Първанов върна Изборния кодекс

Президентът Георги Първанов очаквано наложи вето на Изборния кодекс. Според държавния глава приетият от мнозинството закон има "много правни недостатъци, а някои негови норми са откровено отстъпление от постигнатото в последните 20 години, както и от демократичните стандарти за провеждане на избори, установени в Европа".

Първанов отхвърля заложените изисквания за уседналост при изборите за евродепутати и местна власт, премахването на избора на районните кметове, гласуването чрез Интернет и други текстове.

От ГЕРБ отказаха коментар на ветото, но уточниха, че докато НС е във ваканция – до 12 януари - законовите срокове временно не текат. Според правилника на парламента върнатият закон трябва да бъде включен в дневния ред на депутатите в 15-дневен срок от постъпването на указа.

Изборният кодекс бе гласуван ударно в края на миналата година, на редовни и извънредни заседания, някои от които среднощни. Още по време на дебатите от БСП и ДПС обявиха, че ще дадат кодекса на Конституционния съд. Синята коалиция също възрази на голяма част от текстовете. Проектът мина основно с гласовете на ГЕРБ и "Атака".

Според държавния глава изискването за уседналост е безсмислено и лесно за заобикаляне, тъй като е възможно даден избирател да има постоянен и/или настоящ адрес в една община или населено място и въобще да не живее на тяхната територия. "Тази често срещана житейска ситуация се разминава съществено с основната идея на вносителите", посочва Първанов.

Според кодекса за евродепутати могат да гласуват граждани, които са живели най-малко през последните три месеца в България или в друга държава от ЕС, а на местни избори - които са живели най-малко през последните дванадесет месеца в съответното населено място в страната.

Първанов припомня обаче, че Венецианската комисия не допуска срокът за уседналост да превишава 6 месеца, като по-дълги срокове могат да бъдат въвеждани само за защита на националните малцинства.

Освен това според президента гражданите, които са променили адресната си регистрация по-малко от 12 месеца преди датата на произвеждане на изборите, ще бъдат лишени от правото си да гласуват. Според допълнителните разпоредби на Кодекса, те имат право да гласуват по предишната си адресна регистрация, където са включени в избирателните списъци. Първанов смята обаче, че "за всички е ясно, че тази категория избиратели ще бъдат лишени от правото да гласуват, защото не съществува правно основание от основния текст на кодекса те да бъдат включени в който и да е избирателен списък".

Според Първанов премахването на прякото избиране на районните кметове в София и останалите градове с районно деление е "сериозно отстъпление от процеса на децентрализация на властта, който е водеща и трайна европейска политика".

Освен това е необосновано и намаляването на броя на населените места, които пряко ще избират своите кметове - в повече от 1000 населени места няма да се произвеждат избори за кметове на кметства.

Като стъпка в посока на отслабване на местното самоуправление Първанов определя и намаляването на съставите на всички общински съвети с над 20%. Това ще доведе до дебалансиране на системата на местното самоуправление и ще даде възможност само силните на национално ниво партии да получат представителство в почти всички общински съвети в страната, а избирането на независими общински съветници ще стане почти невъзможно, смята Първанов.

В мотивите си той посочва още, че единната Централна избирателна комисия за всички видове избори, създаването на която се регламентира с кодекса, ще бъде изцяло политизирана. Отпаднало е изискването повечето от членовете на ЦИК да бъдат с юридическо образование, а пълномощията на членовете могат да бъдат прекратявани предсрочно по искане на предложилата го партия или коалиция от партии.

Според Първанов е ограничителна и разпоредбата удостоверения за гласуване на друго място да се издават само на лицата, служебно заети в произвеждането на изборите, а правилата за гласуване в чужбина при парламентарните избори поставят българите зад граница в неравностойно положение спрямо избирателните в страната. За изборите за народни представители българите в чужбина ще гласуват единствено за партии и коалиции от партии, но няма да могат да отбелязват преференции. Това законодателно решение влиза в разрез с конституционния принцип на равното избирателно право, посочва президентът.

Освен това предвиденото експериментално гласуване чрез интернет в президентските избори следващата година не дава гаранции за спазване на конституционния принцип на тайното гласуване. При определянето на правилата за провеждане на няколко вида избори на една и съща дата пък не е отчетено технологичното време за осъществяване на гласуването при положение, че избирателната активност е много висока.

Първанов смята още, че кодексът трябва да се основава на разумен политически компромис и съгласие, докато приетият документ е изработен в синхрон с политическите виждания на политическа партия ГЕРБ. Това според него го обрича на нестабилност, доколкото всяко следващо мнозинство ще я прекроява, водено от своите партийни интереси.