Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

ПАСЕ поиска България да промени религиозния си закон

0 коментара

България ща трябва да промени закона за вероизповеданията, ако иска да влезе в Европейския съюз през 2007 година.

Постоянният комитет на Парламентарната асамблея на Европа (ПАСЕ) прие резолюция с препоръка към българската държава да пази неутралитет и да не се меси във вътрешния живот на религиозните общности у нас. Резолюцията препоръчва Българската православна църква да бъде регистрирана като останалите вероизповедания, което означава да се промени чл. 10 от закона, който признава БПЦ екс леге за юридическа личност, а всички останали се вписват в регистъра на Софийския градски съд след като бъдат одобрени уставите им, както и легитимността на форумите, избрали ръководството.

Според ПАСЕ, религиозните спорове трябва да се решават по каноничен път - т.е. вътре в самото вероизповедание.

Документът бе гласуван късно във вторник на заседание на комитета в Осло.

Срок за ремонта не е посочен, но промените трябва да са факт до 2005

От резолюцията е отпаднало е предложението на бившия евронаблюдател за България Дейвид Аткинсън да бъде поставен срок на България за преработка на закона за вероизповеданията, съобщи депутатът от левицата Евгени Кирилов, цитиран от Дарик радио.

Срокът е ясен и той е 2005 година, ако искаме да подпишем договор за присъединяване още през април, коментираха запознати с изискванията на Брюксел.

Критиките за религиозния закон бяха очаквани от преговарящите с ЕС в София, въпреки надеждата, че този закон е сравнително по-напредничав от стария, прилаган по време на комунистическия режим и първите години на демокрацията. Заедно с ремонта на конституцията, София ще трябва да отбележи напредък и в законодателството си, гарантиращо свобода на религиозните права, ако иска да бъде член на ЕС през 2007 година.

Постоянната комисия на асамблеята се зае със закона, приет през 2002 г. с гласовете на НДСВ, БСП и ДПС без да има експертиза от Страсбург, заради опит да се легитимира Светия синод на патриарх Максим чрез закона, а не чрез постигане на единение и църковен избор. В България бе изпратен като наблюдател италианският християндемократ Доменико Контестабиле миналата година.

В критикувания член 10 от закона се посочва, че източното православие е традиционното изповедание в България, а негов изразител е "самоуправляващата се Българска православна църква, която под името Патриаршия е правоприемник на Българската Екзархия и е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. Тя се ръководи от Светия Синод и се представлява от Българския Патриарх, който е и Митрополит Софийски" - т.е. Патриарх Максим.

С ал.2 на чл.15 от закона, в която пише "недопустимо е да съществува повече от едно юридическо лице като вероизповедание с едно и също наименование и седалище" се елиминират претенциите на Софийския митрополит Инокентий - ръководител на алтернативния Свети синод, да се представя за Българска православна църква.

Най-сериозни възражения предизвика правото на държавата да се намесва във вътрешните работи на религиозните общности, което бе приложено за решаване на конфликта между двата синода на БПЦ - на патриарх Максим и на митрополит Инокентий. Като се позова на този закон, прокуратурата нареди на полицията да изгони от храмовете привържениците на т.нар. алтернативен синод.

Ролята на властите при подобни обстоятелства обаче не е да отстранят причината за споровете чрез премахване на плурализма, а да се стремят да насърчават толерантността между съперничещите групи, смята юридическата комисия на ПАСЕ, изготвила резолюцията.

Това е едно от нарушенията на евроконвенцията за човешките права, което ще послужи и за отнасяне на казуса пред Европейския съд в Страсбург.

В практиката на Европейския съд вече има постановени множество решения по казуси, идентични с този в България. Основен принцип на взаимоотношенията между държавата и църквата е изискването държавата да запази неутралност при спорове вътре в рамките на религиозните общности.

В редица случаи съдът прие, че опитите на държавата да принуди двете крила на едно разделено вероизповедание да се обединят, представлява нарушение на чл. 9 от Европейската конвенция, която гарантира право на свобода на мисълта, съвестта и религията. А ефектът от постановлението на прокуратурата за извеждане на едни свещеници и замяната им с други от храмовете имат като ефект налагането на вярващите, които посещават тези църкви, на църковно ръководство, различно от това, което са приели, отбеляза неотдавна председателят на Българския Хелзинкски комитет Красимир Кънев.

