ПАСОК претърпя най-голямата си загуба от Нова демокрация

Напълно удовлетворена от изборния резултат в изборите за Европарламент в неделя изглежда управляващата дясноцентристка партия в Гърция Нова демокрация, докато в социалистическата партия ПАСОК господства скептицизъм и се полагат всички усилия, така че наказателният вот на народа да се представи като потвърждение за правилността на действията на партийния лидер Георгиос Папандреу, коментират във вторник гръцките вестници.

Нафтемборики добавя, че за Лявата коалиция изборният резултат води до оттеглянето на нейния лидер Никос Констандопулос, а в редовете на Гръцката комунистическа партия и на дясно-националистическата формация ЛАОС цари ентусиазъм от резултатите им в евроизборите.

Нова демокрация успя не само да удвои преднината си пред ПАСОК в сравнение с парламентарните избори през март, но и да получи най-големия процент, спечелван от политическа партия в историята на евроизборите, пише вестникът. Според неговия коментар избирателите на Нова демокрация са възнаградили решението на лидера Костас Караманлис да включи на второ място в избирателната ѝ листа бившия външен министър Андонис Самарас, който преди години напусна Нова демокрация, основавайки нова дясна формация, която неотдавна беше разпусната.

Лидерът на основната опозиционна партия ПАСОК Георгиос Папандреу окачестви изборния резултат като "нова отправна точка" и подчерта, че започва "нов и много съзидателен период за ПАСОК. Бившият външен министър добави, че ще постави акцента върху обновяването и преустройството на партията".

Оценките в челните заглавия на пресата обаче са по-малко оптимистични за бъдещето на ПАСОК: "Залезът на ПАСОК. Истинските измерения на загубата от изборите в неделя" - вестник Естия, "Папандреу не разбра посланието. Барикадира се зад 34-те процента, които получи ПАСОК на евроизборите. ПАСОК претърпя най-голямата в историята си изборна загуба от Нова демокрация" - вестник Ники.

Трудни дни пред правителството

Вестник Вима пише, че първите сто дни на правителството на Костас Караманалис са били наситени с трудности.

Вестникът прогнозира, че следващите сто дни могат да се окажат още по-тежки за кабинета заради реални проблеми в икономиката - бюджетен дефицит, принудил правителството да прибегне до нов заем, нерешени проблеми с трудовото законодателство, липсата на контрол върху цените на горивата и стоките, довел до развихряне на спекулантите в страната.

В. Вима откроява три причини за очакваните тежки дни за правителството: първо, кабинетът ще трябва да гарантира успешното протичане на Олимпийските игри в Атина през август.

Това е първият и основен приоритет за него, за чиято реализация ще са нужни 600 милиона евро. Средствата са необходими преди всичко за функционирането на държавните ведомства по време на Олимпиадата и все още не са отпуснати от финансовото министерство.

Второ, на правителството предстои да се яви на два изпита за икономиката. Европейската комисия ще задвижи процедура срещу Гърция за прекомерно високия бюджетен дефицит, представен от кабинета за миналата година (3,2 на сто от БВП).

Едновременно с това се очаква да бъде оказан натиск върху Гърция да намали публичния си дълг. Гърция е втората страна с най-високия публичен дълг в Европа - (103 на сто от БВП) след Италия.

На 30 август в Атина се очакват представители на Еврокомисията и на Европейската статистическа служба, които да проучат финансовото състояние в държавата и по-специално реалния ръст на разходите, предвидени за отбрана.

Трето, предстои да бъде изготвен проектобюджетът за следващата година, което означава, че правителството ще трябва да поеме ангажименти пред Европейския съюз, че ще редуцира публичния дълг и дефицитите и ще фиксира рамките на доходите, тъй като преди изборите партията Нова демокрация обеща, че ще увеличи заплатите и пенсиите.

Наред с тези трудности кабинетът на гръцкия премиер Костас Караманлис ще трябва да реши и някои належащи проблеми.

Най-голямо предизвикателство за икономическия екип на правителството обаче си остава борбата с банковите и данъчни длъжници, ограничаването на бюрокрацията, битката с ширещата се корупция в държавната администрация и необходимостта от ускорено, бързо усвояване на субсидиите, включени в третия пакет от предвидените за Гърция структурни помощи на ЕС, пише още Вима.