След решението на КС искането на пътните фирми набъбна на 1.5 млрд. лв.

Браншова камара "Пътища" претендира, че държавата дължи на пътния бранш около 1.5 милиарда лева за извършени ремонти, които очаква да ѝ бъдат платени. Това съобщи председателят на Управителния съвет на камарата инж. Стефан Чайков пред Mediapool.

Проблемът е, че няма заложени пари в бюджета за погасяването на извършеното пътно строителство. Плащанията бяха стопирани от правителството на Кирил Петков, заради установени от тях нередности.

"Тези пари не са предвидени в бюджета за тази година. Говорих спешно с министъра на финансите да се намери възможност да бъдат отпуснати с постановление на Министерски съвет допълнително средства, за да започнем да се разплащаме със строителните фирми." Така министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков коментира пред БНР какво следва от решението на Конституционния съд.

В понеделник за противоконституционно бе обявено решението на Народното събрание от април за плащане на 50 процента от дължимите суми.

Към момента няма официална информация от пътната агенция каква сума дължи на бранша за направените ремонти.

Откъде идват исканите 1.5 млрд. лв.

След решението на Народното събрание от април 2022 г. агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) изплати 50% от сертифицираните разходи за пътни ремонти и 100% от сумите за маркировка и знаци, поставени през 2020 и 2021 г. Става въпрос за общо около 670 млн. лв.

Така останаха неплатени около 530 млн. лв. по извършени ремонтни дейности, каза Стефан Чайков.

Освен това има още 200 млн. лв. разходи за пътни ремонти, които са сертифицирани от АПИ, но не са фактурирани от фирмите. Към април, по неясни за камарата причини, тези плащани не са внесени в Народното събрание при взимането на решението, обясни председателят на браншовата камара.

В допълнение по точка 4 от решението на парламента трябваше да бъдат довършени всички започнати ремонти през 2020 и 2021 г., които бяха спрени по времето на служебното правителство на Стефан Янев. Тук става въпрос за още около 400 млн. лв., каза инж. Чайков.

Към всички тези суми трябва да се прибави и индексацията на строителните договори съгласно одобрената методика на Министерския съвет. Тя предвижда повишаване на плащанията за строителни дейности, извършени след 30 юни 2021 г. досега, заради инфлацията. Максимално допустимото оскъпяване е до 15% от стойността на договорите, което по груби изчисления на АПИ е около 300 млн. лв., разясни Чайков.

С днешна дата ръководството на пътната камара не е имало срещи с началниците на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и АПИ. Причината е, че все още се чака официално да бъде получено решението на Конституционния съд и мотивите към него.

Решението на КС е "доказателство за правотата на компаниите от пътно-строителния бранш, които повече от година защитават с всички способи законността на извършените дейности по договорите за текущ ремонт и поддържане на републиканска пътна мрежа", се казва в становище на Българска браншова камара "Пътища", изпратено до медиите.

В него е посочено, че МРРБ и АПИ "следва незабавно да разплатят своите задължения възникнали по изпълнени дейности, сертифицирани до момента на издаването на решението на Народното събрание".

Управителният съвет на браншовата камара апелира в най-спешен порядък държавата да се съобрази с решението на Конституционния съд и да пристъпи към уреждане на възникналите проблеми и финансови задължения.

Следващите стъпки, които ще направим за уреждането на финансовите задължения, са срещи с МРРБ, АПИ и Министерството на финансите, за да получим максимално възможното плащане към бранша още тази година, каза Стефан Чайков.

Регионалният министър: Търсим начини да платим

Министърът на регионалното развитие арх. Иван Шишков коментира, че не е изненадан от решението на Конституционния съд.

"Още преди да стана министър бях казал, че не е работа на Народното събрание да определя начина на плащането. Това е от компетентността на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и евентуално на Министерския съвет при разпределянето на бюджета", коментира арх. Шишков решението на Конституционния съд по казуса в понеделник в Бургас.

