Първият Европейски ден на жертвите на тоталитаризма мина незабележимо

"Европа е отговорна за възникването на тоталитарните идеологии”, заяви бившият чешки президент, многократно номинираният за Нобелова награда за мир Вацлав Хавел на провелата се на 2 юни в Прага международна конференция "Съвестта на Европа и комунизмът”. На нея бе приета декларация до институциите на ЕС за обявяване на възпоменателната дата 23 август за Европейски ден на жертвите на тоталитаризма. Но на датата никой в ЕС не си спомни за документа.

“През първите две десетилетия на нововъзникващата демократична система в страните от Източния блок след падането на Желязната завеса работата върху комунистическото минало, ако изобщо имаше такава, беше изтласкана в периферията на обществения интерес. Но благодарение на присъединяването на бившите комунистически държави към ЕС дискусията за наследството на комунизма е възможна днес на една плоскост, обща за всички европейски държави.”

Около това становище се обединиха преди повече от два месеца организаторите на първата по рода си международна конференция, на която присъстваха около 150 участници от цяла Европа и Америка. Много от тях бяха бивши политически затворници и дисиденти, представители на емигрантските организации, политически лидери, историци и политолози.

Срещата, организирана по инициатива на чешкия депутат Яна Хибаскова и независимия сенатор Мартин Мейстрик, премина при голям медиен интерес в Чехия, Словакия, Полша, Словения и Балтийските държави. В българските медии за нея не се чу нищо, в западноевропейските също. Този факт и незабележимото, стеснително възпоменание на паметта на жертвите на тоталитаризма на 23 август потвърдиха основните изводи на организаторите и участниците в конференцията.

Ретроспектива

Според Яна Хибаскова, комунизмът и нацизмът произхождат от аналогични причини и водят до аналогични последици. Както сподели тя тогава, “именно поради това е необходимо да поставим двете идеологии на равна основа. На тази конференция всички ще се стремим да допринесем за исторически размисъл. Искаме да постигнем много - комунизмът да бъде осъден и като престъпление срещу човечеството със специална харта на ООН подобно Холокоста и националсоциализма. Наред с другите неща, искаме да постигнем да бъде обявен 23 август - денят, в който се подписа пактът между Сталин и Хитлер - за Европейски ден на жертвите на тоталитаризма.”

Основаването на “Международен институт на съвестта на Европа”

се превърна в една от целите на проведената двудневна конференция в горната камара на чешкия парламент. След минутно мълчание в памет на жертвите на двата тоталитарни режима конференцията откри Вацлав Хавел. Той описа създаването на институции, занимаващи се с изследване на тоталитаризма и по-специално с комунизма, като изключително важна задача пред съвременните европейски общества.

Европа носи основна отговорност за онова, което се случи след 1917 г.,

според Хавел. “Защото Марксизмът беше, точно като нацистката идеология, създаден в Европа. Опростено може да се каже, че комунизмът се осъществи с прочутия влак, на който беше качен лично от немския кайзер Ленин с поръчката и финансовите ресурси за изпълнението ѝ - да предизвика хаоса и революцията в Русия. Струва ми се, че е крайно време Европа да бъде наясно с централния си принос в развиването на идеологиите на тоталитаризма - комунизма и националсоциализма, и в практическото им изпълнение. И да подходи обективно към миналото си като поеме своите отговорности за неговото обективно разглеждане”, аргументира тогава той.

Вацлав Хавел посочи още, че в бившите източноевропейски държави растат поколения млади хора, които не са живели в зряла възраст в системата на комунизма и както те, така и техните деца нямат пряк достъп до измеренията на престъпленията, терора, пропагандата и битието на най-чудовищния идеологически експеримент в човешката история до тук. Младежите и децата в новите страни членки на ЕС попадат под влиянието на разновидни илюзии и лъжи за някакъв “хуманен комунизъм”, подобно техните връстници в западните европейски държави.

Рационалното съпротивление срещу подобни тенденции

Хавел окачестви като “единствено здравословната етика на комуникация между поколенията”. Защото “без разумно, рационално съпротивление на омаловажаването престъпленията на комунистическите режими, съществува опасност те да се повторят в една или друга форма като нов чудовищен експеримент”. Но съпротивлението на тези тенденции не трябва да означава автоматизъм или плакативност. То означава просвещение - последователно припомняне, възпоменание и изследване - само така може да се предотврати повтаряне на грешките на цивилизацията от новите генерации, бяха изводите му, които присъстващите споделиха.

Чешкият правозащитник описа себе си като човек на 60-те години на миналия век. Той сподели, че по това време - времето на смазаната Пражка пролет - е бил дълбоко смутен и огорчен от "протичащите сред неговата генерация в Западна Европа процеси на идеологическо обвързване с комунизма и възхвала на марксизма и маоизма”.

Докато в Прага през 1968 г. танковете на Варшавския пакт мачкаха чешките и словашките младежи, западноевропейските студенти приветстваха де факто пратилите войските комунистически лидери и техните идеолози.

Убеден пацифист, Вацлав Хавел припомни за усилията по денацификацията и дългото време, което тя отнема, за просвещението какво представлява реалното лице на националсоциализма, която просветна работа и до сега е актуална тема и на дневен ред в западноевропейските училища, общества и медии. Позовавайки се на историческия опит на европейците с тази форма на тоталитаризма, Хавел изиска от лидерите и гражданите на обединена Европа днес да го приложат и по отношение на комунизма.

Конференцията през юни беше съпроводена от дискусии, документална изложба и прожекции на филми за жертвите на комунизма в чешкия сенат и от мемориален симфоничен концерт в памет на жертвите на комунистическите режими. Но на 23 август първият Европейски ден на жертвите на тоталитаризма премина под сурдинка - а в повечето държави на обединена Европа и в институциите на ЕС никой не направи дори формален публичен жест - към жертвите.