Само за няколко седмици кабинетът "Орешарски" предприе поредица от действия и разкри планове за политики, които не просто разкриват икономическо невежество, но и в много случаи откровено граничат с глупостта. По-долу сме се опитали да представим някои от най-вредните решения и планове на новото правителство - предвид изобилието на недомислени предложения от последните дни, много е вероятно да сме пропуснали нещо.
Промените в Закона за ДАНС и назначението на Пеевски: Още в началото на своя мандат правителството шокира с действията си. След най-неадекватното възможно политическо назначение в страната последваха дни на укор и арогантно отношение към "неразбиращия” и "лумпенизирал” се народ, който излезе на улицата.
Актуализация на бюджета: Бюджетното изпълнение до май 2013 г. показва, че проблемът е изцяло в разходната част. Харчи се по-бързо от планираното. При такава ситуация най-логичното решение е да се надянат юзди на разходите, а не да се търси лесното решение за ревизия на бюджета, завишаване на дефицита и емитиране на държавен дълг. Всичко останало е популизъм и заиграване със стабилността на публичните финанси.
Връщане на ранното пенсиониране и спиране увеличението на пенсионната възраст: Правителството не може да си позволи стъпки назад в пенсионната реформа поради огромния и постоянно нарастващ дефицит на държавната пенсионна система. Приходите във фонд "Пенсии” далеч не покриват разходите въпреки държавната вноска от 12%, която стартира от 2009 г. Ако държавната вноска се извади от сметката, дефицитът по последни данни достига около 60% от разходите. След връщането на ранното пенсиониране дисбалансът в разходопокривната система ще продължи да се влошава с ускорени темпове.
Българската банка за развитие (ББР) да привлече 1 млрд. лв. за финансиране на малки и средни предприятия: В бюджета такава свободна сума няма. Няма причина да се търси и привличането на средства за ББР от международни институции, при положение, че български търговски банки отдавна си осигуряват кредитни линии от европейски институции. Не е работа на държавата (в качеството си на собственик на ББР) да развива дейност като търговска банка, а какво остава да разширява тази дейност.
Спасяването на ВМЗ: епизод втори: Станахме свидетели на поредната операция по спасяването на отдавна фалиралото предприятие с пари на данъкоплатците. Този път операцията беше умело замаскирана като капиталова инжекция на стойност 27.5 млн. лева от Държавната консолидационна компания (ДКК). Ако парите не бяха „инвестирани” във ВМЗ Сопот, те (или поне по-голяма част от тях) щяха да бъдат прехвърлени към държавния бюджет под формата на дивидент от държавната компания. Много е вероятно капиталовата инжекция да предизвика и процедура на ЕК срещу страната за неправомерна държавна помощ.
Една от първите стъпки на новото правителство беше да отдели "благоустройството” от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и да създаде ново Министерство на инвестиционното проектиране. Тази структурна промяна доведе до блокиране на редица мащабни инвестиционни проекти на правителството (вкл. магистрали), докато не се приемат нужните промени в десетки нормативни актове (до момента са подготвени такива в 82 акта).
Мерки за борба с младежката безработица: "Новите” мерки за насърчаване на младежката заетост всъщност са добре познати и прилагани с години мерки, които до момента не са дали резултат. Поредното прахосване на бюджетни средства за такива мерки показва продължаващо неразбиране на причините за съществуването на младежка безработица – липса на гъвкавост на пазара на труда, високи (и повишаващи се) минимални осигурителни прагове и минимална работна заплата, липса на връзка между образованието и нуждите на бизнеса.
Ефективна забрана върху дейността на редица чужди онлайн букмейкърски къщи, опериращи на територията на страната: Налагането на забраната на чужди онлайн букмейкърски къщи да извършват дейност на територията на страната е на практика еквивалентно на това да бъде наложена забрана на всички онлайн търговци, регистрирани в чужди държави, които съответно не плащат данъци на българската държава. Следвайки логиката на регулатора, трябва да бъдe забранен и достъпът на платформи за онлайн пазаруване като Amazon, SportsDirect и EastBay, извършването на търговия през които реално причинява на българската държава пропуснати ползи от данъчен приход. Решението беше съпътствано и от редица абсурди от процедурно и административно естество, създаващи технически и времеви пречки пред чуждестранните букмейкъри, желаещи да се регистрират в България.
