Първанов поднови идеята на Пакта за стабилност за Балканска ЦЕФТА

План от 5 стъпки за икономическото развитие на страните от Югоизточна Европа формулира президентът Георги Първанов в приветственото си слово към Петия юбилеен инвестиционен форум за региона, който започна в НДК.

Като първа стъпка Първанов определи създаването на зона за свободна търговия, която да продължи ролята, изиграна от ЦЕФТА за Централноевропейските страни в подготовката им за членство към Европейския съюз. Според държавния глава, това ще помогне за задълбочаване на търговско икономическото сътрудничество между страните от региона.

Планът за създаване на Балканска зона за свободна търговия бе промоциран още преди три години от Пакта за стабилност за Югоизточна Европа, създаден след края на Косовската криза. Идеята бе да се сключи споразумение за свободна и безмитна търговия между всички държави на Балканите, за да се ускори взаимното им икономическо развитие.

България и Румъния обаче, които единствени от страните в региона вече бяха започнали преговори за присъединяване към ЕС, възприеха идеята като опит да бъдат поставени в пакет с останалите по-слабо развити държави от региона и така да се забави членството им в ЕС. След продължителни преговори се стигна до варианта за сключване на двустранни споразумения за свободна търговия между всички държави в региона, като в тях София и Букурещ отчитат ангажиментите си към ЕС.

Идеята Балканската зона да се превърне във втора ЦЕФТА още от самото начало срещна критиките на редица анализатори и заради факта, че с изключение на България и Румъния, в ЦЕФТА бяха включени страни със сравнително сходно ниво и темп на икономическо развитие, които като група ще се присъединят към ЕС през май 2004 г. Докато ситуацията в икономическото развитие на страните от Балканския регион е доста по-различна.

Втората стъпка, според президента Първанов, е изграждането на транспортна инфраструктура. Държавният глава заяви, че страните от региона трябва да определят ясни приоритети за транспортните коридори, защото състоянието на връзките в момента затруднява както търговията между самите балкански страни, така и търговския път на стоките между Азия и Европа. За тези инвестиции са необходими много средства, които могат да се осигурят от бюджетите на балканските страни, от кредити и от частни инвестиции.

Като трета стъпка Първанов посочи доизграждането на всякаква друга инфраструктура и създаването на регионален енергиен пазар. Държавният глава определи либерализацията на енергийния пазар като съществена част от развитието на Югоизточна Европа.

На четвърто място президентът постави засилването на сътрудничеството в областта на високите технологии чрез размяна на кадри.

На пето място Първанов лансира идеята за създаването на институционална рамка за решаване на икономическите въпроси, които стоят пред страните от региона. Според него това трябва да бъде един постоянен механизъм - както на експертно, така и на политическо ниво, който да координира регионалните инициативи. Президентът заяви, че съзнава, че това е една трудна задача, но според него е изпълнима.

В приветствието си президентът каза, че за първи път от началото на прехода в региона, всички страни се ръководят от демократични правителства и всички са поели пътя на европеизация. Според него обаче, не може регионът да продължава да разчита на чуждия натиск, за да се прокарват реформите, а трябва да прокарва и собствените си идеи и да даде усилия за по-добро развитие на Балканите като цяло, като засили регионалното сътрудничество.

Членството в ЕС не гарантира повече инвестиции

Членството в ЕС не бива да измества другите реформи, които страните от Югоизточна Европа трябва да извършат, за да привлекат инвестиции. Сред тях са повишаването на конкурентоспособността и жизнеността на малките и средните фирми, преодоляването на сивата икономика и на нормативните пречки, заяви програмният директор в Организацията за икономическо сътрудничество и развиите (ОИСР) Деклан Мърфи.

По време на сесията "Към конкурентноспособна Югоизточна Европа: ролята на европейската перспектива" в рамките на икономическия форум той каза, че е възможно една страна да бъде член на ЕС и пак да не привлече в достатъчна степен инвестиции.

Мърфи смята, че основното предизвикателство пред региона е ниското равнище на инвестициите и в частност на тези на зелено. По данни на ОИСР Югоизточна Европа сега прилича на Централна Европа, но отпреди пет години.

Експертът препоръча да се подобри отношението към съществуващите инвеститори, които са посланици на потенциалните преки вложители. Балканските държави трябва да укрепят агенциите за привличане на инвестиции и да привлекат повече експортноориентирани преки инвеститори.

По данни на директора за България в Световната банка Оскар де Брун Копс брутните вътрешни инвестиции в Югоизточна Европа са едва 20% от БВП на региона, докато в страните от ЕС те са между 27 и 30 процента.

За регистриране на фирма в балканските държави са необходими 43 дни, а в Европа 39, каза представителят на Световната банка. Все още в региона върви бавно ликвидацията на големите губещи предприятия. Неефективното ценообразуване и вътрешните субсидии пречат на инвеститорите.

Според Копс е необходимо е да се укрепи съдебната система. По данни на Световната банка в региона се губи три пъти повече време за принудително изпълнение на съдебно решение, а цената е 8 пъти по-висока от тази в страни като Германия, Франция и Великобритания.

Лошата инфраструктура пречи на инвестициите в Югоизточна Европа

До два месеца ще бъде инсталирана електронна система за предоставяне на информация за документите на превозвачи от България и Турция на граничния пункт Капитан Андреево, каза заместник-председателят на Българската търговско промишлена палата (БТПП) Георги Чернев. Търговско-промишлените палати на двете държави ще направят вложение от 200 хиляди евро в софтуера на системата и кабелната мрежа.

Според Чернев след въвеждането на електронната система времето за обработка на документи на границата ще се намали с около 30-40 минути. Сега документите се преглеждат от общо 12 контролни органа на двете държави.

Лошата инфраструктура и натоварените гранични пунктове са пречка за чуждестранните инвеститори на Балканите и за търговията в региона, каза националният координатор на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа Милен Керемедчиев. Средният престой на граничен пункт в България е около 9 часа.

По данни на Керемедчиев едва 9,63% от стокообмена на България със света от януари до август т.г. е със страните от Югоизточна Европа като търговията на България с Босна и Херцеговина е нулева. Той съобщи, че се очаква до края на годината България да подпише споразумение за свободна търговия със Сърбия и Черна гора и с Босна и Херцеговина, с което страната ще има подписани споразумения с всички балкански държави.