Първи Европейски съвет за Макрон, който пледира за по-силна Европа

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Оклрилен от изборната си победа във Франция и подкрепата на Ангела Меркел, Еманюел Макрон се впуска на европейската сцена с амбицията да даде нов тласък на ЕС, като се започне от европейската отбрана.

На първия си Европейски съвет днес и утре в Брюксел френският държавен глава ще пледира за министър на финансите на еврозоната, истинска европейска отбрана, по-добре охранявани общи граници, по-ефикасни антидъмпингови мерки и за борба срещу "социалния дъмпинг", като бъдат затегнати правилата за командированите работници.

За силна Европа, която защитава - според него единствената преграда пред напора на популизма и отхвърлянето на ЕС.

В Брюксел "Макрон ще бъде на познат терен с лидери, които в по-голямата им част вече е срещал. Той има попътен вятър и очакванията на партньорите му са доста големи", смята Франсоа Есбур, председател на Международния институт за стратегически изследвания в Лондон.

Убеден в значимостта на френско-германската ос, проевропейският центрист получи подкрепата на Ангела Меркел: Париж и Берлин ще образуват единен фронт за повечето големи въпроси, с общ принос за отбраната, миграционната политика, климата, борбата с тероризма и опазването на търговията.

Макрон е облагодетелстван и от благоприятен международен контекст с американски президент, настроен враждебно към многостранния подход в уреждането на световните дела, и резервирано към засилването на ЕС Обединено кралство, което избра Брекзит.

Германската канцлерка му играе по свирката: тя заяви във вторник готовност да обсъди идеята му за създаването на твърдо ядро на еврозоната.

"Има още какво да се желае от сплотеността между държавите от еврозоната", призна канцлерката. За да се поправи това "можем да си представим икономическо правителство" или "общ министър на финансите, ако базовите условия са изпълнени", а даже и "бюджет" на еврозоната.

Първият конкретен резултат, се надява Елисейският дворец, трябва да засегне отбраната. Идеята е да бъде създаден европейски фонд за отбрана, предложен от Европейската комисия на 7 юни.

Този проект трябва да мобилизира 5,5 милиарда евро на година и предвижда различни сценарии за засилена военна интеграция. "Франция и Германия подкрепят активно тези амбициозни предложения. Надяваме се, че Европейският съвет ще утвърди този избор", каза във вторник Елисейският дворец.

Но за ограничаването на командироването на работници, предизборно обещание на Макрон, Европейският съвет отложи вземането на решение за есента.

Темата внася още повече разделения, откакто Франция поиска затягане на реформата и отхвърли в средата на юни компромисен текст, сметнат за твърде мек. Това може да предизвика гняв сред страните от Източна Европа, които и без това не одобряват идеята за реформиране на тази директива, датираща от 1996 г.

Макрон пледира за по-строг текст от направеното през март 2016 г. предложение от Еврокомисията, което предвижда изравняване на възнагражденията на командированите работници с тези на местните работници. Директивата от 1996 г. задължаваше просто служителите да получават минималната заплата в приемащата страна.

Париж иска също така по-активна борба с измамите и ограничаване на периода на командироване на една година, вместо предлаганите от ЕК 24 месеца.

По въпроса с търговската защита Франция ще поиска от Европейския съвет да засили антидъмпинговите инструменти - друга тема, по която няма единомислие.

Задачата на президента Макрон е тежка, защото нейните резултати във вътрешен и външен план не са свързани. Германската канцлерка очаква да види дали в замяна на нейната подкрепа той ще успее да реформира трудовия пазар и да заздрави публичните финанси в момент, когато френският публичен дефицит има опасност да прескочи тази година европейския праг от 3 процента от БВП.

"Президентът Макрон даде няколко окуражаващи признака, но основното, което предстои, е да се направят реформи във Франция", подчерта европейски дипломат.

Появи се и неопредвиден проблем. Френският президент трябва да премоделира в дълбочина своя правителствен екип след поредицата от решения на министрите на въоръжените сили, на европейските въпроси и на правосъдието да подадат оставки заради съдебни разследвания срещу тях.

"Но сериозните неща ще започнат чак след германските избори (през октомври), особено по проекта на Макрон за създаване на твърдо ядро на еврозоната, в което Полша няма да бъде част. Това е основен проблем за бъдещото европейско изграждане", смята Франсое Есбур.

По БТА.

Споделяне
Още по темата
Още от Европа

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?