Пепел, сгурия, камъни от кал, фрезован асфалт – с такива материали се пълнят зейналите ями и се строят пътища и магистрали. Ефектът - дупки, кратери, напуквания, вълни, пропадане, дори "разклащане" на магистрален участък и накрая пускаме кепенците и затваряме пътя, както се случи с отсечка от прясно ремонтирания Видин – Кула – Връшка Чука.
Основният виновник най-често е природата – поройните дъждове и последвалите след това свлачища. Другият набеден е "слабата почва" – мотив за искане на още и още пари от строителите, след като са спечелили търга.
По правило пътните компании винаги са изпълнили всичко стриктно по проект. Проектите обаче се оказват стари, а направените геоложки проучвания недостатъчни. В най-общи линии така обясняват неблагополучията с родните пътища отговорните институции, надзорните и строителните компании.
По Закона за достъп до обществена информация Агенция "Пътна инфраструктура"(АПИ) предостави отговор на Mediapool за пътищата с калпави ремонти, които след това се е наложило да бъдат ремонтирани отново. Запитването беше за периода от 1 януари 2010 г. - 1 април 20015 г. Поискахме данните в табличен вид, като помолихме в тях да има името на фирмата, размера на санкцията, за какво нарушение се налага, кой път е ремонтиран повторно и фирмата платила ли е глобата. Ето как ни отговори АПИ:
Още
От тях 196 736.50 лв. са на консорциума "Трейс БГ" за пътя Мъглиж – Гурково – Сливен, който в понеделник получи ново захранване със средства за ремонт, този път от фонд "Солидарност", след като преди това беше основно ремонтиран по програмата "Транзитни пътища V".
Другите две санкции за "дефекти по пътната настилка" са почти символични – на пловдивската фирма "Пътни строежи" от 21 172.93 лв. за пътя Нова Загора – Симеоновград и на варненската "Хидрострой" – 9084.37 лв. за пътя Дуранкулак – Тюленово и Шабла – Тюленово – Каварна.
Не съм в Катманду, а в родния Северозапад
"Не съм в Катманду, както би си помислил всеки, а на международен път, който свързва България и Сърбия." Това написа в началото на май лидерът на БСП Михаил Миков и за доказателство пусна снимки в интернет малко след опустошителното земетресение в Непал.
Става въпрос за третокласния път Иново – Градец – Бойница – Кула (лот 37), чийто основен ремонт приключи през 2013 г. В него бяха вложени близо 11 млн. лв. по оперативна програма "Регионално развитие". Година по-късно в рамките на гаранционния период пътят е ремонтиран от строителя – обединение "Регионални пътища Север 2012" с водещ партньор "ПСТ Холдинг", по времето когато беше собственост на Васил Божков. Днес фирмата е с нови собственици, а пътят, който е основният към граничния пункт Връшка чука е неизползваем и затворен.
Ако имате нужда от адреналин или искате да си скъсите живота, зависи от гледната точка, то това е пътят София – Ботевград – Враца – Монтана – Видин или казано накратко "Северозападнала България", както я наричат местните, а и не само те.
В момента след Новачене половината път го няма. На всеки час полицаите пускат колоната ту в едната, ту в другата посока..
Преминаването през Монтана също е затруднено, заради строящия се вече втора година обход на града. Той трябваше да е готов още през ноември 2014 г., но изграждането му реално започна едва през май 2015 г. Това обаче не попречи на строителя – обединение "Обход Монтана" с водещ партньор "Трейс груп холд" - да поиска допълнително 5 млн. лв. заради "слабите почви". От АПИ заявиха пред Mediapool, че са отказали, но са удължили срока за приключване на обекта до октомври – последният възможен, за да не изгубим европейското финансиране.
Веднага след Монтана следва около 20-километров участък, където движението става със скоростта на костенурка от 10 – 20 км/ч. Дори и с тази скорост рискувате колата ви да заседне в някоя яма, ако в насрещното пътува друг автомобил. От пътната агенция обещават да възстановят участъка от кратери веднага след приключването на обхода на Монтана. Предвид факта, че тогава ще е зима, надеждите са поне да не забравят да го направят през 2016 г.
След Арчар пътят вече е що годе нормален до Дунав мост, в който бяха вложени 300 млн. лв. В момента това е единственият мост, през който става нормална връзка със северната ни съседка. Този при Русе се ремонтира от румънска страна и до края на годината ще бъде отворено само едното платно за движение, съобщиха от АПИ.
Възможната алтернатива, ако не искате да минете през този ад, е проходът Петрохан. Но и тук има изненада - пътят минава през Димово и къщите на местните хора вече се пукат от тежките камиони. За това не е чудно, че всички бягат от Северозападнала България, за която поне на думи всички управляващи дават мило и драго, но на практика не правят нищо.
Всеки втори ремонтиран път с европари с дефект
Такива са не само пътищата през Северозапада, но и в по-голямата част от страната – 35% от републиканската и около 60% от общинската пътна мрежа е в лошо състояние, сочат данните в Стратегията за развитие на пътната инфраструктура до 2020 г. Документът оборва мита, че по времето на ГЕРБ се дават най-много пари за пътища.
