Първите доставки от LNG терминала в Александруполис тръгват през януари

По график върви проектът за изграждане на терминала за регазификация на втечнен природен газ край гръцкия град Александруполис, в който българския газов оператор "Булгартрансгаз" държи 20 процента. "Очакваме първите доставки да са факт още през месец януари 2024 година. Полагането на офшорната тръба се планира да приключи до края на юли", заяви директорът на "Булгартрансга" ЕАД Владимир Малинов в четвъртък по време на участието си в Българо-корейския енергиен форум. Събитието се организира от Атлантическия клуб в България и посолството на Република Корея в София.

На това съоръжение "Булгаргаз" има резервиран капацитет от 1 млрд. куб. м годишно, който ще доведе до допълнително разнообразяване на газовите доставки в страната, започнало през 2019 г. с първите количества американски втечнен газ,у пристигнал в България през Гърция, засилило се през 2021 г. с частичните обеми от Азербайджан, нараснали през октомври миналата година, след въвеждане в експлоатация на газовата връзка с Гърция.

Това са реални примери за постигната диверсификация - най-важният инструмент за поддържане на високо равнище на сигурност на доставките, посочи Малинов. Той припомни, че в момента се работи по разширението на капацитета на газохранилището в Чирен. Там вече се работи по сондажите, а в петък стартират същинските дейности и по надземната част от съоръжението, което се очаква да започне да функционира с увеличения си капацитет от 1 млрд. куб. м до края на 2024 г.

В рамките на форума представители на енергийния сектор, бизнеса, академичните среди и на парламента дискутираха основните предизвикателства и възможните решения за енергийната трансформация, диверсификацията в страната и региона, както и развитието на енергийното сътрудничество между България и Корея.

Зам.-министърът на енергетиката Красимир Ненов посочи, че енергийната диверсификация и инвестициите в капацитета на електроенергийната система са сред основните предизвикателства на ведомството. Други такива са актуализиране на ключовия Интегриран план в областта на енергетиката и климата, коригирането на проектите за териториални планове за справедлив преход и изготвянето на визия за предоговаряне на Националния план за възстановяване и устойчивост с Европейската комисия.

Новоназначеният посланик на Република Корея в България Бе Джонгин подчерта приликите в енергийните предизвикателства пред България и Южна Корея. И двете страни имат зависимост от изкопаемите горива, но в същото време са ядрени държави с амбициозни проекти за развитие в този сектор. Той изрази желание за сътрудничество в сферата на енергетиката между двете страни, включително в областта на ВЕИ.

Икономическият министър Богдан Богданов пък изтъкна, че България има потенциал да се превърне в европейски хъб за съхранение на енергия, тъй като разполага с кадри, инфраструктура, стратегическо местоположение и възможности.

"Процесът на декарбонизацията е труден преход, но той е и възможност за иновации, за инвестиции и икономическо развитие", каза още министърът, който обеща помощ на бизнеса в енергийния преход.

"Декарбонизацията трябва да се случи, трябва да осъществим енергийната трансформация", каза министърът.