
Известният германски общественик бе гост на дискусията, организирана от фондация "Конрад Аденауер" в София под наслов "Тоталитарното минало и отварянето на архива на бившата Държавна сигурност". В момента Гаук е председател на Дружеството за памет и демокрация.
Това, което в Германия се оказа полезно, бе, че най-напред депутатите в обединена Германия се запознаха колко досиета са изобщо налице, колко са унищожени и има ли смисъл да бъдат отваряни, каза Гаук пред препълнената зала в столичния хотел “Радисън”.
Той посочи, че след това е била създадена една независима инстанция за прочитане на документите на ЩАЗИ. По думите му, в Германия всички демократи - и леви, и десни, консервативни и либерални, са се споразумели, че по отношение на миналото ще действат заедно.
Аз не познавам добре българските условия, за да давам някакви рецепти, но едно съвместно действие би могло да бъде постигнато, например, когато и левият лагер разбере, че "нашата лява политика не бива да бъде свързвана със сталинистки форми на господство, с потъпкването на човешките и на гражданските права", коментира Гаук.
Според него, винаги има и такива, които биха предпочели да се сложи бетонен капак върху миналото, и такива, които имат връзки помежду си и опитват всичко възможно, за да не бъде разкрито миналото.
Всъщност тук може само да апелираме към политическия разум - демокрацията на бъдещето няма да се осигури със запазването на мрежи от миналото, а само когато гражданските и човешките права бъдат гарантирани, каза Гаук.
В хода на дискусията пастор Гаук каза, че в когато е било решено да се отворят архивите на ЩАЗИ, е имало консенсус да не се прави разлика между агенти, които са действали за външното разузнаване и останалите. “Отворихме досиетата на всички”, каза той.
“Влязохме в това управление (външното – б.р.), защото то беше представено като щит и меч на партията”, обясни той. “Влязохме в ЩАЗИ с военни прокурори”, продължи той.
Пастор Гаук разказа, че в началото хората са мислели, че всеки ще може да си вземе досието, но се е стигнало до идеята да се създаде независима обществена комисия. Той посъветва в България да се направи същото, за да не остане нищо скрито от архивите на Държавна сигурност.
“Имаше хора, които бяха против имената им да излязат във вестниците, но такъв е животът, какво да се прави. Наложихме и лустрационен принцип”, коментира Гаук и добави: “Извървяхме нашия път, сега това предстои и на вас.”
От своя страна Серафим Стойков, бивш шеф на архивите в МВР, развенча няколко мита, свързани с архивите на ДС. Първият е, че има документи, които още в началото на демократичните промени са били изнесени в Москва.
“Това не е вярно”, обясни Стойков, който имал достоверната, по думите му информация как е било пипано в началото на деветдесетте години на миналия век в системата на МВР.
“Грешен мит е че има микрофилмирани документи на бившата ДС”, каза още Стойков. По думите му имало миклофилмирани лични дела на някои агенти. “Нищо не е загубено, само в някои районни дирекции на МВР са се загубили материали”, уточни той. Според него всичко е съхранено, унищожени били само някои документи на съдържатели на явочни квартири.
“Недопустимо е 17 години да не се направи ревизия на дейността на Първо главно управление на ДС, чиито наследник сега е НРС”, каза още Стойков.
Журналистът Христо Христов изрази опасение, че новата комисия, която трябва да разсекретява досиетата на бившата ДС, може да се превърне от комисия за разсекретяване в комисия за засекретяване на досиетата.

Полезна ли ви беше тази статия?
Ще се радваме, ако подкрепите електронното издание Mediapool.bg, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
Подкрепете ниАбонирайте се за най-важните новини, анализи и коментари на събития от деня. Бюлетинът се изпраща до електронния Ви адрес всеки ден в 18:00 часа.
Абонамент