Първият тест: Кой ще е председател на 49-ото Народно събрание?

В сряда новоизбраното 49-о Народно събрание се събира на първото си заседание и засега е сигурно единствено това, че то отново ще бъде открито от Вежди Рашидов (ГЕРБ), който отново е най-възрастният народен представител.

Въпросът обаче е кой ще бъде избран за председател на парламента, защото това е първото знаково гласуване. Обикновено то показва как се конструира мнозинството, което впоследствие може излъчи правителство.

От първата политическа сила ГЕРБ вече официално обявиха, че отново ще предложат за председател Росен Желязков. Кандидатурата му беше издигната и в предходния парламент, но се провали поради липса на мнозинство. След това настана безпрецедентна криза, тъй като след серия заседания, консултации и гласувания Народното събрание почти три дни не можа да си избере председател. Накрая ГЕРБ-ДПС-БСП- "Български възход" се обединиха зад Вежди Рашидов.

"Продължаваме промяната" и "Демократична България", които се позиционираха като опозиция на тогавашното мнозинство, сега са в обща парламентарна група, която е втора политическа сила. Те вече обявиха, че няма да подкрепят правителство с мандата или участието на ГЕРБ.

ПП-ДБ до последно обсъждат как да подходят към въпроса с ръководството на парламента. Според източници на Mediapool има вариант да не издигат председател. Ако все пак издигнат, това най-вероятно отново ще е Никола Минчев (ПП).

Третата политическа сила "Възраждане" ще предложи за председател Петър Петров. Не е ясно дали и от БСП няма да имат своя кандидатура.

Все пак не е изключено този път процедурата по избор на председател да мине гладко – тоест, ГЕРБ, ДПС, БСП и ИТН да гласуват номинацията на първата политическа сила.

Неофициално депутати коментират, че може да се случи обратното и пак да се стигне до спорове за председателския пост. Засега обаче партиите по-скоро твърдят, че имат нагласата да избегнат раздора, избухнал още в първия ден на предишния парламент. Тогава от ГЕРБ издигнаха Желязков, ПП - Никола Минчев, от БСП – Кристиан Вигенин, а ДПС – Йордан Цонев. В крайна сметка след редица неуспешни опити, с формалната номинация от лидера на БСП Корнелия Нинова и с гласовете на ГЕРБ, ДПС, социалистите и "Български възход", избран на поста беше Рашидов. Така в 48-ото Народно събрание се формира мнозинство, което имаше достатъчно гласове, за да състави редовен кабинет, но не го направи.

Ето защо и евентуалният избор на предложената от ГЕРБ кандидатура все още още не означава, че партията на бившия премиер Бойко Борисов ще направи правителство. Не защото не може да събере мнозинство с досегашни съюзници като ДПС и БСП (с които в миналия парламент сглобиха "хартиената коалиция") или пък ИТН (заедно свалиха кабинета на ПП). Причината са местните избори тази есен и евентуалните опасения на Борисов, че дори формална подкрепа от страна на ДПС и БСП ще е компрометираща за партията му. Желаният от ГЕРБ партньор са ПП-ДБ.

За такова правителство "проповядват" повечето политически коментатори, а наскоро и публични личности. Това обаче е ход, който рискува да отблъсне избирателите на ПП и ДБ, тъй като партньорството с ГЕРБ би означавало да бъде легитимирано корупционно наследство на Борисов.

Неслучването на кабинет ГЕРБ-ПП-ДБ ще бъде всъщност скритият драматичен заряд зад процедурата по избор на председател на парламента.

По неписано правило този пост се заема от представител на най-голямата парламентарна група, а останалите формации предлагат заместници.

В новото Народно събрание за ПП-ДБ въпросът с поста на зам.-председател се превръща в първа кадрова тема за търсене на консенсус между двете формации. Причината е, че досега ДБ издигаше за зам.-председател Атанас Атанасов, а ПП- Никола Минчев. Сега обаче те са в обща парламентарна група и ще трябва да издигнат една кандидатура, като вероятно това ще е Минчев.

Очаква се БСП да предложи за зам.-председател Вигенин, който вече заема този пост в няколко мандата. От ГЕРБ ще предложат за зам.-председател Росица Кирова, която и преди е заемала този пост. В предишния парламент зам.-председател от ДПС беше Йордан Цонев, а от "Възраждане" – Цончо Ганев.