Социалният пакет на правителството: Увеличаването на помощите без реформи, които да бъдат насочени към намаляването на броя на бенефициентите, поставя социалната система в страната под огромен натиск. В голяма част от случаите размерът на помощите обезкуражава получаващите ги да търсят работа. А място за маневриране с предвидените вече за социална политика средства има – така например платеното майчинство в България е пет пъти по-дълго от средното в другите страни от Европейския съюз. Крайно време е правителството да се замисли как да осигури условия, които да позволят на хората да работят и да получават доходи, а не как да ги насърчава чрез помощи да стоят в същата социална група, в която са.
Детски надбавки от "50-60” лв.: Всеки грешен ход в социалната сфера обвързва завинаги бюджета с обществено популярни, но трудно обратими и в общия случай ниско ефективни политики. Такъв ход би бил увеличаването на детските надбавки и разширяването на броя на бенефициентите, които ги получават. Какъв е смисълът от бариери на входа на програмата, след като 7-8 от всеки 10 деца потенциално ще имат достъп до нея? Ако идеята за повишаване на размера на месечната помощ до "50-60 лв.” бъде възприета, това ще означава допълнителен годишен разход от поне 150-250 млн. лв. за бюджета. Откъде?
Подпомагане на тютюнопроизводителите до 2020 г.: По всичко личи, че кабинетът „Орешарски” ще продължи безгръбначната политика на предходните български правителства. Независимо дали става дума за зърнопроизводители, зеленчукопроизводители или тютюнопроизводители, наблюдаваме типично проявление на феномена "търсене на облаги” ( rent-seeking). При наличието на субсидии, лицензии и различни държавни трансфери винаги се създава благоприятна почва за "растеж” на такова поведение. Това, което не трябва да се пренебрегва е, че докато една малка група получава тези облаги, всички останали, т.е. цялото общество губи от своето богатство и благосъстояние.
Нов опит за регулация на отношенията доставчици - търговски вериги: Предстои внасянето на поправки в Закона за защита на конкуренцията за обсъждане в Парламента, които въвеждат понятието "значителна пазарна сила” и предвиждат санкции за злоупотреба с нея. Поправките са резултат от дългогодишни опити на български производители (и най-вече на сдружението "Произведено в България”) да прокарат законова регулация, която да ги защити от търговските вериги. Последните, според производителите, изискват големи отстъпки и различни плащания от страна на своите контрагенти, за да работят с тях. Регулацията, ако се приеме, ще представлява груба намеса в пазарните отношения на независими икономически субекти. Никой не задължава производителите да работят с големите търговски вериги; първите биха могли да пласират стоката си и по други канали.
Ангажимент от министъра на икономиката цената на въглищата от "Мини-Марица Изток” да се повиши до края на годината: Цената на лигнитните въглища не зависи от министъра на икономиката, а от дългосрочните договори на мините с ТЕЦ-овете "Ей И Ес – 3С Марица Изток 1”, “Марица Изток 2” и "Контур Глобал Марица Изток 3”. Според тях базисната продажна цена се изчислява и договаря за всяка календарна година по определена формула. Второ, по-високата цена на въглищата е в рязък контраст с ангажимента за 5% намаление на цената на електроенергията. Над половината от енергийните ресурси, използвани за производство на електроенергия са въглища, което прави цената на тока силно зависима от продажната цена на въглищата. Заявката е популистка и по-скоро ще повиши дисбалансите в системата, отколкото да подобри работата ѝ.
Намаляване цената на електроенергията с 5%: Мярката може и да звучи добре, но не трябва да се забравя, че административното определяне на цени никога не е добра идея. За целта бяха направени много бързи и непрозрачни промени в Закона за енергетиката, но все още липсва ясна методика как ще бъде постигнато намалението. Една от мерките е стимулиране на износа, която обаче за момента буксува. Друга мярка е разместване на цветните добавки – за зелена енергия и за високоефективно комбинирано производство, но това ще отвори дупка в системата, която не е ясно кой ще плаща. Тази липса на информация е на фона на постоянни обяснения за лошото състояние на сектора на електроенергетиката, докато в същото време се взимат решения, които единствено увеличават дисбалансите в него.
