Пациентите доплащат официално 450 млн. лева годишно на касите в болниците

Пациентите доплащат официално между 300 и 450 млн. лева на касите на болниците, като в тази сума влизат само плащания като избор на екип и дарения, но не и покупката на лекарства и консумативи от аптеките, кешови нелегални плащания и др. Тези данни бяха оповестени на дискусия за болничната реформа в рамките на Икономическия форум за Югоизточна Европа в четвъртък. Иначе според различни оценки общо доплащанията на пациентите в здравеопазването достигат до 3 млрд. лева годишно.

Лечебните заведения харчат почти всичко, което изкарват, като това важи особено за държавните и общинските, докато частните болници успяват да заделят за инвестиции. През последните години задлъжнялостта на лечебните заведения расте, като с наличния си ресурс болниците могат да покрият едва 20% от задълженията си. Това сочи анализ на данните от публичните финансови отчети на лечебните заведения в Търговския регистър, представен от Живко Иванов от финансовата консултантска къща "Симбула".

Анализът сочи още, че частните болници правят по-ниски разходи за лекарства и консумативи, както и за заплати от държавните и общинските.

В държавните и общински болници близо 40% от приходите са за купуване на консумативи, лекарства и други суровини, докато в частните за същото перо се заделят около 31%.

Между 46% и 50% от приходите на общинските и държавните болници отиват за заплати, докато при частните – 37%. Иванов коментира, че финансовото правило е, че ако една болница изразходва над 40% за възнаграждения, започва да работи на загуба.

Тези данни обаче бяха оспорени от директори на лечебни заведения, участващи в дискусията, които до един коментираха, че разходите на болниците за заплати не падат под 65%. Така и не стана ясно обаче откъде идва разликата между официалните финансови отчети на болниците и твърденията им.

Белгийският здравен експерт Жак дьо Таф коментира, че пътищата за реформа включват затягане на дисциплината, както и затваряне и консолидация на болници.

Той съобщи, че преди 20 години в Белгия за период от пет години са били затворени всички болници с по-малко от 150 легла.

Според подуправителя на здравната каса Димитър Петров проблемът на касата дори не са големия брой болници, а многото хоспитализации и според него трябва да се върви към ограничаването им. Той коментира, че приемът в болница се е увеличил след като са били въведени твърди бюджети на болниците, тъй като те се чувстват длъжни да ги усвояват.

По думите на Петров нашата здравна система е близка до френската, където пациентът доплаща част от лечението си, около 20%, но над 90% от хората се осигуряват допълнително за това. У нас пациентът също доплаща, но над 50% от лечението.

Според Петров доплащането е дисциплиниращо, когато е регламентирано, тъй като никой няма да плати 20% от стойността на лечението, за да лежи излишно в болница.

Бившият депутат от НДСВ и директор на частна клиника д-р Атанас Щерев коментира, че у нас най-удачно би било да се регламентира доплащането като се определи "касова цена" за лечението на различните заболявания. Това означава НЗОК да плаща 100% за лечението на социално значимите заболявания и примерно 20% за други, а разликата да се покрива от осигуровки в частен фонд.