Първанов се нареди до Лукашенко

Какво свързва Георги Първанов с Алкеснадър Лукашенко и Рем Вяхирев?

От днес може да се каже, че това е приносът им за утвърждаване на руската външнополитическа доктрина, в едно от нейните най- емблематични измерения - православното.

Днес Георги Първанов получи в Москва приз "За изключителна дейност за укрепване на единството на православните народни" от патриарха на Москва и цяла Русия Алексий Втори.

Първанов е бил номиниран за наградата от Илия Павлов, шеф на Мултигруп и представител на България в попечителския съвет на Международния фонд за единство на православните народи.

Предложението за Първанов беше направено на "базата на всичко това, което в съзнателния си живот като политик и президент Първанов е работил за развитието не само в частност на българо -руските отношения, но и за развитието на отношенията ни с православния свят, включително и с Гърция и Югославия", обяснява членът на българското представителство на фонда Стоян Денчев пред в. "Дневник".

Когато става дума за приноса на Първанов в развитието на отношенията с Югославия, единственият ярък пример на такава дейност беше категоричната подкрепа на неговата партия за режима на Милошевич и писмото, което като лидер на БСП Първанов изпрати на югославския диктатор по време на кампанията на НАТО в Косово през 1999 г.

Стоян Денчев казва още, че макар православният фонд да не си поставя в явен вид политически задачи, "някъде в целите на фонда прозират и такива нюанси".

В действителност политическите измерения на православния фонд не са само нюанси, а ясно изразено намерение. Във външнополитическата доктрина на Русия православието и православната църква заемат важно място като инструмент за постигане на външнополитически цели.

Друг важен инструмент за налагане на руското политическо влияние е природния газ, където ключово място заема Газпром. България изпита на свой гръб реалните последици от приложението на газовата доктрина, когато през 1995- 96 г. руските служби в София работеха активно с шефа на Газпром Рем Вяхирев за сваляне на легитимното българско правителство, което не искаше да приеме диктата на "руския газов гигант".

Друга знакова фигура сред носителите на православния приз е президентът на Беларус Александър Лукашенко - единственият отхвърлен от Европа държавен ръководител на европейска държава. През ноември м.г. чешкото правителство отказа да допусне Лукашенко за срещата на държавните ръководители в Прага заради погазване на човешките права в Беларус.

"Наградата се дава за утвърждаване в живота на високите ценности на християнския морал", казва пред Радио "Свободна Европа" Евгения Василева, ръководител на бюрото за комуникации на фонда. Запитана няма ли противоречие в това, че Лукашенко е получил приз за утвърждаване на православните ценности, а в същото време има безброй доказателства, че потъпква човешките права и демократичните ценности, Василева отговаря: "Аз не виждам никакво противоречие...Той беше награден за големия си принос в укрепването на политическите и икономически връзки между народите от източнохриситянския ареал".

Очевидно "високите ценности на християнския морал", така, както ги схваща фондът на единство на православните народи, няма нищо общо не само с християнските, но и с които и да е други общоприети ценности на хуманизма, демокрацията и свободата.

Получавайки наградата, Първанов постави не само себе си редом с Лукашенко, а и България редом с Беларус, като един вид най-близка чужбина на Русия.

И след като е пределно ясно, че зад цялата православност на фонда и неговите призове стои не само руската държава, а добре формулиран бизнес-интерес на спонсори и попечители със съмнителна репутация, въпросът е можеше ли българският държавен глава Георги Първанов да спести на страната ни това унижение?

Не толкова заради подозренията, които ще си навлече сред западните партньори на България, а заради отстояването на някакво базисно достойнство и хигиена, нужни за утвърждаването на българските национални интереси.

Преди два месеца България получи покана за НАТО. Първанов също си приписа заслуга за това. Очевидно обаче не за този тип заслуги го награждава Русия, която се противеше на българското членство в НАТО. Остава другият сценарий - руската награда на Първанов представя показната близост между България и Русия, почти от типа на тази между Русия и Беларус. Което може да има за цел разколебаването на онези, които трябва да ратифицират българския договор за членство в НАТО.