Паси: Влизане в клуба на богатите трябва да е целта на България

Влизането на България в Организацията за икономическо сътрудничество и растеж (ОИСР), а защо не и в клуба на богатите страни – Г20, трябва да е следващата дългосрочна цел на страната. Това каза бившият външен министър Соломон Паси по време на дискусия, посветена на пет години от влизането на България в Европейския съюз (ЕС). Срещата беше организирана от Института за икономическа политика, с подкрепата на фондация “Фридрих Еберт”.

Бившият евродепутат от БСП Атанас Папаризов подкрепи идеята и допълни, че това трябва да бъде съчетано със стратегия за догонващ икономически растеж. Председателят на парламентарната комисия по европейски въпроси Моника Панайотова каза, че фокусът трябва да се измести от бързите мерки към дългосрочните за провеждане на политики.

Паси нарече правителството на ГЕРБ “най-щастливото” за последните 20 години, защото е първото, което не води преговори за членство на България в ЕС. В този смисъл кабинетът има огромен потенциал за нови цели с перспективи 15 – 20 години, каза Паси. По думите му именно такава цел е влизането на България в клуба на богатите страни. Според Паси самите преговори вече ще превърнат страната ни в богата държава. Допълнителните плюсове са, че това ще доведе до въвеждането на нови стандарти, които ще дръпнат страната ни напред. Това обаче има и своята политическа цена, която трябва да се плати, защото за постигането ѝ ще са необходими и непопулярни мерки, каза Паси.

България като лидер в електронната стандартизация

По отношение вътре в ЕС България може да стане водеща по провеждането на обща европейска политика по електронната стандартизация, каза Паси, който лансира идеята за унифициране на зарядните устройства на мобилните телефони. Това по думите му ще доведе до милиони тонове по-малко отпадъци и въглеродни емисии и трилиони спестени евро.

В рамките на ЕС България може да има водеща роля и в отношенията със страните от третия свят, като Монголия, Виетнам, Куба, Северна Корея, и дори Кабо Верде, смята Паси. По думите му България трябва да използва добрите си отношения с тези държави, които е имала по времето на комунизма. България може да извлече ползи чрез помощта, която ЕС дава за развитието на тези държави. Това може да стане чрез отпускането на стипендии за чужди студенти, които да дойдат да учат у нас, обясни Паси.

Влизане в еврозоната през 2015 г.

Въпреки че в момента еврото не изглежда никак стабилно, България не трябва да забравя приоритета си за влизане в еврозоната. Трябва да си поставим цел да влезем през 2015 г., каза Атанас Папаризов от БСП.

България се стреми да изпълни Маастрихските критерии и да влезе в еврозоната, каза Моника Панайотова, без да се ангажира с конкретна дата.

След решението на “Стандарт енд Пуърс” да намали рейтингите на 9 страни, Европа вече се движи на четири скорости, като България е между трета и четвърта, каза Папаризов. Това според него поставя страната в доста рискова ситуация и затова е необходимо да се работи за присъединяване към единната европейска валута, колкото и да изглежда несигурна с днешна дата.

Папаризов даде пример, че като член на еврозоната България ще може да търси много по-изгодни лихви при емитиране на облигации за рефинансиране на дълга. В началото на 2013 г.  страната ни трябва да плати около 2.5 млрд. лв. по сделката за дълга, направена при управлението на Симеон Сакскобургготски.

Влизане в Шенген и отпадане на механизма за наблюдение

Влизането в Шенген и отпадането на механизма за сътрудничество и оценка в напредъка на България срещу организираната престъпност корупцията и реформата в съдебната система са предизвикателствата пред страната ни през тази година, посочи Моника Панайотова.

Другият краткосрочен приоритет по думите ѝ са дебатите за многогодишната финансова рамка в ЕС. България ще продължи да отстоява позицията си за въвеждане на механизъм за възнаграждения на отличниците, посочи Панайотова. Идеята е страните, които спазват фискалната политика на ЕС, но изпитват  трудности със съфинансирането на европроектите, той да бъде намален от 20% на 5%.

Още от Европа

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?