Книгата “Пътеводител за османска България” , която излиза другата седмица, е първа по рода си у нас с фокус върху материалното османско наследство в страната и какво се е случвало с него през годините.
За страна, прекарала 500 години от историята си като част от Османската империя, България на пръв поглед има оскъдно османско наследство. Освен очевидното - стари джамии, мостове, чешми и понякога сгради - повечето българи трудно биха назовали паметници от този период, защото... не знаят почти нищо за тях.
Традиционно, учебниците по история представят този период от българското минало основно с културните постижения и борбите за национално освобождение през Възраждането. Те казват малко или никак за живота на хората във вековете между османското завоевание и написването на “История славянобългарска”.
Материалната и нематериални култура, която се появила и развила в българските земи през този противоречив период на историята, остава в сянка.
Резултатът: през 2011 г. малцина знаят, че една от най-красивите църкви в София е започнала съществуването си като джамия, построена от най-великия османски архитект, и че десетките стари “римски” мостове в страната са всъщност османски.
Богато илюстрирана с първокласна фотография и изказваща независимо изследване и мнения, “Пътеводител за османска България” отвежда до добре известните османски паметници в Самоков, Шумен, Пловдив, Видин и София, но и разкрива любопитните, понякога шокиращи детайли за съдбата на османското наследство във Варна, Узунджово, Гоце Делчев и Кюстендил, и отвежда до непознати за туристите места като Суворово и Текето.
“Пътеводител за османска България” е създадена като пътешествие едновременно през времето и пространството - осветлявайки историческия фон докато води през съвременния пейзаж. Много от паметниците, описани в нея, са трудни за намиране и в различна степен на разруха. Но веднъж открити, те обещават награда, защото в тях е ключето към една драматична, макар и слабо позната част от българската история.
Автори на книгата, издадена от "Вагабонд медиа", са Димана Трънкова, Антони Георгиев и проф. Христо Матанов.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
60 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Глупости са, "една от най-красивите църкви в София е започнала съществуването си като джамия, построена от най-великия османски архитект, и че десетките стари “римски” мостове в страната са всъщност османски." Св. София е най-старата християнска църква на балкански полуостров. Не подменяйте историята!!!!!!!!!
до 14, който беше казал: през 14 век България е 1,1млн като население.За сравнение Британия е 1млн-сега Британия е 70млн,ние сме 7" -през 1990 година България е 9млн като население.За сравнение Британия е 60млн-сега Британия е 70млн,ние сме 7.
Османска България няма и не е имало. Имало е османска провинция, населена с безправни гяури.
До 56
През пролетта на 1393 г. с голяма войска султанът преминал
Стара планина, насочил се право към Търново и го обкръжил
от три страни. Обсадата била дълга, тежка и продължила
три месеца, а помощ отникъде не се задавала. Неизвестно по
какви причини цар Иван Шишман с част от войската си не бил в
Търново, а се намирал в Никопол и отбраната на града се водела
от патриарх Евтимий. Всички търновци, от децата до 80-го-
дишни старци, мятали копия и пущали стрели против силния
неприятел. Храбростта на …
защитниците на крепостта била голяма,
ала и неприятелските пълчища всеки ден се умножавали. Поради
дългата обсада храните свършили и това влошило още повече
защитата... Насърчени от своя пастир, защитниците отблъсквали
нападателите, но и самите те намалявали по брой от
недохранване и безводие. Военният съвет заседавал всеки ден...
Баязид и синът му Челеби беснеели от яд, че градът не се предава.
Те изпращали на обсадените известия, че ако не се предадат,
всички ще бъдат погубени... (135).
За обсадата на Търново и падането на града има кратък, но
драматичен разказ в известното „Похвално слово за Патриарх
Евтимий", съставено от ученика му Григорий Цамблак: „... Разгневеният
варварин - пише той - заплашваше, че с огън ще гори,
че на късове ще сече и на друга мъчителна смърт ща предаде
тези, които продължават да са непокорни." Въпреки заканите
обаче жителите на Търново се бранели твърдо и всички пристъпи
на врага се разбивали в яките крепостни стени (66). Обезсър-
чен от загубите, султанът дал заповед за отстъпление с предложение
за мир.
Варшавски посочва, че в този решителен момент се намесват
агентите на Синедриона и Сара-Теодора и чрез предателство
предават Търново на турците. Цамблак също говори за предателство,
но не го описва с подробности (66). Други автори
като проф. Вл. Владикин, Йован Раич, В. Берон и К. Иречек*,
както и народното предание потвърждават, че крепостта столица
пада след предателство, и че предателят е евреин (18, 55).
