промените в основния закон, произтичащи от пълноправното членство на България в Европейския съюз. В питането си Първанов застъпва вече огласената си позиция, че не се налага свикване на Велико Народно събрание (ВНС), защото свързаните с членството ни в ЕС конституционни промени могат да се гласуват и от сегашното Обикновено Народно събрание.

ВКС предлага атестирането на магистратите да се уреди в Конституцията

Съдиите от Върховния касационен съд (ВКС) настояват в Конституцията да се уреди и въпросът с атестирането на съдиите, предаде БНР. Ръководството на ВКС е представило на временната парламентарна комисия за промяна на Конституцията предложенията си за промени в основния закон, които могат да се извършат от Обикновено Народно събрание.

още

Целта на питането до КС е да се установи по един задължителен начин дали наложителните промени в Конституцията, свързани с членството в ЕС, могат да бъдат приети от действащото Народно събрание, съобщават от прессекретариата на държавния глава.

В искането си президентът отбелязва, че в българското общество има консенсус по съдържанието на необходимите промени. Единственият спорен въпрос, по който съществуват различни виждания, е процедурата, по която да бъдат извършени промените. Изясняването ѝ се налага и от необходимостта евентуално да бъдат определени задачите на Велико народно събрание, ако неговото свикване се окаже необходимо.

Основен акцент в искането за тълкуване е поставен върху процедурата, по която в Конституцията трябва бъде приета нова разпоредба, предвиждаща, че органите на ЕС създават юридически актове, които имат наднационално, пряко и универсално действие по отношение на България.

Президентът подчертава, че се налага изясняване на реда, по който в Конституцията трябва да бъдат уредени въпроси като отпадането на забраната за придобиване на земя от чужденци, въвеждането на европейското гражданство, упражняването на представителни функции в органите на ЕС и възможностите за предварителен контрол от страна на Народното събрание върху изработването на актовете, приемани от органите на ЕС.

Сред другите необходими промени са посочени възможността за предаване на български граждани на чужда държава или на международен съд, когато това е предвидено в съответен договор, и необходимостта от разширяването на признаците за равноправие на гражданите, в съответствие с Хартата за правата на гражданите на ЕС.

Държавният глава смята, че нито една от посочените по-горе промени в Конституцията не води до промяна във формите на държавно устройство и на държавно управление, очертани в Решение на КС от 2003 година, което не позволява на Обикновено народно събрание да прави подобни поправки. Той намира, че доказаният вече потенциал на действащото Народно събрание за постигане на съгласие по промените в Конституцията трябва да бъде използван за бързото приемане на всички посочени по-горе изменения и допълнения и че не се налага свикване на Велико Народно събрание.

Според шефката на временната комисия за промени в конституцията Камелия Касабова обаче две поправки - за частичното прехвърляне на компетенции от националните към органите на ЕС и за довършването на реформите в съдебната система - могат да се осъществят само от ВНС, защото водят до разместване в баланса на властите, уредени в конституцията. Според глава 9 на основния закон разместване на баланса на властите може да се извършва само от Велико Народно събрание.

Първанов изобщо не споменава в питането си за нови конституционни промени, свързани с реформата в съдебната система, след като миналата седмица на среща при председателя на парламента Огнян Герджиков висши магистрати получиха обещание следствието да не бъде прехвърляно от съдебната към изпълнителната власт. Това становище подкрепи и самия Първанов по-рано, също след среща с магистрати.
Обявено бе, че искането на ЕС за по-ефективно разследване ще бъде постигнато не чрез промяна на статута на следствието, а чрез изчистване на функциите на дознателите в МВР и следствието чрез поправки в НПК. За това щяла да допринесе и приетата Инструкция за взаимодействието на МВР, следствието и прокуратура.

Още от България