Патриарх Неофит: Нека временните трудности не подкопават вярата ни

По целия свят христяните празнуват днес един от най-светлите семейни религиозни празници - Бъдни вечер.

Празникът е посветен на дома, огнището, семейството и на починалите предци. По традиция семейството се събира, за да дочака заедно около празничната трапеза светлия миг на раждането в плът на Божия син, който идва при хората, за да изкупи греховете им.

Тази вечер в катедралния храм "Св. Александър Невски" патриарх Неофит оглави празничната служба.

"Нека нищо да не смущава радостта ни днес, защото в тази пресветла нощ изгрява надежда за целия човешки род. Нека временните трудности и изпитания не подкопават вярата ни, но да преминаваме през тях с твърдост и с благодарност към Бога за всичко, с кротост и смирение пред Божията воля, защото живеем ли или умираме, Господни сме. Благодатта и мирът на раждащия се днес богочовек Господ Иисус Христос да бъдат с всички нас. Благословена да бъде празничната трапеза на Бъдни вечер във всеки дом. Честито Рождество Христово!" – с тези думи той поздрави християните.

Трапезата

Най-важното на празника е събирането на семейството. Тази година властите призоваха заради опасността от разпространение на коронавируса домашните тържества, както на Бъдни вечер, така и на Коледа, да не са многолюдни и да се спазва дистанция дори вкъщи.

На Бъдни вечер завършват 40-дневните коледни пости. Върху трапезата се нареждат нечетен брой постни ястия - 7, 9 или 11. Сред тях са пълнени чушки с ориз, сарми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според традицията колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината.

Според народната традиция стопанката слага под масата слама, която замества сламата в яслата на новородения Христос. Тя не се изхвърля, а се поставя в градината под плодните дръвчета, за да раждат повече. Не се изхвърля и пепелта от бъдника - голямо дърво, което гори в огнището цяла нощ, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина.

Традицията повелява вечерята да започне с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове.

Стопанинът чете молитва, после разчупва питата с парата и първото парче от нея оставя пред иконата - за Богородица. Вторият къшей е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството.

Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Според обичая по време на яденето не се става, за да не си тръгне берекетът от къщата.

Трапезата не се прибира, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.

Елхата

Днешната коледна елха замества бъдника - пън от плодовито дърво, който традиционно гори цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина. По горенето на бъдника се гадае и каква ще е годината.

Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата ѝ са червено, жълто, златно - цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник.

Тази вечер е начало на празненството, славещо Христовото рождение.

Църквата чества и света преподобна мъченица Евгения.

Ето и цялото патриаршеско послание, разпространено от БТА:

В дните и месеците на нови и тежки изпитания, които заедно с целия свят и цялото човечество споделяме и ние, отново сме застигнати от единствените по рода си радост и надежда, изгрели днес с Рождеството по плът на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Отново ликуващият хор на ангелското войнство възвестява за предивната тайна на боговъплъщението. Отново ние в радостта си бързаме, следвайки мъдреците от Изтока и витлеемските пастири, да сведем глави пред величието на щедро изливащата се над цялото творение неизтощима Божия любов, свидетелствайки, заедно с божествения евангелист, за Всещедрия и Всемилостив наш Бог, Който "толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен" (Йоан. 3:16). Това се казва Рождественското послание на патриарх Неофит и на митрополитите от Светия синод на Българската православна църква, което ще бъде прочетено от църковния амвон на 25 декември - Рождество Христово.

В Рождественското послание българският патриарх и архиереите на БПЦ отбелязват, че пребъдвайки в тази с нищо несравнима радост поради идването на Божия Син сред нас, славословейки изгряването на истинската Светлина, "която просветява всеки човек, идващ на света" (Йоан. 1:9), ние, призованите свише "чеда на светлината" (Еф. 5:8), имаме богозаповяданата и наистина апостолска мисия и високата отговорност да възвестяваме непрестанно истината за богочовечеството, за това, че откакто Синът Божи стана заради нас и нашето спасение Син Човечески, ние вече не сме сами, защото с нас и до нас е Сам Бог и затова повече "ни смърт, нито живот... ни настояще, нито бъдеще... ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ" (Рим. 8:38-39). Тази любов, с която Бог неизменно ни обгръща, ние чувстваме и днес, заедно със спасителното Божие присъствие, и всичко това ни дава сили и увереност да преодоляваме всяко изпитание и всяко изкушение, с които всекидневно се сблъскваме в земния си живот.

Живеем в свят, изпълнен с болка и страдание, който всекидневно е раздиран от междуособни борби и противоречия и все повече се задъхва в своето отчаяние поради самоволното си отдалечаване от своя любящ Творец. Свят, сътворен от Бога в изява на Неговата любов, който е паднал в греха на богоотстъпничеството, но е бил изкупен от своя Творец и предназначен за спасение, за освещаване и преображение: във възвестените ни чрез боговидеца "ново небе и нова земя" (Откр. 21:1). На същия този свят, който нерядко забравя, че целият е обгърнат от Божията любов и че е призван към богообщение и богоуподобяване, днес, в деня на най-категоричната изява на тази Божия любов, ние, верните на Христовия завет с човечеството, трябва отново да припомним, че "Бог стана човек, за да може човекът да стане бог" (Св. Атанасий Велики) - а това е нещо, което можем да направим единствено уподобявайки се на Бога и на Неговата безкрайна и безкористна любов към нас. Защото "по това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си" (Йоан. 13:35).

Денят на Христовото Рождество е ден на светлина и радост, на надежда и упование, ден за осъзнаване на най-висшето и последно предназначение на човека: да стане бог по благодат. Ден, в който макар и все така заобиколени от болката, страданието и смъртта, ние с вяра, непосрамена надежда и богопросветен ум прославяме живота, се посочва в патриаршеското и синодално послание.

В него се казва: "Дева днес ражда Свръхестествения, и земята поднася пещера на Непристъпния; ангелите с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътешестват, защото заради нас се роди Младенец - Предвечният Бог" (Кондак на Рождество Христово, гл. 3).

Дивното славословие, изляло се някога чрез боговдъхновения Роман Сладкопевец, изразява по неповторимо прекрасен начин цялата радост, настъпила в света с раждането на Богомладенеца. Тържеството на живота, което ще бъде окончателно засвидетелствано с Възкресението на Христос, започва днес: с тайнството, извършващо се във витлеемската пещера, с раждането в нашия свят на Самия Бог, на Този, "чрез Когото всичко е станало" (Символ на вярата, 2) и Който, понеже не можеше да понесе сътвореният по Божи образ и по Божие подобие човек да страда в безнадеждността на своята богооставеност, дойде сред нас, прие нашата природа и стана човек, за да ни даде възможността да се завърнем обратно на изоставения някога от праотците ни път на богоуподобяването. В този ден се изпълнява древното пророчество: "народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина" (Мат. 4:16).

"Огрени от тази светлина, свидетели за нейната сила и за нейната божественост, ние продължаваме да вървим сред мрака на този свят по тесния път към Царството Божие, неизменно благодарейки Богу за Неговата велика милост и всички Негови щедрости към нас, славейки с просветени и чисти сърца Него и "благоприятната Господня година" (Ис. 61:2), чието начало поставя Неговото идване сред нас.

Светлината, изгряваща днес с Рождеството на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос, да огрява всички верни чеда на Православната ни църква, в Родината ни и далеч от нея, и Неговият мир да бъде с всички нас!", пожелават на всички българи патриарх Неофит и митрополитите от Светия синод на БПЦ.