Пастор Гаук: Навсякъде в обществото има хора, които носят бремето на миналото

Всички посткомунистически общества трябва да знаят, че Държавна сигурност е била навсякъде, не само в една партия, трябва да изхождаме от това, че във всяка парламентарна група има хора, които носят бремето от миналото. Това каза във вторник пастор Йоахим Гаук, бивш ръководител на Федералната служба за документите на ЩАЗИ – тайната служба на бившата ГДР, аналог на българската Държавна сигурност.

Известният германски общественик бе гост на дискусията, организирана от фондация "Конрад Аденауер" в София под наслов "Тоталитарното минало и отварянето на архива на бившата Държавна сигурност". В момента Гаук е председател на Дружеството за памет и демокрация.

Това, което в Германия се оказа полезно, бе, че най-напред депутатите в обединена Германия се запознаха колко досиета са изобщо налице, колко са унищожени и има ли смисъл да бъдат отваряни, каза Гаук пред препълнената зала в столичния хотел “Радисън”.

Той посочи, че след това е била създадена една независима инстанция за прочитане на документите на ЩАЗИ. По думите му, в Германия всички демократи - и леви, и десни, консервативни и либерални, са се споразумели, че по отношение на миналото ще действат заедно.

Аз не познавам добре българските условия, за да давам някакви рецепти, но едно съвместно действие би могло да бъде постигнато, например, когато и левият лагер разбере, че "нашата лява политика не бива да бъде свързвана със сталинистки форми на господство, с потъпкването на човешките и на гражданските права", коментира Гаук.

Според него, винаги има и такива, които биха предпочели да се сложи бетонен капак върху миналото, и такива, които имат връзки помежду си и опитват всичко възможно, за да не бъде разкрито миналото.

Всъщност тук може само да апелираме към политическия разум - демокрацията на бъдещето няма да се осигури със запазването на мрежи от миналото, а само когато гражданските и човешките права бъдат гарантирани, каза Гаук.

В хода на дискусията пастор Гаук каза, че в когато е било решено да се отворят архивите на ЩАЗИ, е имало консенсус да не се прави разлика между агенти, които са действали за външното разузнаване и останалите. “Отворихме досиетата на всички”, каза той.

“Влязохме в това управление (външното – б.р.), защото то беше представено като щит и меч на партията”, обясни той. “Влязохме в ЩАЗИ с военни прокурори”, продължи той.

Пастор Гаук разказа, че в началото хората са мислели, че всеки ще може да си вземе досието, но се е стигнало до идеята да се създаде независима обществена комисия. Той посъветва в България да се направи същото, за да не остане нищо скрито от архивите на Държавна сигурност. 

“Имаше хора, които бяха против имената им да излязат във вестниците, но такъв е животът, какво да се прави. Наложихме и лустрационен принцип”, коментира Гаук и добави: “Извървяхме нашия път, сега това предстои и на вас.”

От своя страна Серафим Стойков, бивш шеф на архивите в МВР, развенча няколко мита, свързани с архивите на ДС. Първият е, че има документи, които още в началото на демократичните промени са били изнесени в Москва.

“Това не е вярно”, обясни Стойков, който имал достоверната, по думите му информация как е било пипано в началото на деветдесетте години на миналия век в системата на МВР.

“Грешен мит е че има микрофилмирани документи на бившата ДС”, каза още Стойков. По думите му имало миклофилмирани лични дела на някои агенти. “Нищо не е загубено, само в някои районни дирекции на МВР са се загубили материали”, уточни той. Според него всичко е съхранено, унищожени били само някои документи на съдържатели на явочни квартири.

“Недопустимо е 17 години да не се направи ревизия на дейността на Първо главно управление на ДС, чиито наследник сега е НРС”, каза още Стойков.

Журналистът Христо Христов изрази опасение, че новата комисия, която трябва да разсекретява досиетата на бившата ДС, може да се превърне от комисия за разсекретяване в комисия за засекретяване на досиетата.