Трудно може да се обобщят подобни намерения и решения, но едно е ясно – дори и да се твърди, че още е рано за преценка, то основанията за безпокойство са оправдани. Ако правителството продължава със същия темп, то е много вероятно дори планираната актуализация на бюджет 2013 да не стигне за покриване на разходите. Тогава, освен сегашните протестиращи, които имат принципни различия с управляващите, на площада е много вероятно да видим и тези, които в момента се надяват на щедрите обещания за плащания от бюджета
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
117 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Не сте прави за това,че са нужни промени в пенсионирането на хората.
Четенето на подобни пасквили е нездравословно.За да не си хаби човек напразно времето и нервите се чете заглавието, авторите и стигайки до абревиатурата ИПИ(Институт за пазарна икономика),задължително трябва да спре.Между другото много са ми интересни онези "протестиращи" дето се кълнат, че никой не им плаща.Че кой плаща на слугинажа.Плаща се на такива "институти", НПО-та, медии, журналисти, организатори във фейсбуци.И се плаща яко. Вервайте ми.
Като сте толкова "умни" влезте в изпълнителната власт. Лесно е да си теоретик. При реалното управление правиш не правилното, а възможно най-правилното, в конкретните условия. Освен това стремежът е решенията да са балансирани, а не да запушиш дупка, отваряйки друга. А да не забравяме и "гласа на народа". Така, че по-кротко,"специалисти"
До коментар 113 Уважаеми Господине, любимият Ви автор пише: "the hysterical instant reaction of the establishment [will] not only validate [the organizer's] credentials of competency but also ensure automatic popular invitation." Струва ми се, че точно на такава истерична реакция сме свидетели от страна на правителството в момента. Не ставайте част от нея! :-)
Надигането на „хората срещу олигархията“ може да се разглежда като движение за повече свобода и демократичност. Затова изглежда учудващо, че тази революция е излъчвана по телевизията. Обикновено олигархията включва в себе си и контрол върху медиите (а у нас всички големи медии освен обществените са собственост на богати и властни хора); в момента обаче медиите са като цяло в отбора на „хората“ – позиция, различна от тази в предишните протести.
Вече коментирах ролята на „Икономедия“ в оформянето …
на протеста. Изтеклите дни на #ДАНСwithme дават достатъчно материал, за да „отгатнем“ основните тактики, прилагани за успеха на протеста от тази платформа и политическите технолози, които, предполагам, я съветват. Добре е да систематизираме тези тактики и да учим от тях; в бъдеще гражданите отново ще заявяват позиции срещу институциите и това знание ще им трябва.
1. Легитимност на малцинството
Направляваните протести по необходимост са малобройни. Масови могат да бъдат спонтанни надигания по въпроси на оцеляването, но „протест за ценностите“ като този трудно може да стигне мащаба на протестите от зимата. И това е нормално – обществените промени обикновено се правят от малцинства.
За да се обоснове легитимността на исканията на тези протести не може да се използва броят хора (мнозинство) или експертността на групата. Поради това „Икономедия“ създаде образа на „можещите“, „интелигентните“, „плащащи сметките си“, „плащащи заплати“. Тоест, легитимността на исканията идва от това, че тези хора допринасят за държавата, вложители са в нея. Това не е демократична логика, а по-скоро аристократична (най-добрите) или меритократична (най-заслужилите). Също така се прокарва и идеята, че тези хора са „истински“, а не „платени“, т.е. те са едни от малкото, чиято политическа воля е автентична.
По този начин, ако някой попита, защо 10000 души искат да наложат волята си над останалите, отговорът е: „Защото моралът е по-легитимна причина за протест от цените на тока; защото ние плащаме за държавата; защото нашата воля е истинска, а не неграмотна и зависима“.
2. Идентичност, не идеи; истории, не лидери.
Сол Алински (Rules for Radicals), една от големите фигури на организирането на бедните в САЩ и без съмнение част от библиографията на технолозите на „Икономедия“, казва: „Цената на успешната атака е конструктивната алтернатива“. Това не е факт в тези протести. Вероятно алтернативи се обсъждат, например в групата, заседаваща на Орлов мост, но тези идеи не влизат в медийното пространство на протеста. „Икономедия“ старателно оформя идентичност на протеста – кои сме ние, какви сме, срещу какво се борим. Но също така старателно, технолозите избягват отразяването на обсъждане на идеи какво искаме след революцията и как ще го постигнем. Също така, протестът продължава да крие лидерите си. Медиите канят „случайни хора“ „от улицата“, които обясняват какви са и защо са там. „Икономедия“ публикува истории на хора от протеста, които дефинират идентичността му – от „разумните“, от „туркинята“, от „грозните“, от майките и т.н. Историите са много важна част от фрейминга/интерпретациите в социалните движения. Обикновено отнема много време хората да се опознаят, да разкажат историите си и да формират обща идентичност. Благодарение на платформата на „Икономедия“, този процес се случи за седмица. Разбира се, това е хидропоника, а не органично земеделие, но засега ще свърши работа.
