Първи сме по смъртност от инсулт в света и на опашката по модерно лечение

България е рекордьор по болестност и смъртност от инсулт в света и в същото време изостава сериозно по отношение на лечението им. У нас на всеки 10 минути един човек получава инсулт. През 2022 година в България инсулт са получили над 45 000 души или един средно голям български град и от тях над 5500 са починали още в болницата. Тревожните данни изнесе в четвъртък неврологът доц. Росен Калпачки, председател на Българското дружество по инсулт (БДИ) по време на на дискусия на тема "Ще има ли България модерно лечение на инсултите", организирана от инициативата "Индекс на болниците" и дружеството.

Калпачки посочи, че българите умират от инсулт и други мозъчно-съдови болести 4 пъти по-често от средния за ЕС показател. Стандартизираният показател за смъртност от мозъчно-съдови болести в България е 313.6 на 100 000 души, при средно за ЕС 79.5 на 100 000 души. Същевременно в България се правят 4 пъти по-малко тромболизи, които са модерният и успешен начин за лечение на инсултите - средно 2.5 %, при 10% в ЕС. Интарвенозната тромболиза увеличава с 30-56% вероятността за добър изход, оценено на 24-я час и на 3-я месец от началото на инсулта.

"Когато лекуваме пациентите стнадартно без тромболиза една пета от болните си тръгват без значима инвалидност, но когато се лекуват с тромболиза три пъти повече от тях си тръгват без инвалидност. И ако обичайоното за България лечение създава в две трети от случаите инвалиди, когато лекувате пациенти с тромболиза, тази бройка е почти наполовина", посочи Калпачки.

Проблемите: База, кадри, обучение и финансиране

Той открои няколко причини за това България да изостава в модерното лечение на инсултите. Една от тях е липсата на достатъчно болнични структури, които са в състояние да прилагат съвременните методи на лечение. "За съжаление инсултът не става само в работно време, а е трудна задача да се осигури наличен мултидисциплинарен екип за лечението му 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата", посочи той. Проблеми има и при с обучението на модерните методи, като само 2 от болниците рекордьори по тромболизи са бази за обучение на студенти по медицина. Не на последно място, проблем е и ниската информираност на обществото за ранно разпознаване на симптомите на инсулт: слабост в ръцете, лицева асиметрия, затруднения в говора.

Проф. Силва Андонова, директор на варненската университетска болница "Света Марина", открои още един проблем, свързан с финансирането на лечението от страна на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

"Ако в един център се правят едновременно тромболиза и ендоваскуларно лечение, НЗОК плаща само едната пътека. И като мениджър на болница как ще избера след като веднъж съм направила неуспешна тромболиза, да правя ендоваскуларно лечение, при положение, че всичко ще е за сметка на болницата", обясни Андонова.

Калпачки допълни, че ако се спазват изискванията на клиничната пътека пациентът трябва да бъде насочен към ендоваксуларно лечение чак след 48 часа, което е безумно. По думите му е сигнализирано за този проблем, но "има ригидност по отношение на промените, включително в клиничните пътеки, от страна на медицинските дружества".

Д-р Панайот Диманов, директор на областната болница в Ямбол открои три фактора, за да потръгне модерното лечение на инсултите: "За да стане нещо, трябва да има база, човешки ресурс и финансиране. Без тези три нещата или стават трудно, или въобще не се случват. През 2003 г. в България на 150 болници имаше 60 000 професионалисти по здравни грижи, сега на 400 болници има 29 000 специалисти по здравни грижи. Един от основните проблеми е липсата на човешки ресурс", каза той.

Само в 44 от 130 болници инсултите се лекуват с тромболизи

Общо 41 858 са случаите на исхемични инсулти, които са били лекувани в 130 болници у нас през миналата година. Те са с над 2000 повече в сравнение с предходната година, показва анализът на „Индекс на болниците“. Процентите на пациентите, които са получили модерно лечение под формата на тромболиза (IVT) или тромбектомия (EVT) обаче, остават изключително ниски – 2.5% и 0.1%. Реално увеличение спрямо 2021 г. при приложението на тези модерни методи няма.

През миналата година 87 или две три от всички 130 болници с договор със здравната каса за лечение на исхемични инсулти са заявили желание да правят и тромболизи. Реално обаче тази процедура са осъществявали едва половината – 44 болници. За пореден път най-много тромболизи са извършени в столичната бивша окръжна болница "Св. Анна" - 277 от всички. След нея се нареждат областните болници в Хасково, Кърджали, "Св. Марина" във Варна, "Св. Георги" и "Св. Пантелеймон" в Пловдив, "Медика" в Русе, "Пирогов".

Общият брой на тромболизите у нас през миналата година е бил 1030 или модерното лечение е било приложено при 2.5% от всички пациенти с исхемичен инсулт в болниците. В същото време според различни медицински проучвания, показани са тромболиза са над 24% от всички пациенти с инсулт, като към момента средният процент на тромболизи в ЕС е 10, а заложеният в Европейския план за борба с инсулта е над 15. На практика това означава, че у нас процедурата се прилага няколко пъти по-рядко от възможното, което възпрепятства намаляването на инвалидизацията на хората с инсулт.

Интервенционално лечение (тромбектомии) се прилага при пациенти, при които тромболизата не е успяла да помогне и да премахне тромба. Затова заложените нива на лечение в Европейския план за борба с инсулта с ендоваскуларна терапия (EVT) са над 5%. За изминалата година обаче у нас този процент е 0.1, като има осъществени едва 49 тромбектомии в 4 болници – "Св. Анна", "Пирогов" и "Аджибадем Сити Клиник Токуда" в София, както и в "Св. Марина" във Варна. В останалите четири болници с договор за тази дейност с касата – ВМА и "Св. Ив. Рилски" в София, "Св. Георги" в Пловдив, "Сърце и Мозък" в Плевен, няма извършена нито една процедура на пациенти с остър исхемичен инсулт. И тук лидер в интервенциите е "Св. Анна"- 32 тромбектомии, следвана от "Пирогов" – 12.

В Плана за възстановяване и развитие е заложен проект за изграждането на модерни "строук центрове" за лечение на инсулти в страна, но специалистите са единадушни, че е необходим Национален план за борба с инсултите, който да се придържа към европейския такъв. От Министерството на здравеопазването съобщиха, че има работна група, която разработва такъв план.