Първата година от фалита на КТБ мина в очакване на Годо

"Насрочената" за 19 юни оставка на управителя на БНБ Иван Искров така и не бе внесена в Народното събрание (НС) до края на работния ден. Очакванията са тя да стане факт през следващата седмица. Оставката бе анонсирана от председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова, според която Искров е дал такова уверение пред нея в неофициален разговор. От БНБ незабавно заявиха, че гуверньорът няма да се поддаде на натиска.

Евентуално оттегляне на Искров в навечерието на първата годишнина от затварянето на Корпоративна търговска банка (КТБ) щеше да е прекалено символичен жест от негова страна, като се има пред вид, че през всичките тези месеци той отказа да поеме отговорността за срива на четвъртата по големина финансова институция в България. Засега такава отговорност не му е предявена и от прокуратурата.

Оставането на Искров начело на БНБ е само щрих към цялостното усещане за déjà-vu в годината след тайфуна "КТБ", който разтърси държавата.

През всичките тези 12 месеца едва ли е минавал и ден, в който по един или друг повод, в който по един или друг повод да не е засегната темата "КТБ". И въпреки това, година по-късно, равносметката е песимистична. Времето бе успешно оползотворено от всички, които искаха да прикрият следите на парите, напуснали КТБ, а институциите, които трябваше да осуетят подобни машинации и да разкрият виновните за "грабежа на века", го проспаха.

"Искаме парите си и присъди за виновниците!", обявиха недоволни вложители, които се появиха в петък пред КТБ с плакат на Иван Искров в затворническа униформа. Демонстрацията бе далеч по-рехава от предходните протести по същия повод и със същите призиви – да се разкрият причините, довели до колапса и затварянето на т.нар. банка на властта.

Към днешна дата е документално потвърдено онова, което и преди срива на банката бе известно, но упорито прикривано от контролните и надзорни органи – че тя е била източвана чрез кухи фирми, свързани с мажоритарния ѝ собственик Цветан Василев. Дупката в собствения капитал на КТБ се оказа близо 4 млрд. лв.

И до ден днешен Цветан Василев се укрива в Сърбия и опитите на прокуратурата да го привлече като обвиняем по делото за КТБ не дават резултат.

Както е известно, срутването на четвъртата по големина банка в България бе предшествано от разлом в отношенията между Василев и бившия му бизнес партньор Делян Пеевски, за когото се смята, че представлява финансовите интереси на ДПС. В задочните си обръщения от странство банкерът нееднократно посочи Пеевски и подчинените му държавни институции, съдебна власт и медии като причина за разправата с КТБ. Причината – да му отнемат на безценица атрактивни активи.

Пеевски, разбира се, отрича това. Официалната му визитка на успял млад мъж без каквато и да е собственост на фирми, акции и пр., се потвърждава от декларациите му пред Сметната палата и те се приемат за чиста монета от прокуратурата. През януари т.г. обвинението съобщи, че няма да разследва депутата от ДПС и майка му Ирена Кръстева по сигнала на "Протестна мрежа" за разминаването между стандарта на живот на Пеевски и декларираните от него доходи, връзката му с фирми с неясен капитал, както и информацията за наличие на разработки срещу него.

Контролираните от семейството медии все така се използват като бухалки срещу всяко критично и независимо мнение, поставящо под съмнение кристално чистия образ на Пеевски. Под ударите им са политици, медии и общественици, които искат дълбока съдебна реформа, която в бъдеще би разклатила стабилните позиции на ДПС в съдебната власт.

Така вече цяла година се затвърждава публичното убеждение за злодея Цветан Василев, оказал се самотен и единствен виновник за престъпното източване на КТБ.

Катаклизмите около краха на банката се случиха едновременно с разпада на предишната управляваща коалиция БСП-ДПС и последвалите предсрочни парламентарни избори. Макар всички лидери и партии да се заричаха, че ще направят всичко, за да излезе истината наяве, виновните да бъдат наказани и парите – възстановени, досега почти нищо от това не се е случило.

Още миналото лято бяха направени предложения да бъде наета международна фирма, която да проследи парите от КТБ, тъй като беше ясно, че голяма част от дружествата кредитополучатели са прехвърлени на подставени лица. Въпреки консенсуса това да се случи още в първите седмици след затварянето на банката, изборът на фирмата (Alix Partners) и сключването на договор с нея станаха едва сега.

По-сериозни действия срещу кредитополучатели бяха предприети през март т.г. от квесторите и след това от заменилите ги синдици на КТБ. Спешно приетите в този период законодателни промени, целящи, според премиера, да спрат разграбването на активи на КТБ, едва ли ще дадат съществен резултат. В месеците, докато политици и финансисти спореха дали КТБ да спасява и от кого и в крайна сметка тя обявена в несъстоятелност, активите ѝ значително се стопиха. Това се случи основно заради направени прихващания и цесии.

Процесът на отписване на активи в следствие на прихващания продължава въпреки законовите поправки, направени от управляващите, с които тези сделки трябваше да бъдат спрени. Дори и прихващанията да бъдат атакувани в съда от синдиците, квесторите вече са освободили обезпеченията по отписаните кредити и няма как средствата да се върнат и при евентуални положителни съдебни решения.

Така илюзиите, че ще се стигне до истината за КТБ, една по една се изпаряват. Създадената от парламента временна комисия, която трябваше да провери действията на институциите по казуса, също се оказа димна завеса. Предложението на депутатите, претворено в закон, да падне банковата тайна за клиенти и договори в КТБ, ще има като единствено пряко следствие публикуване на поредните списъци, но този път официално.

Междувременно Оманският фонд, който е миноритарен акционер в КТБ, заведе дело срещу България за 700 млн. евро в европейските институции заради действията на държавата срещу банката. Ако фондът спечели делото, българските данъкоплатци ще трябва да платят и за действията на българските институции по казуса "КТБ".

На този фон парламентът се готви да избере нов управител на БНБ. Фаворит за поста е досегашният съветник в МВФ и бивш зам.-финансов министър Димитър Радев, който бе издигнат от ГЕРБ. Останалите три формации от управляващата коалиция също номинираха кандидати с идеята те да намерят място в управата на Централната банка.

Най-голям е залогът за "Банков надзор" и дори се смята, че ръководителят на надзора е по-важен от управителя. Затова и при този избор явните и задкулисните паразлъци ще са особено интензивни и най-вероятно ще утвърдят явни и неявни политически съюзи.

Затова особено важно е дали новият управител на БНБ, който внася кандидатурите за подуправители, ще е достатъчно независим и отговорен, за се съобрази преди всичко с обществения интерес от здрава и конкурентна банкова система, а не от интересите на различни лобита по отношение на местни банки.

Иначе сред депутатите има единодушие, че приоритет за новия гуверньор трябва да е присъединяването към европейския банков надзор (за което уж имаше консенсус още миналото лято, но реални стъпки не са предприети), както и възстановяването на доверието в БНБ.