Паси и Илчев критикуват Първанов, че пасува за Ирак

Външният министър Соломон Паси и председателят на парламентарната комисия по външна политика Станимир Илчев днес разкритикува президента Георги Първанов за сравнително пасивната му позиция по отношение на кризата в Ирак. Това стана по време и след кръглата маса "Действията на международната общност за разоръжаването на Ирак", организирана от Атлантическия клуб в България.

Независимо един от друг и Паси, и Илчев посочиха, че при косовската криза и първата криза в Персийския залив в началото на 90-те години, имало по-голям синхрон между институциите в България. И двамата насочиха топката в полето на президента Първанов с мнението, че той е трябвало да свика Консултативния съвет по национална сигурност заради кризата с Ирак.

"Особено по време на косовската криза имаше по-голям синхрон между институциите. Няма да забравя онзи паметен момент, в който президентът Стоянов беше поканил министър-председателя Костов и председателя на парламента Соколов и пред сградата на президентската администрация тримата заедно демонстрираха едно ясно, категорично послание, послание към нацията от тримата първи мъже в държавата. В момента мисля, че това малко ми липсва. Бих се радвал да видя този въпрос - за кризата в Ирак, обсъден и на един Консултативен съвет по националната сигурност", заяви в интервю пред БНР след форума министър Паси.

В петък миналата седмица, когато парламентът одобри решението на правителството България да подкрепи евентуален военен удар на САЩ и съюзници срещу Ирак, президентът не се появи по време на дебатите и гласуването в Народното събрание. Два дни по-рано, в специално изявление Първанов призова българските институции да не бързат с отговора си и да подкрепят само операция, санкционирана от Съвета за сигурност на ООН.

Почти идентична с позицията на Паси изрази и председателят на парламентарната външна комисия Станимир Илчев. Пред форума в "Шератон" той заяви, че усеща "асинхрон в българските институции" по темата Ирак. За пример Илчев даде, че по време на кризата в Персийския залив всички български решения са били дискутирани и взимани в кабинета на тогавашния президент Желю Желев. "Тази технология сега отсъства", посочи жълтият депутат и също изказа мнение, че му липсва заседанието на КСНС по темата Ирак.

САЩ започва подготовка на Сарафово от утре

В отговор на журналистически въпрос, днес Соломон Паси съобщи, че утре в Бургас пристигат американски представители.

Американският посланик Джеймс Пардю, който също присъства на форума в "Шератон" допълни, че все още не са уточнени детайлите по това каква техника ще дойде в България. Вероятно на летището Сарафово ще се базират самолетите - цистерни С-130, които бяха използвани на същото място и при военната операция срещу талибаните в Афганистан. " Ще има няколко души на територията на България, които ще се занимават с договарянето на различни услуги около базата. Пристигането на техниката няма да стане, преди тези детайли да са уточнени с правителството", обясни Пардю.

САЩ: И преди сме имали разлики с Париж и Берлин, но връзките ни с тях ще продължат

Участници във форума, организиран от Атлантическия клуб в България, бяха посланиците на няколко НАТО-вски държави, сред които САЩ, Франция, Полша и др. Депутати от НДСВ, СДС, БСП също взеха участие, както и Георги Димитров, външнополитическият съветник на президента Първанов.

Пред медиите американският посланик Джеймс Пардю изрази увереност, че съюзниците в НАТО ще съумеят да преодолеят различията си. "Ние сме имали разлики с европейските страни в миналото и вероятно ще ги имаме и в бъдеще. Не бих им придавал толкова голямо значение. Ирак е един труден проблем, но ние имаме дълги исторически връзки с европейските страни, включително Франция и Германия и те ще продължат и в бъдеще", заяви американският посланик.

В изказването си на кръглата маса посланик Пардю заяви, че надеждата на САЩ е Ирак да бъде разоръжен по мирен път. Ако това обаче не стане, международната общност има отговорността да го направи и "със сила, ако това се налага". "Президентът Буш ясно посочи, че играта на забавяне и пречене е свършила, ние очакваме пълно сътрудничество. Това е въпрос на седмици, не на месеци", подчерта посланикът на САЩ.

"Никой не иска военен конфликт, но Ирак трябва да бъде разоръжен. Или международната общност, или коалиция, водена от САЩ трябва да го направи. За нас това е въпрос на самозащита, имайки предвид събитията от 11 септември", каза Пардю. Той подчерта притежаването от страна на Ирак на химически и биологически оръжия, както и на програма за производство на ядрено оръжие.

Посланикът на САЩ оцени българската позиция в Съвета за сигурност на ООН, както и положителното решение на парламента по искането на Вашингтон "за започване на подготовка за насилствено разоръжаване на Саддам Хюсеин".