Защо е важно протестът да се поддържа и развива чрез идентичност, а не чрез идеи? Защо протестът няма глас и позиция чрез лидерите си? Можем да отгатнем какво ще се случи при предлагането на идеи или лица от реакцията на Харта2013 – един наистина „разумен“ документ, до голяма степен формулиращ исканията на протеста и стъпка към реализирането им. Реакциите, съвсем нормално, бяха различни и противоречиви, както към идеите, така и към подписалите се, въпреки че това бяха 60 човека (т.е. доста деперсонализирано). Особено илюстративен е форумът в „Дневник“ под новината. Експлозията от параноя, анти-комунизъм и примитивни обяснения там е толкова силна, че човек се чуди как тези протестиращи могат да вървят по улицата с други хора. Очевидно технолозите на „Икономедия“ са взели поука от зимните протести, когато лицата на протестите предизвикаха разделение (всеки има биография), а медиите, давайки им трибуна, „ги разкриха“ колко боси са в политиката.
3. Проста и невъзможна за преговаряне цел. Персонализиране на врага
Вместо предлагане на нов политически модел, задача трудна и противоречива, протестът е фокусиран ясно и категорично – оставка и нови избори. Не се обсъждат сценариите след това (който обсъжда, е скрит комунист и саботьор). Разбира се, „Икономедия“ и интересите зад нея имат планове и надежди, свързани с дясното, но не това е важното за протеста. Простата цел гарантира единство, както фокусирането върху идентичността.
Културната и технологична платформа на протеста също предполага фрагментарност и простота – хаштагът не е аргумент или позиция, той е боен вик или намигване. Ако някой пише текст като моя, отговорът може да е просто #ignorethis, и този културен инструмент ще замести обсъждането. Под технологиите стои и културата на пост-времето, с фрагментарността и бързото превключване.
Подобна функция има персонализирането на врага – “pick the target, freeze it, personalize it, and polarize it” (отново Алински). „Олигархия“ е обтекаемо понятие (вижте списъка на членовете на КРИБ, които са вече сред борещите се против олигархията), но в случая „отвратителните“ са по плакатите („задкулисието“ е на сцената под прожектора), a шествието обикаля централите на БСП и ДПС (очевидно „Икономедия“ има проблем да издигне ГЕРБ до техния статус на таргет, може би защото част от протестиращите са симпатизанти на партията на Бойко). В случая с БСП и ДПС „Икономедия“ е в малък конфликт. БСП щедро е отразена с „Червени боклуци“, докато настроенията срещу „турците“ или „гея“ не се вписват в либералната позиция. Те са, така да се каже, срамежливи плевели в хидропонната ферма. Но пък дълбоките им културни корени ги правят мобилизираща сила и без „Икономедия“.
4. Забавление и привлекателност
“A good tactic is one your people enjoy.” (Алински) Протестът задържа и привлича хора със самото си естество, не (само с) целите си. Образът, създаван от „Икономедия“, е cool, funny and smart. Събиранията вечер могат да продължават много дълго, защото са добър начин за прекарване на свободното време. Хората споделят чувство на общност и положителна енергия. Протестът рискува да се превърне в социално движение от културен тип (каквито са много от движенията в identity politics), ако не отправя политически искания и не „натиска“ за тях. Забавлението се подхранва и от тактиката “Ridicule is man’s most potent weapon” (Алински). Врагът и аргументите му се осмиват, а не се дискутират.
5. Използване на ресурсите на хората
“Never go outside the expertise of your people. Whenever possible, go outside the expertise of the enemy.” (Алински) Виждаме как протестът използва перфектно културния и социален капитал на участниците, езика и градската култура на професионалистите. Самото безшевно наместване на платформата на „Икономедия“ в комуникационната мрежа на протеста (фейсбук, блогове, туитър) става възможно поради съвместимостта на културните, социални и технологични мрежи. Дизайнерите правят плакати, артистите – пърформанси, ИТ-специалистите – сайтове и киберакции, писателите пишат, фотографите снимат и т.н. Съответно, не се опитват да се учат на политика както февруарските лидери. На този фон, реакциите на „таргета“ са неадекватни (те са извън своето знание).
