Първанов убеждава, че ляво правителство няма да спре реформите

Каквито и политически промени да има в България, който и да е на власт - левица, десница или център, няма да има отстъпление от политиката на реформи в страната, няма да има промени в стратегическата ориентация на България. В това се опита да убеди президентът Георги Първанов представителите на немския бизнес и на политическите среди в лекция за перспективите на България.

От година насам всички социологически сондажи в България показват трайна преднина на БСП пред останалите политически сили в страната. Макар че за това време социалистическата партия не е разширила електоралната си база според цифрите, като най-вероятна се прогнозира именно нейна победа на предстоящите през 2005 г. парламентарни избори.

Именно социалистите обаче през 15-те години на преход единствени не са успели да покажат, че могат да устоят на популизма и да се опитат да извършат необходимите за българската икономика и за обществото реформи. Последното им управление през 1995 - 1996 г. трайно остана с емблемата на хиперинфлацията и финансовата криза, разтърсила България. Докато партиите, характеризирани от Първанов като десница и център, въпреки критиките към техните действия вече получиха международно признание за способността им да провеждат реформи - както по времето на кабинета Костов, така и при сегашния кабинет Сакскобургготски.

В лекцията си пред представители на икономическите, политическите, банковите и културните среди на Германия българският президент изброи няколко причини, които биха могли да увеличат интереса на чуждите и конкретно на германските инвеститори към България - политическата и икономическа стабилност в страната, добрите макропоказатели, членството в НАТО, необратимата перспектива за ЕС, както и променената законодателна база, която вече в много отношения отговаря на изискванията на Европейския съюз.

Като специална сфера на интерес от страна на германските инвеститори Първанов очерта енергетиката. По думите му, перспективите в тази сфера минават през приватизацията и през развитието на ядрената енергетика.

Преди две седмици частната немска компания EON спечели конкурса за един от трите пакета електроразпределителни дружества в България, с които стартира приватизацията в сектора. Няколко години вече обаче няма развитие на проекта за концесията на мини "Марица Изток", по който партньор на българската страна е немската РВЕ "Рейнбраун".

Българският президент акцентира най-вече върху проекта за АЕЦ "Белене", размразен от сегашното правителство. С думите "Сигурен съм, без да мога да влияя на решението на правителството", Първанов почти обеща на немските инвеститори, че компанията "Сименс" ще участва в проекта "при една по-широка международна конфигурация". Преди три седмици държавният глава направи почти същото обещание и пред руския президент Владимир Путин, този път за шансовете на руската "Атомстройекспорт" да спечели процедурата за изпълнител на проекта заедно с френската "Фраматом". "Сименс" официално не фигурира в този консорциум, но отдавна работи заедно именно с тези две компании.

Пред немските бизнесмени и политици Първанов обяви още, че повече от 90 % от българите подкрепят развитието на ядрената енергетика в страната.

Българският президент изрази увереност, че членството на България в ЕС е напълно реална и близка перспектива и това е оценка и на нашите партньори. Той посочи за напълно реалистична 2005 г. за подписване на договора за присъединяване, а януари 2007 г. - за членство в ЕС.

На въпрос за продажбата на земя на чужденци, президентът каза, че в България има воля за премахване на конституционната забрана и проблемът ще бъде решен в близките месеци, най-вероятно още в рамките на този парламент. По думите му, основен вътрешен въпрос е възможността българските граждани също да бъдат конкурентно способни и да участват активно на пазара на земята.

Отново в отговор на въпрос Първанов призна, че България не успява да постигне целите в областта на реформите в правосъдието и все още е далеч от изискванията на европейските партньори. Държавният глава нарече "основателни" забележките в тази област на Брюксел и се опита да убеди немската аудитория, че българските политици и законодатели осъзнават заинтересоваността на собственото си общество от ефективно и действено правосъдие. Като аргументи президентът посочи политическия консенсус по вече извършените съдебни промени в конституцията (направени след остро напомняне на еврокомисаря Ферхойген пред българския парламент, че без тях София няма да получи мечтаната 2007 г. за членство). Държавният глава заяви, че предстоят промени в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс, които, по думите му, ще създадат още по-добра основа за работа на независимата съдебна власт.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?