Първо "виртуално дело" в България

Административният съд в Бургас даде ход на дело, заведено по електронен път. Този случай е прецедент за България и изпреварва финансирания по европейската програма "Административен капацитет" проект за внедряване на електронния документ и електронния подпис в съдебната система.

 Делото е заведено от журналиста Атанас Чобанов, който живее във Франция. Той получил от Агенцията по кадастър заповед за изменяне на границите на негов имот, която подлежала на обжалване в 7- дневен срок. Чобанов изпраща жалбата си до съда заедно с придружаващите я документи по електронна поща и ги подписва с личния си универсален електронен подпис (УЕП).

 Първоначално Административният съд отказва да приеме жалбата. В обяснително писмо, подписано от председателя на съда, се посочва, че според чл. 150, ал.1, т. 8 от Административно - процесуалния кодекс (АПК) сезиращият документ трябва "да бъде подаден в писмена форма и да съдържа подпис на лицето, което подава жалбата“.

 Чобанов не се отказва и настоява жалбата му да бъде приета. Той обръща внимание на съда, че АПК не прецизира дали подписът на тъжителя трябва да е положен на хартиен носител. Позовава се на чл. 3, ал 2 от Закона за електронния подпис и електронния документ, според който "писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ" и на чл. 13 ал 3 който гласи, че "универсалният електронен подпис има значението на саморъчен подпис по отношение на всички."

 Административният съд приема този аргумент и разглежда жалбата на 8 октомври т.г., но я оставя без движение, тъй като не е внесена дължимата държавна такса. Определението на съда също е изпратено на мейла на журналиста, който веднага внася таксата чрез електронно банкиране и изпраща на съда разписката, удостоверяваща плащането.

 На 15 октомври т.г. десети съдебен състав на съдилището в Бургас с председател съдия Даниела Драгнева дава ход на делото и го насрочва за 8 декември. В определението изрично е посочено, че известието трябва да се връчи на ищеца на посочения от него електронен адрес.

 Този пример показва, че електронното правосъдие може да функционира и при съществуващата нормативна база. Според самия Атанас Чобанов, освен, че икономисва време и пари на гражданите, електронното общуване с администрацията и съдлищата е екологично, то пести хартия и се намаляват въглеродните емисии.

 Атанас Чобанов препоръчва на притежателите на УЕП да оформят правилно изпращаните документи. За да приеме институцията изявлението и да заведе електронна преписка, то трябва да има следния съпровождащ текст:

 "Настоящото изявление е подписано с валиден български универсален електронен подпис.

Съгласен съм да получавам електронни изявления от институцията до която е адресирано настоящото изявление.

Желая потвърждаване на получаването на изпратеното до институцията електронно изявление.

Съгласен съм в институцията, до която е адресирано настоящото електронно заявление, да бъдат обработвани личните ми данни за осъществяване на законово регламентираните и функции."

 Журналистът разказа също, че се е обръщал към много институции по мейл с електронен подпис, но рядко получавал отговори, въпреки съществуващото по закон задължение на държавните институции да отговарят на всяко подписано по този начин изявление.

Като най-интересен случай той посочва запитването до ЦИКЕП дали в качеството си на кандидат за евроизборите може да изпрати документи за кандидатурата си по електронен път. "Не можете, защото няма къде“ - гласял отговорът. Оказало се, че ЦИКЕП не е отворила мейл адрес и наистина "няма къде“.

 Друг любопитен отговор получил Чобанов от портала на електронното правителство, който предлага някои услуги за гражданите с електронен подпис.  

Той писал до адреса даден за помощ в сайта и попитал кои именно услуги са достъпни с УЕП и може ли да получи директни линкове към тях, за да ги тества. Вместо да прати линковете, администраторът отговорил, че запитването трябва да бъде оформено съгласно Закона за достъп до обществена информация.

Още по темата
Още от България

Одобрявате ли протестите за цените на горивата?