6. Акцията е в реакцията
Един принцип на Алински, който не е част от Правилата за радикали, гласи: “Action is in the reaction”. Тоест, нашите действия предизвикват реакция от страна на врага, която ни дава материал за нови действия. В това отношение е много видна неадекватността на управляващите. Техните изказвания,уголемени от „Икономедия“, дават богата храна на протестиращите. Например, „платени протести“ стана „Не съм платен, мразя ви безплатно“, „интернет лумпени“ стана любим етикет, а Станишев тъкмо говори пред чуждестранен вестник, че „София протестира, а в провинцията е тихо“ (вече на първа страница на dnevnik.bg). Особено глупави са опитите на управляващите да използват етикети или метафори при описването на протестиращите, защото те веднага стават хитроумни и популярни слогани. Например, ако Монов беше казал, „протестиращите не предлагат обосновани причини за протестите“, вместо „те са интернет лумпени“, трудно изказването му би захранило езика на протеста. По подобен начин, Станишев говори за „тихо“ (вместо да каже “малобройни протести), с което си проси някакви тематични шумни протести (и още няколко дена забавление за протестиращите). Метафорите, които хора като Кутев, Манолова или Станишев обичат да ползват в общуването с Бойко, Цецо или Яне (и обратно) за пред електората, са самоубийствени в комуникацията с/пред протеста. Обиди като „лумпени“ също така работят по друго правило на Алински, “if you push a negative hard enough, it will push through and become a positive.” Препубликуването на обидите и широкото им експониране в медиите създава симпатия към обидените (негативът става позитив).
Да обобщим:
1. Създаване на легитимност на малцинството.
2. Изграждане на идентичност, не идеи; показване на истории, не лидери.
3. Проста и невъзможна за преговаряне цел.
4. Персонализиране на врага.
5. Забавление и привлекателност.
6. Присмех вместо спорене.
7. Използване на наличните ресурси на хората.
8. Акцията е в реакцията.
Към тези тактики трябва да добавим като необходими ресурси платформата на „Икономедия“, без която тези процеси на формиране щяха да бъдат много по-бавни и може би невъзможни. За съжаление, този ресурс рядко ще е на разположение на граждански групи в бъдеще. Тъкмо обратното, в протестите срещу фракинга „Икономедия“ беше на страната на кабинетите, не на улицата.
Тактиките също така са заложени върху налични културни инструменти, които да направят възможно свързването им със съществуващи навици, допускания и практики на протестиращите. Това е добра тема за следващ анализ.
Предупреждение
Случващото се поражда у мен едновременно оптимизъм и песимизъм. Оптимизъм, защото виждаме как гражданското общество може да бъде по-силно от институциите и държавата. Виждаме, че гражданското общество „внася“ и усвоява знание по-бързо и по-добре от мастодонтите на властта. Песимизмът ми идва от въпроса, „но що е гражданско общество“? Доколко това важно и опасно знание – политическите технологии – всъщност е „у хората“? Доколко то е grassroots и доколко е хидропонен експеримент на „Икономедия“ и интересите зад нея? А и “гражданското общество” в случая са няколко хиляди протестиращи с голям ресурс от културен и социален капитал. Иронията е, че Сол Алински е разработвал и прилагал правилата си за радикали в каузата на бедните и изключените. Сол Алински би работил със „заслужено“ и „законно“ бедните – каквито ще са всички бедни след като либералната революция, която бе излъчена, победи.
Николай Николов
http://psyglass.net
А знамената, с които изразяваме националната си гордост и достоинство, както и отношението ни към ДПС и комунистите, били произведени в Турция и комунистически Китай. Освен това имат ГЕРБ, което било в нарушение на Конституцията.
До коментар 107 По Вашата логика всички автори, които са антикомунисти са антибългари. Тогава всички българи са комунисти или всички комунисти са българи... дано да не сте прав.
До коментар 109 Моля, направете справка за брутния вътрешен продукт по времето, когато "имахме заводи, имахме селско стопанство, имахме голям брат" и го сравнете със сегашния. Изводите оставям на Вас.
Обаче безмилостната история показва, че имахме заводи, имахме селско стопанство, имахме голям брат, ... и сега стигнахме дотук.