Първият национален референдум след 1989 ще е за новините на турски

Министър-председателят и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че ще подкрепи "Атака" при инициирането на национален референдум дали да има новини на турски език по БНТ1. Това обяви той във вторник по време на съвместна пресконференция в Народното събрание с лидера на "Атака" Волен Сидеров.

Двете партии имат общо 137 депутати и могат самостоятелно да решат въпроса в НС.

От ПГ на "Атака", която разполага с 21 народни представители, вече са внесли 48 депутатски подписа в подкрепа на искането. В отговор на въпрос на Mediapool Волен Сидеров не съобщи депутати от кои други групи са подкрепили инициативата.

"Подкрепата на ГЕРБ е достатъчна", обясни той.

Офанзивата срещу излъчването на кратката новинарска емисия на турски език бе временно замразена след като директорът на БНТ1 Уляна Пръмова заяви, че няма намерение да я сваля. Освен това депутатите се отказаха да записват такъв специален текст при ревизията на медийния закон, който обаче все още не е минал в комисиите и всякакви промени са възможни.

Неотдавна министър-председателят каза, че е поръчал социологическо проучване по въпроса с новините на турски.

Тримесечната кампания на "Атака", която засега е единствената партия, безусловно подкрепяща всяко решение на ГЕРБ, в крайна сметка стигна до решението за референдум.

На практика мнозинството от българските граждани ще трябва да решат въпрос, касаещ права на малцинството.

Допитването до народа "за" или "против" новините на турски език ще е третият национален референдум в историята на България. Той ще бъде първи след демократичните промени от 1989 година. На референдум през 1946 г. в условията на съветско присъствие се взема решение за премахване на монархията, а през 1971 г., когато комунизмът вече е окончателно "победил", в конституцията се вписва прословутия "член 1", който легитимира БКП като единствената "ръководна сила в обществото и държавата".

Бойко Борисов заяви, че докато стигне до решението за референдума, посветен на новините на турски, са "водени много внимателни и задълбочени разговори, защото сферата е много деликатна и тя не трябва да бъде използвана за политически цели".

До този момент единствено "Атака" и други патриотично - националистически формации са си поставили като цел спирането на новините на турски. В последните 3 месеца по улиците на големите градове се събират подписи за забраната им.

"Могат да ни атакуват само, ако вземем решение, че спираме новините на турски език, но референдумът е най-демократичният начин да се определи общественото мнение, само така можем да бъдем абсолютно сигурни в желанието на българския народ", обясни Борисов.

Според него референдумът може да каже и че хората искат да има новини на турски език по БНТ като в такъв случай емисията ще остане.

Волен Сидеров от своя страна заяви, че според "Атака" в държавните институции и в медиите на държавна издръжка трябва да се използва само официалният език. По думите му, ако някоя общност иска предаване на майчин език, може да използва кабелните телевизии.

Той също така изтъкна, че "новините на турски език са с почти нулева гледаемост и е скъпо да се поддържа такава емисия".

Процедурата по свикването на референдум започва с внасянето на най-малко 60 депутатски подписа с предложение Народното събрание да се произнесе по въпроса.

С гласуване се решава да се проведе ли допитването и как точно да бъде формулиран въпросът. За да се стигне до решение, е нужно обикновено мнозинство. След това президентът е задължен в срок от минимум два и максимум три месеца да свика референдума.

Референдум и за "Белене"

Час преди ГЕРБ и "Атака" да обявят какъв референдум ще свикват, СДС призова на национално допитване да бъде поставен въпросът за строителството на АЕЦ "Белене". Лидерът на партията Мартин Димитров заяви, че това е достатъчно важна тема и преди да кажат своето мнение, хората трябва да бъдат информирани.

"Българските граждани трябва да са наясно, че АЕЦ "Белене" не се строи, за да не спира тока, а защото някои искат България да бъде енергиен център на Балканите. Ако обаче си направим едно ново "Кремиковци", тези, които са си взели комисионните, няма да имат проблем, огромната цена обаче ще бъде платена от данъкоплатците", заяви Димитров.

Според него управляващото мнозинство е взело правилното решение да съобщи истинската цена на проекта около 10 млрд. евро. Димитров заяви, че точно това е довело до предложението на Москва да финансира със собствени ресурси централата.

"Това обаче поставя въпроса кой ще поеме гаранции да изкупува тока от "Белене" през следващите 30 години. Вероятно това ще бъде българският данъкоплатец. Не трябва да се забравя, че централата ще бъде построена по остаряла технология с реактор, който е от поколение "2+", а сега се строят реактори от четвърто поколение", добави лидерът на СДС.

Той заяви, че преди да се вземе финалното решение трябва да се уточни и кой ще плати цената около затварянето на централата след приключване на експлоатационния ѝ срок. "При реализиране на този проект зависимостта на България от Русия ще стане още по-голяма и именно това е целта на руската страна", каза Димитров.

По думите му няма проблем заедно с темата "Белене" на обсъждане да бъде поставени и други въпроси.