Пътуването на частни разноски не е забранено, но не е морално

Пътуването на частни разноски не е забранено, но не е морално
Според италианските медии, които се позовават на подслушени разговори в рамките на разследване за корупция, бизнесменът Пиерпаоло Черани е плащал на български министри от кабинета “Сакскобургготски” пътуванията им в чужбина. Съществуват ли достатъчно ясни разпоредби у нас по отношение на конфликт на интереси или пътуване на чужди разноски при държавните служители и публичните личности?

За държавните служители има кодекс за поведение, който е приет през 2004 г. Там се прави опит да се формулират основните понятия във връзка с етиката и се предлага някаква уредба на конфликта на интереси, но това, което се посочва, е доста общо.

Никъде обаче не е предвиден случай, в който държавен служител, високопоставен или не, пътува или нощува на чужди разноски, и смятам, че такава регламентация е необходимо да има.

Доколко тези разпоредби се отнасят за политиците?

На практика за държавните служители има по-ясна разпоредба, отколкото за политиците. По начало е нормално министрите да се подчиняват на същите правила, но това не е изрично регламентирано.

Смятам, че трябва да е ясно, че такива неща като пътуване на нечии частни разноски, са недопустими. Не може един държавен служител или министър да пътува по този начин, когато от него се очаква да бъде безпристрастен в действията си.

Съществува ли уредба, която да ограничава личния живот на политиците в това отношение, тъй като донякъде частните им пътувания са въпрос на личен живот?

Когато става въпрос за длъжностни лица със сериозни обществени функции, според Конституционния съд и Европейския съд за правата на човека, те са длъжни да търпят по-голям контрол от страна на обществото къде и какво правят.

Неслучайно при служебните си пътувания те са настанявани в определени хотели, получават по-високи суми за пътни и дневни, защото не би трябвало допълнително да си доплащат от други източници. Другото би създало съмнение за недопустимо вмешателство на частни интереси.

Независимо дали посещението е частно или официално обаче, ясно е едно – една публична длъжност не би трябвало да си позволява да пребивава на чужди разноски в периода, в който е публична фигура.

Такива действия сами по себе си създават съмнения в почтеността на въпросната публична фигура.

Според вас, нужна ли е специална регламентация?

Естествено, Министерският съвет е в състояние да създава съответните регламенти, но мисля, че е редно да има и законова яснота, която да забранява плащания от частен джоб.

Възможно е, например, министрите да декларират с какви пари заплащат пътуването си, дори когато са във ваканция. Това е лично мнение.

Как ще коментирате факта, че никъде няма информация за пътуванията на министрите извън официалните им посещения?

Това не ме изненадва. Може би именно заради това трябва да има ясен регламент, ясни забрани и евентуално деклариране.

Споделяне
Още от България