Различните засега позиции на Вашингтон и Париж проличаха и в изказванията на първите дипломати на двете държави в София. Френският посланик Жан Лу Кюн - елфорж заяви, че разрешението на иракската криза е възможно по мирен път, като се предоставят необходимите средства за това. Нямаме абсолютни доказателства за притежаваните от Ирак оръжия за масово поразяване, инспекторите трябва да кажат какво се случва там, въпреки непълното съдействие на властите в Багдад, заяви той. Според френският дипломат, предстои разширяване на инспекциите, увеличаване на броя на инспекторите и средствата, с които те разполагат, при пълно съдействие на Ирак. При неизбежен конфликт в центъра трябва да са Обединените нации, но докато инспекторите отчитат напредък, не бива да се пристъпва към военни действия, каза френският посланик.

Паси и Илчев подкрепиха Вашингтон, съветникът на президента - Париж

Лайтмотивът на всички български изказвания бе, че трябва да се изчерпят всички възможни мирни средства за разрешаване на кризата. Но докато външният министър Паси и председателят на парламентарната комисия Илчев подкрепиха тезата на САЩ, че не остава много време Багдад да покаже 100-процентово сътрудничество, външнополитическият съветник на президента Първанов застъпи теза, много по-сходна с тази на Франция и Германия.

"Историческият опит показва, че в случаи, когато международната общност е проявявала колебливост, не е поемала категорично и в необходимия момент своята отговорност и не е спирала навреме действията на подобни авторитарни режими по съображение за високата цена, която е трябвало да се плати, по-късно е трябвало да се плаща много по-висока цена за отстраняването на последствията от действията на подобни режими" каза в словото си на кръглата маса външният министър Соломон Паси. Той даде за пример колебливостта на съюзниците по време на Втората световна война, които се чудели дълго дали да нападнат Хитлер.

"Събитията от 11 септември показаха, че никой не е защитен от разрушителни терористични заплахи, че мерките срещу тях трябва да бъдат колективни и навременни, и че всеки трябва да поеме своята отговорност. Един голям извод от 11 септември е, че няма мерки, които са преждевременни", посочи външният министър. "Презумпцията - невинен до доказване на противното, валидна при хората, не е приложима към онези, които систематично нарушават основните правила на международната общност. В случая Саддам Хюсеин трябваше да докаже, че не притежава оръжие за масово унищожение", каза Паси и припомни, че за последните 13 години управлението в Багдад е нарушило над 16 резолюции на ООН, на два пъти е нападнало безпричинно съседни държави, отнася се по най-безчовечен начин със собственото си население в Северен и в Южен Ирак.

И според председателя на парламентарната комисия по външна политика Станимир Илчев не може да се дава безкрайно дълго време на оръжейните инспектори в Ирак, тъй като техните възможности са изразходвани. Трябва ли всяка страна да изпита на свой гръб последиците от тероризма, за да разсее колебанието си, скрупулите си и да снеме от себе си илюзиите за мирно решаване на такива въпроси винаги и на всяка цена, попита Илчев участниците на форума.

Външнополитическият съветник на президента обаче отказа на отговори в прав текст защитава ли българския национален интерес решението на парламента да отговорим положително на искането на САЩ за подкрепа при евентуален военен удар срещу Ирак. Георги Димитров отказа да коментира и самото решение с думите, че то не се коментира, а се изпълнява. Той нарече закъсняла днешната дискусия и заяви, че е трябвало да се случи преди вота на парламента.

Според Димитров, сегашните търкания между САЩ и Франция и Германия по кризата в Ирак няма да скъсат трансатлантическата връзка в дългосрочен план. "Има временни разногласия и търкания, които вярвам, че ще бъдат преодолени", каза той.

Илчев: Френско-германският план е полезен, но след удара

Като полезен, но ако се приложи след края на една военна кампания, оцени днес френско-германския план за урегулиране на кризата в Ирак председателят на парламентарната външна комисия Станимир Илчев. Според него увеличаването на инспекторите и подобряването на тяхната екипировка не би довело до нещо различно от сегашните резултати.

Планът на Германия и Франция "за сини каски в Ирак, за повече самолети, за контрол над цялото въздушно пространство на Ирак, за разполагане на контролни звена на територията на страната" е план за радикалното разрешаване на въпроса, но след завършена военна кампания, бе оценката на Илчев.

"Не изглежда като нещо, което би свършило работа", бе краткият коментар за плана на американския посланик Джеймс Пардю, който уточни, че в момента Вашингтон го оценява.

Соломон Паси също отказа коментар на френско-германския план за разоръжаване на Ирак, защото досега нямало официално предложение към България за участие в този план. Подобна бе и реакцията на правителствения говорител Димитър Цонев, според който правителството би могло да коментира само план, официално представен на международната общност.

Според съветника на Първанов Георги Димитров обаче френско-германския план е "опит да се намери решение в рамките на съхранено единство на Съвета за сигурност".