Първите стъпки на Арафат към реформи

Палестинският лидер Ясер Арафат най-сетне направи първите крачки към реформа на своя режим, като назначи министър-председател с ограничени правомощия. Изборът, потвърден от палестинския парламент, се спря на Махмуд Абас /известен като Абу Мазин/. Той е вторият човек в ООП и е фаворитът на Вашингтон за поста. Задачата му ще бъде да следи текущите въпроси, той ще може и да си назначава кабинет. Последната дума по отношение на сигурността и преговорите с Израел ще бъде на Арафат. Палестинският лидер си запазва и правото да освобождава премиера и да одобрява неговото назначаване. Всички тези факти са индикация за постепенното преминаване от сегашният управленски абсолютизъм към по-умерения модел на Египет и Йордания, където правителственият ръководител има по-ограничени правомощия.

Времето ще покаже дали този път ще доведе до отварянето на някаква пролука на надеждата в омагьосания кръг на насилието в Близкия изток. Търсенето на изход се наложи от враждата на Арафат със САЩ и Израел и от нарастващото недоверие към палестинския лидер от страна на европейските му покровители. Колкото и плаха да изглежда реформата - защото е трудно да си представим новоназначеният премиер да се противопостави на онзи, който го е назначил - все пак тя трябва да се смята за значителна в един политически контекст, където Арафат в продължение на десетилетия е упражнявал еднолична власт.

Израелският премиер Ариел Шарон използва като оръжия процесите на демократизация на Палестина / евфемизъм, който обозначава отстраняването на Арафат/и прекратяването на тероризма като необходими условия за мира. В този смисъл Махмуд Абас, умерен политик и съзнателен критик на новата кървава интифада, ще трябва бързо да утвърди своя авторитет. Това няма да бъде лесна задача при изчерпаните организационни, икономически и човешки ресурси в резултат на действията на израелската армия спрямо палестинската автономия.

Новият министър-председател не само ще трябва да се справя със социалния климат на отчаяние, при който прибягването до насилие изглежда като единствен законен изход, но и ще трябва да контролира тероризма в многостранните му прояви. Само за пример Хамас, най-кървавата и активната от фундаменталистките групировки, противопоставящи се на омиротворяването на палестинските територии, обеща да се опита да убие израелски лидери като отмъщение за убийството на един от нейните основатели.

За напредъка на мирния процес в Близкия изток обаче са необходими две страни, а нищо не показва, като изключим реториката, че новото правителство на Ариел Шарон е склонно да даде заповед за изтегляне на израелската армия от окупираните територии или да направи териториални отстъпки в името на сигурността. Махмуд Абас разполага с време. Във всеки случай обаче съгласуваната програма на Вашингтон и Тел Авив оставя на втори план всяка инициатива по отношение на един от най-старите конфликти на света след Ирак.

По БТА

Споделяне

Още от Свят

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?