Първанов показа, че левицата си стои в 90-та година

Как могат да бъдат коментирани мотивите на президентското вето върху новия закон за приватизацията?

Първо, според мен те не показват слабите места на закона. И второ, това е по-скоро показване на сила, отколкото нещо друго. А иначе, разбира се, има няколко неща, които са много важни. Например, има срокове, свързани с предварителните условия за получаване на около 300 милиона структурен заем от Световната банка и част от предварителните условия са приемането на закона и на стратегиите на основа на закона за приватизиране на големите държавни предприятия.

Т.е. подозирате, че ветото на президента ще усложни отношенията на България с международните финансови институции?

Не смятам, че ще ги усложни, просто ще забави изпълнението на сроковете. Правителството искаше да се справи с по-голямата част от тези срокове до средата или края на април. И съответно да започне процедурите по приватизация към средата на годината. Значи, очевидно ще има забавяне от около няколко месеца, въпреки че самият срок на ветото да е преодолим доста бързо. Но това поражда проблеми в отношенията, според мен, между НДСВ и коалиционния партньор ДПС и съответно ще създаде възможности за допълнително парламентарно сътрудничество между ДПС и БСП.

В какъв смисъл?

Дотолкова, доколкото характерът на мотивите е свързан със защита на работещите. ДПС ще потърси някакви възможности да прокара или поне да изтъргува своите гласове по повод този закон, по повод преодоляването на ветото по поводи за бъдещо сътрудничество с БСП. Аз смятам, че по принцип ДПС тръгва на сътрудничество с БСП.

Т.е. смятате, че ветото на президента има по-скоро политически характер, а не е свързано толкова с икономическите аспекти на приватизацията?

Президентът спечели изборите с една програма, която донякъде нарушава постигнатия консенсус по стопанска политика и специално в областта на приватизацията - донякъде с обещание за връщане към модели от средата на 90-те години, когато бяха замислени и масовата приватизация, и РМД-тата от тогавашното социалистическо правителство. Значи, в общи линии президентската кампания показа, че те нямат особено нови идеи в сравнение със средата на 90-те години. Което, разбира се, поставя голям въпросителен знак по повод онова, което е правено досега и се продължава.

А на този фон какъв сигнал изпраща ветото на президента към чуждите инвеститори?

Това не е сигнал, това е въпросителен знак - какво става в България.

Ако бъдат забавени големите приватизационни сделки, които са планирани за тази година, в резултат на ветото на президента, как това ще се отрази на бюджета, има ли някакви рискове в това отношение?

В общи линии са заложени относително скромни приходи. Няма някакъв съществен проблем за бюджета тази година.

Ако разглеждаме ветото на президента като някакъв сигнал за това как евентуално би управлявало едно бъдещо социалистическо правителство или правителство с участие на социалистите, какви изводи можем да направим?

Аз вече говорих за връщане към моделите на управление от средата на 90-те години, т.е. по-голяма държавна интервенция, ръчно управление на икономиката, ако може така да се каже и предполагам, желание за по-големи дефицити, защото част от нещата, които са посочени в мотивите, да речем, бившите лихвоточки, тогава, когато започнат да се превръщат в част от програма за управление, неминуемо ще доведат да увеличаване на дефицита. А пък финансовата дисциплина и дефицитът са част от консенсуса за стопанската политика от 1997 година насам и са част от условията за поддържане на стабилността на системата и присъединяването към европейските страни.

Излъчено по Радио "Свободна Европа"