"Имахме готовност за това решение. Въпросът е, че след него в бюджета на държавата няма определени пари. Когато е взимано, държавата не е предвидила пари за разплащането към пътните фирми за извършено строителство от предишни периоди. Сега на служебния кабинет се пада тежката задача да намери решение за разплащане на средствата. Дали ще бъдат в бюджета за тази година или ще бъдат заложени за следващата, парите на пътни фирми трябва да бъдат платени. Лошото е, че с всеки изминал ден стават повече. Дължимите суми са от периода 2020 - 2021 г., преди встъпване в длъжност на предишните два служебни кабинета", обясни регионалният министър.

Как се стигна до решението на Народното събрание

Проблемът с разплащането на пътните фирми възникна по време на служебното правителство на Стефан Янев, който днес е лидер на партия "Български възход". Тогава беше установено, че по договорите за текущ ремонт и поддържане е възложена работа, която неколкократно надвишава посочената в самите договори.

Другите открити нарушения бяха свързани с извършването на основни ремонти прикрити като текущи. Имаше и съмнения, че част от работата не е била извършвана от пътните фирми.

Всичко това стана повод служебният кабинет да поиска, а фирмите да се съгласят договорите за текущ ремонт и поддържане, по-голямата част от които изтичаха през 2023 г. и 2024 г., да бъдат предсрочно прекратени и да действат до 30 април 2022.

До този срок 47-то Народно събрание трябваше да разреши проблема. Това обаче не се случи и се прие решение на 20 април да бъде платена само половината от претендираната сума от пътния бранш, а договорите да бъдат удължени до 30 септември 2022 г.

Остатъкът от парите трябваше да бъде платен след произнасяне на междуведомствена работна група, която да прегледа всеки един от договорите и извършената работа, а докладът ѝ да бъде одобрен от ресорната парламентарна комисия по регионално развитие.

След избухването на скандала за поисканите допълнително средства за пътища от тогавашния вицепремиер и регионален министър Гроздан Караджов до решение не се стигна, а правителството на Кирил Петков падна и така въпросът остана нерешен.

Междувременно депутати от ГЕРБ-СДС сезираха Конституционния съд за приетото от парламента решение, което в понеделник магистратите единодушно обявиха за противоконституционно.

ГЕРБ и "Продължаваме промяната размениха реплики в НС

Междувременно депутати от ГЕРБ и "Продължаваме промяната" също коментираха решението на Конституционния съд.

"Продължаваме Промяната" (ПП) трябва да се засрамят и да поемат своята отговорност - морална и политическа, заяви Николай Нанков, депутат от ГЕРБ-СДС и бивш министър на регионалното развитие, в парламента.

Той посочи, че отговорността за решението, което Конституционният съд обяви за противоконституционно, може да се превърне и в материална. Причината - фирмите имат право да претендират за пропуснати ползи за периода, в който държава не им изплащала дължимите и признати назад във времето задължения, разясни Нанков.

В отговор от ПП обявиха, че днес са чули "поредната лъжа от ГЕРБ, поредната "борисовка" относно това, което се е случвало с решението за текущия ремонт и поддръжка на пътища". Това каза депутатът Настимир Ананиев.

По думите му през 47-ото Народно събрание са били проверени 906 задания на стойност 3.4 млрд. лв. От тях е установено, че 2.4 милиарда лева от дейностите не са текущ ремонт и поддръжка, а основен ремонт, каза Настимир Ананиев.

"Консорциумът на автомагистрала "Хемус" трябваше да получи 500 млн. от тези пари, които бяха спрени с решението на Народното събрание. За нас беше много важно публичният ресурс да бъде защитен", добави той.

Показателно е, че вече втори месец колегите от ГЕРБ и ДПС не допускат изслушване на служебния министър в пленарна зала точно по тези въпроси, каза Андрей Цеков, депутат от ПП. Той се надяват служебният министър Шишков да може да потвърди констатациите.