Първанов "урежда" продажба на ток от АЕЦ "Белене" за Сирия

Първанов "урежда" продажба на ток от АЕЦ "Белене" за Сирия

Усилията на президента Георги Първанов да осигури пазар за електроенергията от АЕЦ "Белене" далеч надхвърлиха регионалните измерения. След срещата си във вторник с гостуващия в София сирийски президент Башар ал-Асад Първанов допусна, че Сирия би могла да купува ток от българската втора атомна централа.

"С президента Башар ал-Асад виждаме добри възможности в сферата на енергетиката. България със строителството на втората атомна централа "Белене” би могла да създаде предпоставки за износ на електроенергия, в това число и към Сирия, където има недостиг на електроенергия", заяви Първанов.

Той не уточни кога би могла да стартира търговията със Сирия и каква инфраструктура ще се използва за доставката на електроенергията.

Именно с цел да осигури пазар за произвеждания от централата ток премиерът Бойко Борисов предложи миналата седмица на Сърбия и Хърватия да придобият по 1-2% от "Белене". Той очакваше бърз отговор, тъй като съдбата на проекта ще се обсъжда при посещението на руския премиер Владимир Путин в София тази събота.

Двете поканени страни дадоха различни отговори. Хърватия, която ще е следващият нов член на ЕС, отказа. Сърбия, която е "калесвана" за проекта още от лятото, потвърди, че приема, но настоя за по-голям дял, въпреки неяснотата как ще го финансира.

Като се позова на правителствени източници, белградският вестник "Блиц", съобщи във вторник, че Сърбия смята да поиска участие от 5 на сто в АЕЦ “Белене“. Сръбският министър на енергетиката Петар Шкундрич обаче посочва, че взимането на решение за такава важна инвестиция изисква време.

Предстоят още много разговори и споразумения за бъдещата атомна електроцентрала и затова е необходимо Сърбия да отдели повече внимание на собствените си ресурси преди да вземе каквото и да било решение, смятат експерти.

Страната също така трябва да помисли откъде да си осигури между 40 и 70 милиона евро, в случай че приеме българското предложение, или дори сума в размер на 200 до 350 милиона евро при дял от 5 процента, посочва изданието. Преди няколко месеца сръбски медии писаха, че е възможно Белград да финансира участието си със заем от Русия, която към момента е единствената, пожелала да инвестира в проекта, който ще се изгражда по руска технология.

От своя страна премиерът на Хърватия Ядранка Косор каза, че страната ѝ няма да участва в АЕЦ "Белене", тъй като Хърватия има своя енергийна стратегия. Косор допълни, че това няма да окаже влияние на отношенията между София и Загреб.

В същото време българският министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков заяви, че тепърва предстоят истинските преговори за евентуалното участие на Сърбия. Той отново заяви, че има европейски инвеститор с интерес към ядрения проект и с него се водят разговори.

Според неофициална информация Москва се опитва да привлече отново германския концерн RWE, който по-рано бе избран от българското правителство за 49% от проекта (при контролен дял на НЕК от 51%), но реши да се оттегли поради проблеми с финансирането.

Участието на европейски инвеститор е важно, за да легитимира проекта пред ЕС и да изпълни обещанието на премиера Бойко Борисов, че проектът ще се реализира само при участие на европейски инвеститор.

Все още не са изяснени (поне официално) въпросителните пред АЕЦ "Белене" – най-вече във връзка с неговата рентабилност, осигурени пазари и финансова схема. За целта българското правителство наема консултант, чието име все още не е обявено, макар че конкурсът приключи.

Още по темата
Още от Бизнес

Адекватни ли са мерките за кризите с водата и боклука?