Първанов: Повече сигурност означава и повече задължения

В тези дни се финализира реализацията на една от стратегическите цели на външната ни политика - Република България да бъде равноправен член на НАТО. Това без съмнение е повратна точка в историята на държавата. Защото нашата страна ще постигне геостратегическата тежест, към която се стреми в продължение на години.

Ще получим надеждни международно обвързани юридически гаранции за нашата национална сигурност. Над нас ще бъде разпънат чадърът на съюзническата солидарност. И нещо особено важно - нашата страна ще получи възможността да участва равноправно и активно в определянето на европейския и световен дневен ред в областта на сигурността.

Преди да поставя своя подпис върху указа за обнародване на ратификацията искам да поздравя българския парламент за това, че днес за пореден път даде израз на постигнатия през годините политически консенсус. Смятам, че в такъв момент трябва да отдадем своята признателност към всички, които имат своя значителен принос - към моите предшественици в президентската институция доктор Желев и господин Петър Стоянов, към правителствата и парламентарните сили на съвременна България, към неправителствените организации, към медиите. Приемствеността и последователността по евроатлантическата тема беше и е един от основните аргументи на българската кандидатура.

Преди да поставя своя подпис искам да отдадем дължимото на ръководството на българските въоръжени сили, на всички, които проведоха трудна военна реформа, в резултат на която имаме една в значителна степен реформирана армия с модернизираща се структура, с все по-висока оперативна съвместимост. Имаме армия, която реализира съюзническите си задължения и която е в състояние да изпълнява конституционните си ангажименти.

Не бива да забравяме в такъв момент и приноса на специалните служби, на всички служители от системата на Министерството на вътрешните работи, които през годините ефективно взаимодействаха със своите партньори от НАТО срещу организираната престъпност, наркотрафика, трафика на хора и други нови предизвикателства на века.

Уважаеми госпожи и господа,

Днес постигаме без съмнение един връх в нашите усилия. Но и аз, като мнозина от изказалите се, искам да подчертая, че трудното тепърва предстои. Защото членството в НАТО възлага и допълнителни отговорности и задължения върху България - както към алианса, така и към отделни негови членове. Казано с други думи, повече сигурност означава и повече задължения.

Във вътрешен план реформирането на българските въоръжени сили трябва да продължи за укрепването на българската армия като армия, която да засили потенциала на НАТО за посрещане рисковете и заплахите на новия век. България трябва да бъде генератор не само на собствената си сигурност, но и на сигурността в региона. Общ проблем за страните-членки на НАТО, който се отнася с пълна сила и за България, е повишаването способностите на въоръжените сили за участие в ангажиментите на алианса или под егидата на други международни организации. Членството в НАТО ще поставя все по-остро въпроса за участие в операции с нееднократна ротация на военни части. Това означава, че пред българските институции, пред всички нас, уважаеми госпожи и господа, стоят няколко особено важни въпроса.

Първо, за правната рамка с оглед използваемостта на националните сили за участие в подобни операции.

Второ, дефинирането на баланса между силите за национална отбрана и тези, които ще бъдат подготвени за мисии на алианса в подкрепа на международния мир и сигурност.

Трето, очаквам навременно решение с оглед на консенсусно изразената в КСНС воля за отделно и достатъчно финансиране на нашите мисии в чужбина.

Четвърто, необходимо е допълнително напрежение на всички институции за срочно приключване на Стратегическия преглед на отбраната, който да даде дългосрочна и високо професионална визия за развитието на въоръжените ни сили до 2015 година.

Пето, не може повече да се отлага актуализирането на концепцията за национална сигурност и съпътстващите я документи вече в контекста на членството ни в НАТО.

Уважаеми госпожи и господа,

Реформите не бива да се изчерпват само с реорганизацията на въоръжените сили. Членството в НАТО е предизвикателство към цялостната организация на българската държава. Няма място за излишна еуфория. Трябва добре да осъзнаем, че ни предстои още много работа, за да достигнем жизнения стандарт на страните-членки в алианса. Много важно е, когато отшумят емоциите, ние, българските държавници и политици, да реализираме такива параметри на икономическата и социалната политика, които да позволят на нашия народ, на всеки отделен български гражданин да се чувства равен, да се чувства достоен член на тази международна демократична общност, в която влизаме.

Членството не означава автоматично получаване на придобивки. Членството означава възможност. Означава предпоставки, за да има българинът достоен живот. Останалото зависи от всички нас.

Днешното историческо решение на българския парламент трябва да мотивира допълнително българските институции и общество за постигането на по-висок икономически растеж, за подобряване качеството на живот и ограничаване на бедността и безработицата. Решението на Народното събрание следва да ни мобилизира в борбата срещу корупцията и престъпността, за ускоряването на съдебната и административната реформи.

Във външен план ще напомня, че Република България се намира в регион, където се пресичат пътищата на заредените с напрежение и потенциални конфликти Западни Балкани, Кавказ и Близкия Изток. България внася в алианса доказаната си способност да твори етнически мир, толерантност и гаранции за съжителството на различни етноси и религии. С този свой опит, с експертизата си, с познаването на историята и манталитета на нациите от Югоизточна Европа, със своята стабилизираща и добросъседска политика България може и трябва да допринесе за постигането на основните цели и задачи на НАТО.

Продължаването на реформите в България се осъществява в динамично променяща се среда, в момент на цялостна трансформация на самия Северноатлантически договор. Сред основните предизвикателства на съюзниците са успешното осъществяване на мисията в Афганистан и по-силното ангажиране в стабилизирането на Ирак.

Убеден съм, уважаеми госпожи и господа, че НАТО трябва да поеме командването в полския сектор, където България поддържа свой контингент. Смятам, че трябва да се чуе гласът на българския парламент по идеята за един по-значителен принос и ангажимент на алианса.

Казах го тук на 22 януари от тази трибуна и сега ще повторя (за съжаление с по-голяма убеденост след събитията в Испания): ще трябва да нараства ролята на политиката, ролята и на българката политика и дипломация в търсенето на бързи, ефективни, разумни и дългосрочни решения в тези огнища на напрежение от Балканите през Афганистан до Ирак.

Продължаващото преструктуриране на съюзните сили, засилването на техните способности са също сред непосредствените задачи на алианса, в това число и за България. Вярвам, че този процес няма да загърби Балканите, особено Западните Балкани, където съществуват все още потенциални точки на напрежение. Вчерашните събития в Косово за сетен път идват да покажат, че независимо от позитивните тенденции в региона, и НАТО, и ЕС трябва да запазят тук своите ангажименти.

И още нещо, което според мен е изключително важно - по-нататъшното укрепване на трансатлатнтическата връзка, на доверието и сътрудничеството между САЩ и Европа, което се превръща в една от основните задачи. За изпълнението ѝ Република България също може и трябва да дава своя принос.

Уважаеми господин председател на Народното събрание, Уважаеми госпожи и господа,

Не се съмнявам, че след по-малко от три години Република България ще постигне и другата своя стратегическа цел - членство в Европейския съюз. И тогава, както казах при получаване на поканата за членство в НАТО в Прага, Европа ще затвори една от последните исторически страници, белязани с несправедливост и с недостиг на стратегическа визия. Вярвам, че няма да е далеч времето, когато българският парламент ще ратифицира, а аз надявам се ще имам изключително важния ангажимент да подпиша указа по договора за присъединяването ни към Европейския съюз.