Първанов препоръча по-висок бюджетен дефицит

Първанов препоръча по-висок бюджетен дефицит

Да се отпусне бюджетният дефицит до 1.5-2% от БВП вместо заложените в бюджета за тази година 0.7%, препоръча президентът Георги Първанов като подходяща антикризисна мярка за стимулиране на потреблението и бизнеса.

Това стана в петък на организираната от държавния глава дискусия "България - накъде след кризата", в която участваха негови икономически съветници, представители на БАН, бивши и настоящи леви депутати и кметове, синдикалисти, представители на работодателски организации.

Правителството бе представено от министрите Трайчо Трайков и Тотю Младенов. Със закъснение пристигна и премиерът Бойко Борисов, което накара президентът да отложи откриването на дискусията с петнадесетина минути.

Първанов подчерта, че правителството няма да наруши критериите за кандидатстване във валутния механизъм ERM ІІ и еврозоната, ако увеличи дефицита в рамките на допустимото, но пък така ще помогне на бизнеса.

Просрочените плащания от миналата година, поетите ангажименти за тази година и силно консервативната оценка на приходите вероятно ще доведат до актуализация на бюджета, каза президентът. Въпросът е какво се преследва – покриване на дефицити в отделни сфери или извършване на структурни мерки.

Ако бъде отпуснат бюджетен дефицит до 2% от БВП, ще се създадат стимули за потреблението и бизнеса, ще останат средства за здравеопазването, социалната сфера, за инфраструктурата, аргументира се Първанов.

Предложението за по-голям дефицит не изненада премиера.

"Има два варианта - или да се пусне дефицитът, или да не се пуска. В единия случай парите се харчат веднага, а в другия - по-късно, но при него има шанс да влезем в еврозоната и оттам да произтекат положителни за страната събития", заяви Борисов.

"Ние и в момента пускаме дефицит, за да можем да разплатим вересиите", каза премиерът, признавайки, че текущите бюджетни разходи от началото на годината надвишават планираните.

По-късно той допълни пред журналисти, че е наредил всеки ден да му се докладва за финансовото състояние на страната с оглед на плащанията, които правителството е принудено да извърши по сключени договори.

"Да спрем с теоретизирането"

И на този форум президентът изложи познатата си теза, развивана на всеки инициирана от него дискусия, за консенсусното начало в правеното на полезна икономическа политика. Той обясни, че и "излизането от кризата трябва да стане след изработването на национален проект на съгласието".

Това пък накара Борисов да призове "да спрем с теоретизирането".

"От любопитство бих помолил президента да накара неговите сътрудници да извадят от предложените на форума "България преди кризата" мерки и да се види колко са изпълнени от тогавашното правителство", каза той, напомняйки навика на Първанов да прави кръгли маси по икономически въпроси поне веднъж годишно със спорни тези и спорен ефект.

Президентът използва повода, за да си "дойде на думата" по енергийните въпроси.

Той похвали "усилията на правителството да запази и развие мястото на ядрената енергетика в т. нар. "енергиен микс" на страната, както стремежът да се намерят оптималните решения за финансирането и ръководенето на проекта АЕЦ "Белене".

По повод на проекта за пренос на компресиран природен газ от Азербайджан през Черно море за България, на който Първанов държи като на лично лобиран от него в каспийската държава, той посочи, че този проект може да се изпълни по-бързо от "Набуко" и "Южен поток", и дава сигурност, "каквато никой не може да постави под съмнение".

За Първанов основни при излизане от кризата трябва да са въпросите за заетостта, намаляването на ефекта от безработицата, стимулирането на икономиката и не на последно място, по думите му, определянето на приоритетите на развитието.

Иван Искров: Запазването на борда не подлежи на дискусия

Управителят на БНБ Иван Искров използва форума, за да предупреди, че "има пълно обществено и политическо съгласие за запазване на валутния борд в сегашния му вид до влизането на страната в еврозоната".

Предупреждението бе задочна реплика към идеята на номинирания за вицепремиер макроикономист Илиян Василев за модифициран борд.

"Националната стратегия на монетарната система е ясна и консенсусно подкрепена от всички основни политически сили в страната и институциите, и не подлежи на дискусия. Обща е и позицията за запазване на валутния борд до приемането на еврото. По въпроса за борда не трябва да имаме дискусии. Бордът си е борд и ще се пази до приемане в еврозоната", каза Искров, намеквайки, че той няма да участва под никаква форма за промяна във формата на борда.

Искров посочи три мита за българската икономика, създадени, според него, от чужди учени и медии.

Първият е за външните дисбаланси и валутния борд - че дефицитът по текущата сметка е неустойчив и притокът на чужди инвестиции ще спре, БНБ ще бъде изпразнена като резерви и валутният борд ще рухне. Валутните резерви на банката не намаляха, в края на 2008 г. те бяха 12.7 млрд. евро, година по-късно са 12.9 млрд. евро, каза той.

Валутният борд работи не само при растеж, но и при криза, отбеляза управителят на БНБ.

Вторият мит е, че фиксираният валутен курс не позволява на България бърза адаптация и ограничава конкурентоспособността ѝ, особено при криза. Данните за Централна и Източна Европа показват обаче, отбеляза Искров, че и при растеж, и при спад България не е по-зле от страните с плаващ курс. Нещо повече – инвеститорите имат сигурност какъв ще е курсът в обозримо бъдеще.

Третият мит е , че ще има лавина от лоши кредити, ниска ликвидност и оттегляне на чуждите банки. Според Искров българската банкова система е била на печалба от 1.4 млрд. лв. за 2008 г. и от 780 млн. лв. за 2009 г.

За банковите лихви управителят на БНБ посочи, че у нас те са съизмерими с лихвите в страни с подобна на нашата конюнктура - нито най-високи, нито най-ниски.

Споделяне

Още от България

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?