"Патриотите" поискаха отлагане на новия закон за социалните услуги

Дарители защитиха закона и отхвърлиха спекулациите около него

"Патриотите" поискаха отлагане на новия закон за социалните услуги

Депутатите от парламентарната група на "Обединени патриоти" внесоха в Народното събрание предложение за отлагане на Закона за социалните услуги с шест месеца. Внесеният в деловодството на парламента законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги е подписан от всички членове на парламентарната група "Обединени патриоти". Така и "Патриотите" се включиха в хора на противниците на новия закон, включващ протестиращите срещу стратегията за детето и мерките за закрила от насилие, "Атака" и Светия Синод.

В мотивите се изтъква, че в "обществото противоречивите мнения са нараснали" и има необходимост от прецизиране на текстовете.

Коалиционните партньори се разтревожиха за традиционните ценности

"Законът в настоящия вариант дава възможност за тълкуване на определени норми в светлина, която противоречи на традиционните ценности и представите за функционирането и смисъла на семейството като основна единица на обществото", смятат вносителите.

"Законът за социалните услуги и промените, които той налага в Закона за закрила на детето и Семейния кодекс, поставят основателни въпроси именно свързани с устоите на семейството и неговата роля при отглеждането на децата. Ето защо този допълнителен период е нужен, за да може на всички въпроси, които са възникнали, да се даде решение и отговор", смятат депутатите.

Отлагането се мотивира още с острите реакции на родителите по отношение на правомощията на неправителствените организации, разписани в закона, недоволството им във връзка с философията на термина "социална услуга", разписаните в закона правомощия на частните предприемачи, предлагащи социални услуги, ролята на семейството, механизмите и контролът при извеждането на "деца в риск".

"Патриотите" искат отлагането, за да има дискусия и промени в текстовете, които по думите им "внасят смут в обществото".

По-рано искане за отмяна на закона внесоха и депутати от "Атака". С позиция срещу Закона за социалните услуги през миналата седмица излезе и Светият синод на Българската православна църква.

"Спорните" моменти са дългогодишна практика

Същевременно новият Закон за социалните услуги, влизащ в сила от 2020 година, не променя и в момента съществуващата практика общините по своя преценка да делегират на външни доставчици определени услуги чрез конкурс, когато нямат възможност и капацитет да ги изпълняват сами.

Дават се обаче много по-гъвкави възможности за предоставяне и разкриване на нови услуги, обединяване на общини в общи услуги и др.

Също така се въвеждат и по-стриктни критерии за качество, както и се създава Агенция за контрол на качеството на социалните услуги, каквато в момента не съществува.

Дарителите се застъпиха за закона

По този повод от Българския дарителски форум (БДФ) излязоха във вторник с позиция в защита на Закона за социалните услуги и призовават законът да не се отменя и променя, тъй като това би имало изключително негативен ефект върху предоставянето на социални услуги.

"Като обединител на големите дарители в България Български дарителски форум следи дебата по приетия вече Закон за социалните услуги от самото му начало и изразява безпокойството си от опитите за отмяната му, които биха имали изключително негативен ефект върху грижата и подпомагането на уязвими групи от хора. Сред нашите членове има организации, които години наред даряват за социалнозначими каузи, включително свързани с предоставяне на социални услуги и застъпничество за социално включване на уязвими групи. Редица дарителски организации дори създават социални услуги с дарителски средства. Те са разпознати широко като успешни и с висока добавена стойност за обществото", се казва в позицията.

Дълго чакани промени

От организацията припомнят, че приетият през март т.г. закон е резултат на дългогодишен дебат за предоставянето на социални услуги в България, започнал още през 2011 г. "Той е категорична крачка напред, тъй като предвижда изцяло нов модел на социална политика, при който отделните лица имат право на социална услуга и това право може да се реализира ефективно именно за да се помогне на лицето и то да получи необходимата грижа съобразно индивидуалните си потребности при гарантиране на високо качество и контрол на услугата", посочват от БДФ.

