Пациентите – лишени от информация, чакащи и нагрубявани

Делата за лекарски грешки се проточват до 10 години

Пациентите – лишени от информация, чакащи и нагрубявани

Българските пациенти се сблъскват с грубо отношение, липса на информация за провежданото лечение, липса на навременна и адекватна медицинска помощ, дискриминация, а делата срещу институциите и за лекарски грешки се точат между 3 и 10 години. Това сочи доклад Центъра за защита правата в здравеопазването, представен в понеделник.

Най-честите оплаквания на пациентите са от болниците, здравната каса и ТЕЛК. Според предмета на оплакването преобладават сигналите за липсващи лекарства, лекарска грешка, достъп до медицинска помощ, грубо отношение, дискриминация. За лекарски грешки се смятат случаите, когато пациент получи увреда по време на лечение и той или неговите близки смятат, че това е в резултат на неправилно проведено лечение. В почти половината от случаите обаче проверките не установяват нарушение от страна на медицинския екип.

Сред честите оплаквания на гражданите са и за забавена реакция при спешни повиквания. Най-тежко е положението в големите градове като София, Варна, Бургас, Пловдив, където линейките закъсняват от 30 минути до няколко часа и през това време състоянието на пациента значително се влошава, особено при инфаркт или инсулт. Проблемът се дължи на липсата на достатъчно екипи, както и на натоварения трафик в големите градове, но освен тези чисто обективни причини от центъра отчитат, че групи пациенти по-често получават отказ от спешна помощ.

"При първата група оплаквания бяхме информирани, че при обаждане на тел 150 или 112 се пита първо за възрастта на пациента и нерядко се отказва посещение, ако пациентът е в напреднала възраст и много увреден. Нюанс в тези взаимоотношения е отказът на медицинския екип от спешната помощ да предприеме мерки за хоспитализация на възрастното лице. При втората група оплаквания се очертаха два аспекта: първият – за отказ от страна на Спешната медицинска помощ да изпрати екип в ромските квартали, а вторият – за отказ за хоспитализация на пациент от ромски произход. От здравен медиатор от Монтанска област бяхме сигнализирани за обособяване както на помещения за ромски родилки, така и на вход за роми, отделни от входа за останалите граждани, към родилния дом в Монтана", посочват от центъра.

Времето на пациента не се цени и не му се разяснява лечението

"Масово явление е да не се уважава времето на здравноосигурения пациент и на неговите близки – чакането в коридорите на лечебните заведения за преглед или оказване на спешна помощ, чакането за записване за преглед, дори прегледът да се налага по спешност, липсата на направления за преглед от специалист, всичко това прави здравната система неефективна, бламира лечебния процес като цяло и дава негативно отражение за здравословните прогнози на конкретния пациент", сочи още докладът.

Друг проблем, който се откроява, е че при прием в болница не се изпълнява в пълнота задължението пациентът да бъде запознат със здравословното му състояние към конкретния момент. На пациента не се разясняват лечебните методи и стратегии с техните ползи и рискове, за да може на тази основа той да направи своя информиран избор на лечение, лекуващ екип и лечебно заведение.

Провеждащите се спрямо пациента манипулации не са съпроводени или предшествани от информация. По този начин пациентът е в състояние на неведение на какво се подлага, кой го лекува и какви лекарства ще му бъдат прилагани.

Хората с увреждания, психично и смъртно болните са най-онеправдани

Като най-онеправдани в доклада се посочват пациентите, нуждаещи се от палиативна грижа, психично болните и хората с увреждания.

"За съжаление палиативна грижа в България практически не се предоставя в лечебните заведения за болнична помощ, нито от личните лекари. Въпреки формално записаното право на всеки пациент в терминален стадий на болестта на палиативна грижа, то практическо измерение на тази грижа от страна на държавата липсва", се казва в доклада.

"Към пациентите с психически разстройства се прилагат нехуманни методи за обездвижване, които освен физическите травми са в разрез и с принципа за съхраняване и уважение към човешкото достойнство, чест и авторитет", сочи проучването.

Спрямо пациентите с увреждания не се показва особената грижа и те "се оставят на случайната милост на болничния персонал и на естествения подбор". За придружителите на такива пациенти в публичните лечебни заведения няма място, особено в спешните отделения, реанимациите и интензивните сектори, а и липсва необходимата материална база, която да задоволи специфичните потребности на пациента с увреждане от всяка възраст.

Делата на пациенти се точат между 3 и 10 години

В същото време пациентите се сблъскват с бавен съдебен процес, когато потърсят правата си по съдебен ред. Приключването на делата понякога отнема от 3 до 5 години, като само решаването на делата на първа инстанция отнема по две години.

Немалък брой дела, в които се търси отговорност за тъй наречените "лекарски грешки" продължават и по 8 и дори над 10 години, като основната причина за това са отводите, които посочените за вещи лица лекари си правят в стремежа си да не се конфронтират със своите колеги – ответници по делата.

"Тази криворазбрана солидарност има за последица утежняването на и без това сложния социален статус на пациента и неговите близки, който през всички тези години не само търпи вредоносните последици, не само не получава търсената справедливост, но понася и една сериозна финансова тежест, изразяваща се в плащането на депозити за вещи лица, държавни такси и адвокатски възнаграждения, съпроводени със загуба на време и емоционален ресурс", се казва в доклада. Заради това в немалко случаи делата за лекарска грешка в крайна сметка се трансформират в дела за бавно правосъдие.

Споделяне

Още от България

Да подаде ли оставка здравният министър, както искат ресторантьорите?