Първият мандат на Доктрината Обама

Проучванията на общественото мнение в САЩ сочат оспорвани президентски избори през ноември. Президентът Обама води пред републиканския кандидат Мит Ромни по отношение на външната политика, но бавният икономически растеж и високата безработица - които са далеч по-значими проблеми при избори в САЩ - са от полза за Ромни. А дори във външната политика критиците на Обама се оплакват, че той не е успял да приложи инициативите за промяна, които обеща преди четири години. Прави ли са?

Обама дойде на власт, когато и американската, и световната икономика бяха насред най-тежката финансова криза от времето на Голямата депресия. Факт е, че някои от икономическите съветници на Обама му казаха, че ако не се вземат спешни мерки за стимулиране на икономиката, има вероятност 1:3 да се изпадне в пълномащабна депресия.

Поради това, макар че Обама наследи и две текущи войни, заплахи за разпространение на ядрено оръжие в Иран и Северна Корея и продължаващия проблем с тероризма на Ал Каида, първите му месеци на поста бяха посветени на икономическата криза у дома и в чужбина. Усилията му не постигнаха пълен успех, но той съумя да предотврати най-тежките последици.

Реториката на Обама по време на предизборната му кампания през 2008 г. и първите месеци на управлението му беше вдъхновяваща като стил и преобразяваща като цели. Първата му година на поста включваше реч в Прага, в която той заложи целта на един свят без ядрени оръжия, реч в Кайро, в която обеща нов подход към мюсюлманския свят, и речта му при приемането на Нобеловата награда за мир, в която обеща "да наклони историята в посока на справедливостта".

Тази поредица от речи беше отчасти тактическа. Обама трябваше да спази обещанието си да зададе нова насока във външната политика и същевременно да съумее да жонглира с проблемите, които му бяха оставени от Джордж У. Буш, защото ако който и да е от тези проблеми беше "изпуснат", щеше да породи криза за президентството му. При все това няма причина да се смята, че Обама е бил неискрен за целите си. Светогледът му бе оформен от факта, че е прекарал част от младостта си в Индонезия и има баща африканец.

Според неотдавнашна книга на института Брукингс, Обама е имал "активистка представа за ролята си в историята", възнамерявал е "да изчисти имиджа на Америка в чужбина, особено в мюсюлманския свят, да сложи край на участието ѝ в две войни, да протегне ръка на Иран, да рестартира отношенията с Русия като стъпка към премахването на ядрените оръжия в световен мащаб, да развие значимо сътрудничество с Китай по регионални и световни въпроси и да постигне мир в Близкия изток". Но успеваемостта му е със смесени резултати.

"Видимо неконтролируеми обстоятелства го промениха от евентуален архитект на нов световен ред в лидер, който е по-съсредоточен върху поправянето на отношения и реагирането на кризи - най-вече на световната икономическа криза", продължава докладът.

И макар че уби Осама бин Ладен и отслаби Ал Каида, някои аспекти от политиката му за борба с тероризма в крайна сметка влошиха популярността му на места като Близкия изток и Пакистан.

Някои от наполовина празните чаши са последица от неподлежащи на контрол събития, някои бяха резултат от ранна наивност, като първоначалните подходи към Израел, Китай и Афганистан. Обама обаче бързо се възстанови от грешките си по прагматичен начин. Както се изрази негов поддръжник, той е "прагматичен идеалист".

В този смисъл, макар че Обама не се отказа от реториката за пълна промяна по проблеми като климата или ядрените оръжия, на практика прагматизмът му напомняше за президенти като Дуайт Айзенхауер или Джордж Буш-баща, които предпочитаха не толкова радикален подход. Въпреки относителната си неопитност в международните въпроси Обама прояви подобно умение при реагиране на сложен набор от външнополитически предизвикателства.

Това се видя от назначенията на опитни съветници, внимателното боравене с проблемите и най-вече силно развитата способност да се ориентира в конкретни ситуации.

Това не значи, че Обама не е постигнал и преобразявания. Той промени курса на една непопулярна политика в Ирак и Афганистан, прегърна тактика на борба с бунтовниците, която не разчита на скъпоструващи военни и кибер средства, увеличи американската "мека сила" на много места по света и започна да пренасочва стратегическия фокус на Америка към Азия, най-бързо развиващия се регион в световната икономика.

По отношение на Иран Обама се бореше за прилагане на одобрени от ООН санкции и избягване на преждевременна война. И макар че революциите от Арабската пролет му поднесоха неприятна изненада, той след известно колебание застана на страната на
историята.

В новата си книга "Конфронтация и прикриване" Дейвид Сангър описва това, което нарича "Доктрината Обама" (макар и да упреква президента, че не я представя достатъчно ясно) - по-лек военен натиск, съчетан с готовност да употреби сила едностранно, когато американската сигурност е пряко засегната, разчитане на коалиции за справяне с глобални проблеми, които не застрашават пряко сигурността на САЩ, и "ребалансиране с отдалечаване от  тресавищата на Близкия изток и насочване към най-обещаващия за в бъдеще континент – Азия".

Контрастът между убийството на Бин Ладен и намесата в Либия илюстрира Доктрината Обама. В първия случай Обама лично осъществи едностранно прилагане на сила, което включваше операция на пакистанска територия. Във втория случай, в който националните интереси не бяха толкова ясни, той изчака Арабската лига и ООН да приемат резолюции, осигуряващи нужната легитимност за осигуряване на правилния дискурс за "меката сила" и след това сподели водачеството на "силовата" операция със съюзниците от НАТО.

За оценка на дългосрочното въздействие на Доктрината Обама ще е нужно повече време, но с наближаването на изборите през ноември Обама, изглежда, води пред опонента си във външната политика. Обама не е наклонил кривата на историята по преобразяващия начин, към който се стремеше в предизборната си кампания преди четири години, но преориентирането му към по-прагматичен подход може да се окаже за добро, особено ако избирателите продължат да изпитват съмнения за икономиката.

* Джоузеф Най е бивш заместник-министър на отбраната на САЩ и председател на Националния съвет по разузнаването на САЩ. Преподавател в Харвардския университет и един от най-изтъкнатите световни експерти по международни отношения. Един от основателите на либералния институционен подход към международните отношения. Въвел е схващането, че държавите и други международни актьори притежават повече или по-малко "мека сила".

*Project Syndicate е международна вестникарска асоциация от 439 вестника в 150 държави с общ тираж от близо 50 милиона бройки, която разпространява коментари и анализи от експерти, активисти, Нобелови лауреати, държавници, икономисти, политически мислители, бизнес лидери и учени.

По БТА