Пациенти сигнализираха за липсващи в аптеките лекарства

В аптеките липсват бързо действащ инсулин, лекарства за астма, ревматологични заболявания и противосъсирващи медикаменти, сигнализираха в четвъртък пациентски организации. Според представителите на аптеките причината за липсата на лекарства е паралелният износ, който води до дефицити и кара фармацевтичните фирми да изтеглят продуктите си от българския пазар.

Паралелният износ представлява продажба на медикаменти от европейски държави с по-ниски цени в други с по-високи. България е една от страните с най-ниски цени в Европа, поради което определени медикаменти стават предмет на паралелен износ за страни от Западна Европа.

Според председателя на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов проблемът с паралелния износ трябва да бъде решен, защото сегашната уредба очевидно не дава резултат. Той посочи, че има случаи когато цялото внесено количество от даден медикамент изчезва от пазара за броени часове.

"Ще ви дам един пример с едно лекарство, което е напълно безплатно за пациента, плаща се напълно от касата. Струва по цена на едро около 450 лева. В Германия това лекарство струва две хиляди евро, тоест, ако изнесете сто опаковки, забогатявате. Създадена е цяла мафиотска организация, която се състои в следното – назначават се хора, които обикалят аптеките, имат рецепти, с които изкупуват всички лекарства от аптеките, които за съжаление за някои заболявания са съвсем лимитирани количества, да речем - двеста опаковки за цялата страна и фирмата, която ги е назначила, изнася лекарството и то не достига, разбира се, до крайните пациенти", посочи Костов.

Наскоро Конституционният съд (КС) отмени текст от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, въвеждащ уведомителен режим за износ на лекарства. Приетият през пролетта на миналата година текст задължаваше търговците на едро да уведомяват Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) за планиран износ на лекарствени продукти, като при определени условия износът може да бъде отказан.

Според Костов обаче ИАЛ така или иначе няма капацитет да отговори на всички запитвания, а ако до 30 дни агенцията не отговори, това се приема за мълчаливо съгласие.

Зам.-здравният министър Бойко Пенков съобщи, че се обмисля забранителен списък с лекарства за износ, ако количеството им на българския пазар е застрашително ниско.