Първанов прогнозира"по-крайни прояви на несъгласие" при интегрирането на Балканите към НАТО

Балкани без граници, по примера на Обединена Европа - това е демократичната перспектива за нашия регион. Това заяви президентът Георги Първанов при откриването на международната научна конференция "Балканите и НАТО - заедно срещу тероризма" в София. Сред инициаторите на форума са фондация "Демокрация и сигурност", сдружение "Джордж Маршал клуб", Агенция "Ер груп -2000", министри, депутати, секретари и съветници на президента.

Географската принадлежност на региона към европейския континент го прави бъдеща естествена част, заяви Първанов, но отбеляза, че Балканите са сложен район, където различията все още остават.

Сакскобургготски: НАТО е основен фактор за стабилността на Балканите

НАТО се наложи като основен фактор за стабилността на Балканите срещу новите заплахи и партньор на държавите от региона, заяви премиерът Симеон Сакскобургготски при откриването на форума. Той увери, че България ще бъде съюзник, способен да съдейства на НАТО в политически, отбранителен и стратегически смисъл. Като член на алианса България ще утвърди и засили досегашната си роля като фактор за стабилност в региона, както и своя принос в глобалната кампания против тероризма, той.

Балканите са прицелна точка на престъпни трафици, естествен мост между пазари, в това число и на нелегални; място, което се отличава с етническа пъстрота и с наследени от европейските и световните войни проблеми, отбеляза държавният глава. Той подчерта, че "тези характеристики на полуострова са хранителна среда за евентуални терористични посегателства и тази възможност не може и не бива да бъде подценявана от никого тук".

"Предстои ни постепенното и уверено превръщане на полуострова от износител на несигурност в зона на стабилност и сигурност не само за народите, които го населяват, но и за тези, които инвестират в него", подчерта президентът.

"НАТО е другият начин да назовем евроатлантическата система за безопасност. В движението на света към нов международен ред за Балканите е предназначена важната роля да се развият като една от динамичните зони на евроатлантическа сигурност", каза още Първанов.

С уговорката, че този процес няма да е лек и безконфликтен, той прогнозира, че постепенното интегриране на Балканите към евроатлантическото пространство на сигурността "ще събуди много духове, ще породи нови напрежения, ще подхрани разнопосочни очаквания". Президентът не изключи и "по-крайни прояви на несъгласие".

Разпространена и обхванала Балканите обаче, системата за евроатлантическа сигурност ще намали отрицателния ефект, пораждан от подхранване на духа на различията, смята държавният глава. "Тероризмът, който е крайна форма на изява на различията, който е прекъсване на всякаква комуникация между страните в утвърждаващите се евроатлантически Балкани, ще губи все повече хранителната си среда", добави той.

Първанов отбеляза, че за да се постигне това обаче са нужни синхронизирана политика на нашите държави, а също и решителността на световната общност.

В словото си към форума припомни кризисните процеси на Балканите в бивша Югославия. "По време на трагичните събития в САЩ през есента на 2001 г. в съседна Република Македония напрежението доближаваше връхната си точка. Ужасяващите терористични удари сякаш отрезвиха горещите глави. Но кой може да даде гаранции за стабилност, сигурност и спокойствие на Балканите през идващите години?", запита Първанов.

Президентът приветства идеята на организаторите на днешния форум да бъде учреден един нов граждански юридически субект - Балкански форум на сигурността. Той обаче подчерта, че резултати може да се постигнат само "чрез обединяване на усилията на всички заинтересувани участници, на всички държави от региона, на всички, които искат да допринесат с нещо в похода срещу международния тероризъм".

Според него Балканският форум на сигурността може да бъде място, на което ще се срещат водещи експерти от региона и демократичния свят с лица от администрациите, за да обсъждат проблемите на сигурността в техните регионални и европейски аспекти.

Споделяне
Още от България

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?