Пътната агенция плаща 1 млн. лева за археология по “Струма” и “Хемус”

Пътната агенция ще плати около 1 милион лева от бюджета си на историческите музеи в Кюстендил, Перник и Шумен за археологически разкопки по трасетата на магистралите “Струма” и “Хемус”. Това съобщи пред Mediapool председателят на управителния съвет на АПИ Лазар Лазаров. За “Струма” отиват 645 хиляди лева като вече има сключени договори с музеите в Кюстендил и Перник, уточни Лазаров. Сумата е за проучване на 3 обекта по протежение на Лот 1 от “Струма” – Долна Диканя – Дупница (19 км).

Историческият музей в Шумен иска над 420 хиляди за разкопки на откритите през есента останки от древно селище по трасето на “Хемус”, но от пътната агенция смятат, че сумата е необсновано голяма и ще преговарят за намаляването ѝ. Договорката между археолозите и АПИ, заявена и пред премиера Бойко Борисов по време на посещението му през януари, бе за 350 хиляди лева. В момента с пари от бюджета се изгражда отсечката Шумен – Белокопитово (8 км). Преди седмица регионалният министър Лиляна Павлова каза, че ако с археолозите не се споразумеят за парите и сроковете за проучване на реликвите, изграждането на отсечката ще се отложи. Според Лазаров обаче това е малко вероятно.

Вместо да дадем 1 млн. лв. от бюджета на агенцията за изкърпване на дупки, ще ги дадем за археологически проучвания, коментира Лазаров. Той взе участие в Международна конференция за пътна безопасност.

Спешно, но временно кърпене на разрушените след зимата пътища

Преди събитието Лазаров каза пред журналисти, че АПИ разполага с 15-20 милиона лева за запълване на дупки и изкърпване на пътищата, което ще е огромно предизвикателство след тежката зима.

“Основните направления – магистралите и главните пътища, към Варна, към Сандански, към Кулата, към Видин и Русе, ще бъдат изкърпвани и със студена смес, вече сме започнали. Няма как да оставим тези направления с дупки и хората да търпят щети”, обясни Лазаров. Студената смес има временен ефект – колкото да задържи настилката до лятото, обясни шефът на АПИ.

В момента, в който времето позволи, ще започне изкърпване на дупките с топла асфалтова смес, допълни той.

На новостроящите се магистрали няма поражения заради тежките зимни условия. “В участъка на Ямбол има много големи участъци, които са залети и водата все още не се е оттеглила. Няма да има забавяне в строителството на магистрала “Тракия””, обясни Лазаров.

Отсечката на “Тракия” от Пазарджик до тунела Траянови врата ще се изкърпи заради лошото състояние на настилката, е наредил Лазаров.

Глобите заради гафове със зимното почистване отиват за ремонт на отсечки

Той припомни, че на фирмите за зимно почистване до момента са наложени глоби в размер на 420 хил. лева заради несправяне с работата. Това са санкции за ноември и декември, а в началото на март ще стане ясно какви ще са глобите за януари, когато бяха големите снежни виелици. Очакваме сумата да е още по-голяма, каза Лазаров. Парите ще бъдат вложени в ремонт на пътища, уточни той.

“Понеже бюджетът за текущ ремонт и зимно поддържане е един, всички акумулирани средства от глоби на фирми, които не са се справили със зимното почистване, ще бъдат вложени за изкърпване на пътната мрежа”, посочи Лазаров.

Жертвите на пътя трябва да намалеят наполовина до 2020

По отношение на пътната безопасност Лазаров каза, че завършването на автомагистрала “Тракия” ще бъде един голям успех, защото един от най-критичните участъци с много жертви е шосето от Стара Загора до Нова Загора и от Нова Загора до Сливен. Този невралгичен участък ще бъде прескочен с изграждането на Лот 2 и 3 на автомагистрала “Тракия”, защото там чисто геометрично елементите на пътната инфраструктура са предпоставка за пътни инциденти, обясни Лазаров.

По думите му при проектирането и изграждането на пътища трябва да бъдат спазвани правилата за видимост, правилата за пътна безопасност, които в последните години от агенцията се опитват да налагат и да изискват от проектантските екипи.

Стратегията на правителството за пътна безопасност до 2020 г. предвижда жертвите на катастрофи да намалеят на половина спрямо 2010, когато са били 775. България продължава да е сред страните с най-много загинали по пътищата, коментираха участници в конференцията. Смъртните случаи у нас са предимно заради сблъсък с дърво край пътя (35.2%), като този процент не намалява с годините. Следващите най-чести причини са челен сблъсък и инциденти в града.