Плюсове на закона

Законът почива на ясни принципи - зачитане правата на лицата, ползващи социални услуги, и гарантиране на активното им участие при вземането на решения; гъвкавост и прозрачност при управлението на социалните услуги и др., при които лицата могат да изберат необходимата им услуга, а тя от своя страна отговаря на редица стандарти за качество, предвидени в закона, като контролът е много по-завишен от сега съществуващия. Основният акцент е поставен върху качеството на услугата. Предвижда се лицензионен режим за всички доставчици на социални услуги.


"Приетият вече закон предвижда създаването на нова Агенция за качеството на социалните услуги, която да осъществява контрол, значително по-строг от сегашния. От гледна точка на дарителите стриктният контрол е от ключово значение, защото ще гарантира, че услугите действително се осъществяват в полза на хората и задоволяват техните потребности на практика", казват от дарителския форум.


Като плюс на закона те посочват това, че той поставя човека с неговите индивидуални потребности в центъра на грижата, реализирана от доставчиците на услуги, като надгражда съществуващата уредба.

"Законът предвижда средствата за социални услуги да се разходват съобразно нуждите на лицата и изготвяне на индивидуална оценка на потребностите и резултатите, които се целят. Въведената концепция за "потребител" и "услуга" е от изключителна полза именно за отделните лица, които могат да реализират своето право и да оценят качеството на предоставената услуга. Това се прави както от самите тях и лицата, които полагат грижи за тях (семейство и близки), така и от страна на контролните органи в лицето на държавата", се казва още в позицията.


Според дарителите гарантирането на възможност за финансиране на доставчиците на социални услуги е именно успешният модел, при който те ще се стремят да предоставят по-добри и качествени услуги на лицата, особено в сфери, в които държавата няма капацитет да осъществява подкрепа. "За нас като дарителска общност е важно основният ангажимент на държавата да бъде ефективното разходване а средства в подкрепа на хората. Добрите модели трябва да бъдат възприемани и адаптирани, а не отхвърляни", казват от БДФ.


"За нас е важно държавата да се ангажира с развиване на капацитета за предоставяне на качествени услуги за деца, което се реализира именно със Закона за социалните услуги. Въвеждат се нови типове услуги – мобилна подкрепа и превенция, която е от ключово значение за информиране, консултиране, обучение на умения и т.н", посочва се още в позицията.

За дарителите е от огромно значение и предвиденото в закона създаване на национална карта, която да отрази профила на нуждаещите се групи и ще даде възможност за сътрудничество между общините, а също така и с дарителите.

Заблудите

От дарителския форум отхвърлят критиките, че ЗСУ е приет "набързо и без сериозно обществено обсъждане". "Дебатът за приемане на закона започна още през 2011 г. Проектът на вече приетия ЗСУ беше обсъден и изготвен от Министерството на труда и социалната политика, и то въз основа на концепция, предоставена от министерството преди това. Освен това той беше обсъден от редица заинтересовани страни, включително доставчици на услуги. Преди концепцията - още през 2017 г., бе приета съвместна Пътна карта на членовете на работната група и МТСП. Законът за социалните услуги беше обсъден, гласуван и приет и от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Той беше публикуван за едномесечно обществено обсъждане и гласуван след дебат в пленарна зала", припомнят от организацията.

Те отхвърлят и критиките, че законът фаворизира доставчиците, а напротив – повишават се изискванията към тях и към качеството на предоставяните от тях услуги. Според ЗСУ всички частни доставчици – както физически лица, регистрирани по Търговския закон, така и юридически лица, ще трябва да се лицензират, независимо дали са фирми, или юридически лица с нестопанска цел. Неправителствените организации не разпределят печалба и разходването на държавен бюджет за социални услуги не позволява отчисляване на печалба, поради което мотивите към законопроекта не отразяват действителността. 

Още по темата
Още от България