Същото се потвърждава и от френския автор Сонджеон, който
казва, че предателят е бил чужденец юдей, имигрант (167).
Опирайки се на латински и гръцки източници, М. Варшавски
описва следното:
„... Предателството. С този неуспех не могли да се примирят
членовете на Синедриона, които били в Бургас, и следели
хода на борбата чрез шпионите си. Какво им е оставало да правят?
Като се убедили, че султанът не е в състояние да сломи
търновските защитници без тяхното участие, евреите на свой ред
дали заповед да се организира колкото се може по-скоро предателство.
Намерил се доброволец евреин, когото Синедрионът
снабдил с всички нужни за тази цел средства, включително и
копие от султанската заповед за отстъпление. Този трагичен епизод
историците отбелязват само като предание, че един неизвестен
евреин предал Търново.
Този неизвестен евреин, който блестящо изпълнил задачата
си, бил Лазар Коен*, чийто потомци братя Коен* изиграли също
такава нечиста роля при Осман Пазвантооглу в 1794-1807 г.,
който се обявил за независим.
I
Лазар Коен*, получил заповед от членовете на Синедриона,
проникнал в българската крепост Царевец, явил се при патриарх
Евтимий и по най-подъл начин го уверил, че турските войски са
изгубили всяка способност да се бият и не ще могат да подновят
обсадата на Велико Търново. Той казал, че силни епидемии са
предизвикали паническо бягство в армията на султана, той се клел,
че турците са в ръцете на вече засилилите се отряди на Иван Шиш-
ман и че затова султанът е дал заповед за отстъпление.
За доказателство предателят показал копието от заповедта,
с която го снабдили членовете на Синедриона (Гр. лет. XIV век,
том IV, стр. 216). А в същото време Лазар Коен* през нощта
завел до самите стени на града турската войска, която се разположила
на скрито и чакала сигнал. Подлите и лъжливи сведения
създали в целия град радостно оживление. Радостта на уморените
защитници не могла да бъде спокойно затаена в сърцето,
тя се превърнала в страшен рев, който не можел да се заглуши.
Всички крещели за неочакваното си щастие и спасение, а евреинът
Коен*, като Юда Искариотски*, тихомълком задигнал ключовете
от градските порти и ги предал на своя помощник - евреина
Хасон*, който, възползвайки се от ентусиазма, обхванал
цялото население, отворил градските порти и предал ключовете
на Челеби Сюлейман (Соломон).
Жителите на града се били събрали на площада, гдето патриарх
Евтимий служил благодарствен молебен. Коен* дал уговорения
сигнал и на 17 юли 1393 г. турските войски нахлули през
отворените врати на града (Гр. лет. XIV век, том IV стр. 318)*
По това време град Велико Търново бил център на внимание
в целия Балкански полуостров. Той бил гордост и слава на
българския народ, а когато нахлули турците благодарение на
юдейското предателство, градът бил подхвърлен на грабеж и насилие
и скоро обхванат от пламъци. Турците рушели и разоря-
вали всичко. Патриаршеската църква „Възкресение Христово"
била срината веднага, а благочестивият старец патриарх Евти-
Датата за това нахлуване е потвърдена и от руски летописи
сега ще кажете до преди малко викаш те не са турци а сега пишеш че са ами не знам как да ги наричам
то в тая държава има повече народи от колкото в Руската федерация а там са 150 :D
До 54 Не е исторически куриоз. Спомни си, че Римската империя е паднала под ударите на варварите. И още нещо. Макар и по-примитивни, турците са имали по-добре организирана и командвана армия. Иначе християнският войник по лични качества е превъзхождал турския, но за съжаление пълководческото изкуство на средновековна Европа е било слаба работа.
Българин Хайде сега напишете и един "Пътеводител за съветска България", за да е завършена поредицата.
53, Това което се случи през 14век е исторически куриоз.В еволюцията и в историята, по-развитите колонизират примитивните.В Европа по онова време се случва обратното,нелогичното,неестественото.Да оставим България(пристростни сме),погледни Византия.Къде е Византия в човешката култура и цивилизация въобще и къде са дивашките анадолски племена.Именно това неестествено и нелогично потурчване ни обърква и досега и не можем спокойно да проследим историята от онова и по-късно време.
А в пътеводителя включени ли са полувкопаните в земята църквици, които са били разрешени на българите.
45, Благодаря,че си се постарал.Не оспорвам хронология и история;не съм съгласен с `претопяването`,това не е скраб-но не това искам да кажа. Уместно(и неизбежно)споменаваш Ататюрк.Държава в която единственото меродавно мнение принадлежи на един мъртвец-няма бъдеще.
Пътеводител на османските педали в България.