Подобен казус е обсъден за първи път по делото "Шериф срещу Гърция" от 1999 г., когато гръцката държава утвърждава за мюфтия на областта Родопи лице, което не е прието от голяма част от мюсюлманите в областта. Те избират свой мюфтия, срещу когото властите започват наказателно преследване за "узурпиране на функциите на представител на позната религия".

Европейският съд прие, че се тези си действия, които представляват фаворизиране на едно от крилата на разединено вероизповедание, гръцката държава не е запазила неутралност във вътрешно-религиозния спор. Този опит за административно налагане на вярващите на структурата на организацията и ръководството на вероизповеданието е нарушение на тяхното право на свобода на религията, заради което съдът определя: "Съдът не смята, че в демократичните общества държавата трябва да взема мерки, за да накара религиозните общности да бъдат под едно единно ръководство".

В доклада на сенатор Контестабиле се критикува и чл. 7 на закона, според който "религиозните общности и институции, както и верски убеждения, не могат да се използват за политически цели".

Специално са визирани и онези текстове в закона, които дават правомощия на правителствената дирекция "Вероизповедания" да санкционира религиозните общности за нарушение на закона с глоби.

Сенаторът изтъква освен всичко, че докато е изпълнявал мисията си в България е трябвало да работи по един вариант на закона, а експертите - по друг.

Нововремецът Цеков обвини ПАСЕ, че дискриминира България

Вместо да инициират промени в закона за вероизповеданията след критичните препоръки на ПАСЕ, от ПГ "Новото време", които докато бяха още в НДСВ прокараха привилегиите за БПЦ, искат с декларация на Народното събрание "да се изрази принципната позиция на политическите сили за ненамеса във вътрешните дела на вероизповеданията."

Предлагаме да се изрази позиция за неприемливостта на опити от България да се внушава на международни институции, че има проблеми при прилагането на Закона за вероизповеданията и те да стават едва ли не основания за опити от страна на международни институции да прилагат дискриминационен статут спрямо България, каза в парламента заместник-председателят на ПГ "Новото време" Борислав Цеков.

Той отбеляза, че в голяма част от страните-членки на ЕС и на Съвета на Европа мнозинственото вероизповедание има особен статут и така защити правото на БПЦ да се регистрира по различен режим от останалите вероизповедания.

Във вторник, още преди да бъде гласувана резолюцията, стожерът на единството на православието и враг на разкола - Борислав Цеков, пък заяви, че няма да има законови изменения, ако евентуално има една по-критична резолюция, защото тя има препоръчителен характер.

Той посочи за пореден път, че законът дава гаранции срещу намесата на държавата във вътрешните дела на която и да е църква. Точно тези гаранции бяха използвани от управляващите, за да организира чрез прокуратурата и полицията намеса в делата на БПЦ, вземайки страната на Максим срещу опонентите му.

Очаквайки критичната резолюция, Светият синод на патриарх Максим, подкрепян горещо от нововремци, разпрати защитната си позиция до западните посолства в София още преди заседанието в Осло.

Царски депутат декларира готовност за "осмисляне на критиките"

Царският депутат Кирил Милчев, който също бе сред радетелите за новия религиозен закон, призна пред Би Ти Ви в сряда, че в доклада на сенатор Контестабиле "има констатации, които предстои да бъдат сериозно осмислени и те засягат не само спора за разкола в БПЦ, но и някои конкретни неща като това дали изцяло да се отнеме на вероизповеданията политическа дейност".

Той призна още, че записаният текст в закона, че вероизповеданията не могат да се използват за политически цели, "в известна степен пречи на вероизповеданията да изявяват тази своя обществена дейност. "Това е един момент, който по-нататък ние ще обмислим сериозно".

Милчев отбеляза, че по принцип докладът е положителен, като базата за сравнение е отмененият закон, приет през 1949 година.

Той отново лансира тезата на управляващите, че с даденото преимущество за БПЦ в чл. 10, което не я задължава да се регистрира в съда, е само признание за историческата роля на БПЦ - че тя е традиционно вероизповедание. Той продължи да твърди,че това не дава никакви привилегии с регистрацията екс леге.

Милчев призна, че законът е бил приет без експертиза от Съвета на Европа като каза, че това "е едно от нещата, за които и ние съжаляваме". Милчев оправда управляващите отново с факта, че преди това години наред се трупали експертизи, от които мнозинството в сегашния парламент си било взело поука.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.