″Патриотично″ преименуваха над 830 местности в Стара Загора

″Патриотично″ преименуваха над 830 местности в Стара Загора

По инициатива на "Патриотичния фронт" общинският съвет в Стара Загора смени турско-арабските имена на 838 местности. Съобщението на поредното ″патриотично″ начинение дойде в четвъртък от ВМРО.

Решението е прието с 39 гласа "за", 2 гласа "против" и 4 гласа "въздържал се". В общинския съвет против са били единствено съветниците от ДПС. "Това е своеобразен "Възродителен процес", обявиха в декларация от Главното мюфтийство.

От публикувания списък на страницата на общината се вижда, че местности, в които има думи като "баир", "бунар", "кория", са сменени с "рид", "кладенец" и "горичка". Местността Чаплака вече ще се казва Голото, Халваджи бунар - Халваджийски кладенец, Калпазан баир - Ялов рид, Бейска кория - Чорбаджийска гора, Ахмед баир - Антонов рид.

В декларация от Главното мюфтийство обявиха, че решението нарушава "достиженията на правото в съвременна Европа и демократизацията в България, след размирните периоди и "студената война". "Това начинание е своеобразен "Възродителен процес", който този път засяга не имената на хората, а имената на обектите и географските местности. Това е политическо нахлуване в естествената територия на езика и има негативно отражение върху религиозната и етническата толерантност на мултикултурното общество в България", се казва в декларацията на мюфтийството.

Преименуването е по инициатива на ВМРО и "Атака" от 2014 година. Още тогава общинарите в Стара Загора решиха да преименуват всички местности в 51 населени места в рамките на общината. А през 2017 г. беше сформирана и временна комисия с представители на ГЕРБ, НФСБ, "АТАКА", ВМРО и Реформаторския блок.

Според патриотите в Стара Загора в хода на работата на комисията е станало ясно, че в областта има множество неразбираеми за съвременниците наименования, като част от тях се оказали смесица от турско-арабски и стари български думи.

"В хода на работата си членовете на комисията са се натъкнали на множество неразбираеми за съвременниците наименования, част от тях се оказали смесица от турско-арабски и стари български думи. Сред тях например е словосъчетанието „съборената кюприя“, което в буквален превод означава „събореният мост“. Запазени са топонимите с корен от езика на далечните предци траките, сред тях е и аязмо (лечебен извор). При изготвянето на списъците, които вече са предоставени на селските кметове, е използвана експертизата на дългогодишни университетски специалисти – османисти. Част от старите имена са преведени буквално, други са по аналогия, трети са изцяло нови.", разясняват от ВМРО.

От комисията обясняват, че собствениците на имоти в местностите с променени имена няма да заплащат такси при вадене на документи. По сходен начин е било процедирано през 30-те години на миналия ХХ век, когато били сменени старите турско-арабски имена на стотици селища с български.

Справка на ВМРО показва, че само от август до декември 1934 г. с девет заповеди на тогавашния министър на вътрешните работи и народното здраве Петър Мидилев са променени имената на 1 875 населени места, сред които и на 14 града. От тогава датират наименованията на Смолян, Асеновград, Несебър, Златоград, Девин и други. Подготовката за този процес обаче датира още от 1925 г. при управлението на Народния сговор с премиер проф. Александър Цанков.

През 1906 г. пък само в сегашната Старозагорска област са променени имената на 347 села, допълват от ВМРО.

Още по темата
Още от България

Защо управляващите избират Цацаров за шеф на "Антикорупция"?