Първанов се съгласи с Дянков за данъците, но не и с "високомерието"

В условията на криза задачата на деня трябва да бъде подобряване събираемостта на данъците, а не тяхната промяна, заяви президентът Георги Първанов в петък, когато бе официално представен изготвеният по негова заръка доклад за световната криза и България.

Промяната сега би била ненавременна и заради проблеми в администрирането, и заради сигналите към бизнеса, посочи Първанов, като по този начин демонстрира съгласие с вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков, който по-рано тази седмица определи като "малоумни" заложените идеи за премахване на плоския данък.

От 2005 г. насам това е четвъртият Годишен доклад за президента, но първият, около който се вдига толкова шум. Шумът не бе предизвикан толкова от предложенията в документа, изготвени от екип икономисти на БАН и президентски съветници, а от факта, че премиерът Бойко Борисов се възмути защо новината за съществуването на тази програма е изпреварила обявяването на антикрисните мерки на правителството.  Междувременно обаче президентът и премиерът решиха да спрат публичната конфронтация и да запазят добрия тон, като Борисов предварително изрази уважението си към подготвения доклад и обеща да използва разумните предложения в него.

План "Жан Виденов -2"

Симеон Дянков се придържаше точно към такова поведение по време на петъчната дискусия, но преди това заяви пред БНТ, че данъчните предложения в поръчания от Първанов доклада са "план Жан Виденов -2".  Тези идеи ще доведат до срив в бюджета на държавата, а икономическата криза ще се удължи с 2 години, добави той.

Всяка от шестте мерки е лоша по време на криза, а половината - и извън криза, каза Дянков по адрес на президентския доклад.

Съгласявайки се, че в момент на криза не бива да се сменя данъчната политика, президентът заяви, че този въпрос не бива да се предрешава сега. Той припомни, че при въвеждането на плоския данък бе премахнат необлагаемият минимум, а това засяга най-бедната и уязвима част от населението.

Подкрепям ви, но "високомерието е лош съветник"

Като се позова на 20-годишния си опит в политиката, Първанов се обърна към Дянков с думите: "В управлението ще има много хора които ще мислят различно от вас. Високомерието е лош съветник".

Подкрепям и ще подкрепям непопулярните мерки на всяко правителство, стига тези мерки да са оправдани и да е ясно – какво, защо и как, каза при откриването на форума президентът. Той увери, че докладът не е стремеж към алтернатива, а към изграждане на консолидирана позиция.

Той каза, че икономическата криза е привнесена отвън, но не е ясна ролята на държавата, доколко може да има антикризисна стратегия при положение, че няма икономическа стратегия изобщо, изработена от правителствата досега.

Президентът посочи, че вероятно обявеното обсъждане на доклада е ускорило изработването и обявяването на правителствения план за действие.

Той заяви, че ще подпише, какъвто и да е, закона за бюджета на кабинета "Борисов", защото няма как иначе да постъпи три месеца, след като правителството е получило такава подкрепа.

Според него обаче дискусия трябва да се провежда и то във времето за следващите година-две и за след това, когато ще излизаме от кризата.

Той обобщи идеите, които срещат висока степен на съгласие - необходимостта от запазване на финансовата стабилност, за гарантирането на валутния борд до влизането ни в Еврозоната, за поддържането на висок и устойчив валутен фискален резерв като гаранция срещу рисковете от кризата.

Най-важното ли е нулевият дефицит?

Когато даваме подкрепата си на идеята си за балансиран бюджет, искам да чуя мнения доколко това е антикризисна мярка, каза Първанов. Според него е разумно годината да завърши с "минимален структурен дефицит" като лост за реформите в образованието и здравеопазването.

Финансовият мчинистър Дянков отново се обяви за постигане на балансиран бюджет в края на годината с уговорката, че като икономист би допуснал малък дефицит, полезен в криза, но като финансов министър ще се стреми към нулев дефицит, каквито са изискванията за страна във валутен борд.

Ползата от запазването на балансирания бюджет е, че показваме на инвеститорите финансова стабилност. Външният финансов ресурс става по евтин, което пък натиска надолу банковите лихви, обясни Дянков.

Той похвали части от доклада, с които бил съгласен – например,че излизането от кризата зависи от макроикономиката и фискалната политика, и препоръча частта за належащите стъпки в реформата в здравеопазването да бъдат "непременно" прочетени.

Дянков се съгласи и със записания в доклада приоритет – съхраняване на работните места и създаването на нови. Той напомни, че в правителствената антикризисна програма са предвидени 150 хил. нови работни места.

"Неграмотни са призивите БНБ да се меси в лихвената политика"

БНБ и правителството не могат да се намесват по никакъв начин в лихвената политика на банките, защото това е несъвместимо с валутния борд, заяви на дискусията управителят на БНБ Иван Искров, според който това искане е "неграмотно" . Той определи частта в доклада, посветена на политиката на БНБ, като най-слаба и дори провокативна.

Натискът за промяна на лихвите е неприемлив и необоснован в контекста на пазарните и силно конкурентни условия, в които функционира българската банкова система, каза още управителят на БНБ. Всяка банка има право сама да решава за лихвите си на чист пазарен принцип, допълни той.

Искров се съгласи, че при дефлация не е радостно да имаме високи лихви по кредитите, но това е заради цената на ресурса на банките. Абсурдно е искането за 4% лихва по кредитите, каквото отправят потребителски организации, каза той и посочи, че в момента в Румъния лихвите са около 15%, в Унгария – над 10%, в Полша – 8-9%.

Искров заяви, че приема за провокация идеите за одържавяване на банки в момента, в който хората са възстановили напълно доверието си в банковата система. Той допълни, че няма българска банка, която да се нуждае от подобна драстична мярка.

Според Искров не са верни твърденията, че банките майки са изтеглили ресурси от дъщерните си банки в България. Точно обратното – те наляха огромни ресурси, заяви той.

През октомври м.г., когато финансовата криза се разгоря особено силно в цяла Европа, БНБ изискала и получила уверения от банките майки за капиталовите им ангажименти към тукашните банки, каза още Искров. Според него България ще продължи да спазва строга консервативна политика по отношение на банките.

Искров отбеляза, че въпреки натиска от европейските институции, БНБ е запазила високите капиталови изисквания и в момента България е единствената страна в ЕС, която има минимални изисквания за капиталова адекватност от 12%.

Българската банкова система е с изключително висока степен на капитализация, посочи Искров. Той добави, че БНБ не е престанала да изисква от банките да поддържат по всяко време минимални съотношения за ликвидност.

Борисов: Намираме се в същината на кризата

Премиерът Борисов, който в петък се завърна от първото си участие в среща на върха на ЕС, дойде направо на дискусията за президентския доклад и заяви, че единствената тема в Брюксел е била кризата, която по думите му продължава да съсипва всички.

Намираме се в същината на кризата и нямаме основание да считаме, че тя отминава и да намаляваме мерките или да се отпускаме, добави Борисов.

На теоретиците смея да кажа, че нито една държава в Европа не е намерила печеливша формула за излизане от кризата и ако имаше такава, щяхме да я препишем, каза още Борисов.

Той посочи, че с проведената дискусия по доклада е изпълнена и политическа задача, защото много лошо впечатление правят държавите, в които има конфликт между институции и към тях винаги се гледа с малко недоверие, защото не се знае как ще се отреагира. Борисов допълни, че се толерира, когато една държава и нация показват единност и сплотеност в борбата си и се печели доверие.

Печелиш ли доверие, печелиш пари във време на криза, каза премиерът, според който в момента има много пари, които са и в България, но поради липса на проекти и на капацитет те не се използват.