През последните пет години разходите за поддръжка намаляват – от 0.57% от БВП на 0.18% през 2011 г., като през 2012 г. се наблюдава възстановяване до 0.26% от БВП каквото е нивото в момента. В числа процентите изглеждат така 400 млн. лв. през 2008 г. за поддържането на пътищата при 135 млн. лв. през 2011 г., а през следващите по около 200 – 250 млн. лв. Тази година положението не е по-различно.
Именно нерешеният проблем с поддържането на пътищата е едно от условията, поставени от Европейската комисия, за да бъде одобрена оперативна програма "Региони в растеж". По нея през този програмен период са планирани 580 млн. лв.
През изминалите седем години пак толкова бяха инвестирани по старата програма "Регионално развитие". Оказва се обаче, че всеки втори ремонтиран път с европари е дал дефект още през първата година от въвеждане в експлоатация на ремонтирания участък. От първия етап от 15 лота при 10 са се появили дефекти. Същото е положението с втория етап - 15 лота, от които 10 с дефекти. Третият етъп е околовръстното шосе на София в участъка от бул."България" до жк."Младост ІV", който се превърна в плаватален канал веднага след първия обилен дъжд. Едва на четвъртия етап от програмата само три пътя са се напукали. Тъй като отсечките са били в гаранционния срок от 1 година, всички дефекти са отстранени за сметка на изпълнителите. Наложени неустойки за калпаво строителство няма. Това става ясно от отговорите на АПИ до Mediapool. В тях не са посочени причините, които са довели до дефектите на новите пътни участъци.
Продължителното засушаване през лятото на 2012 г., когато бяха изпълнени ремонтите по първия и втория етап на ОПРР са причината за "масовата зараза" с цепнатини на тези участъци. Това обясниха пътни експерти от надзорни фирми, контролирали качеството на изпълнението на тези обекти пред Mediapool, които не пожелаха да бъдат цитирани. По думите им сушата е довела до пресъхване на прилежащите терени, което пък е причина след това да се появят пукнатините по пътищата.
Вълнение от 9 бала
Не по-различна е картината и на ремонтираните пътища по програмата "Транзитни пътища V", която се финансира със заем от Европейска инвестиционна банка (ЕИБ). Тя се изпълнява още от времето на тройната коалиция 2008 г. и срокът ѝ за приключване непрекъснато се удължава, защото България не може да осигури нужното съфинансиране, а по времето на първото правителство на ГЕРБ дори беше замразена за две години.
И по тази програма половината (11 лота) от завършените към момента пътни отсечки са дали дефекти още през първата година на пускането им в експлоатация. Те вече са отстранени от фирмите за тяхна сметка, но не всички.
Хроничният проблем с коловозите, които се появиха по новите магистрални участъци на "Тракия", построени от "Трейс", се оказва заразителен и за пътя Мъглиж – Гурково – Сливен (лот 11) . Няма изненада - строителят е сдружение "Трейс БГ", воден от едноименната старозагорска фирма. Лошото тук обаче е, че коловозите са на долния пласт на покритието – т.нар. биндер, коментираха пътни експерти. Същите деформации ги има и на 8-километров участък от магистрала "Тракия" в близост до Стара Загора. От "Трейс" отказаха коментар за причините с образуваните коловози. Не отговориха и на писмените въпроси на Mediapool. Компанията имаше проблем с коловози и на участъка от Оризово до Стара Загора (лот 1) на магистрала "Тракия".
Другият некачествено изпълнен обект по "Транзитни пътища V" е Нова Загора – Симеоновград (лот 3). Строителят е пловдивската фирма "Пътни строежи". Тук има "изплюване" на настилката на определени места от 5 – 6 кв.м по думите на пътни специалисти. На две улици в Симеоновград в близост до жп линията пътната настилката е пропаднала. Причината се оказва проектът за водния цикъл на града и некачествено изпълнените по него отводнителни шахти, при които са се образували кухини, които водят до пропадането на пътя, обясниха експертите.
Най-зле обаче е положението с изградената пътна връзка на първокласния път при "Петолъчката" до село Окоп южно от Ямбол (лот 8А). Там едната половина на пътя е направена добре, но другата – отчайващо зле, както се изразиха пътни специалисти. Положеният горен пласт на асфалтовото покритие не отговаря изобщо на изискванията и по него вече има 95 закърпени дупки през миналата година. Не е ясно още колко нови ще се появят тази година. Към момента изпълнителят консорциум "Страбаг-8", воден от австрийската "Щрабаг", отказва да направи ремонта наново, твърдят от пътната агенция.
Имаме ли шанс за хубави пътища
Така митът, че българските строители строят евтино и качествено пътища, с който премиерът Бойко Борисов затворил устата на бюроктатите в Брюксел на тема корупция, се развенчава. Един бивш зам.-министър на регионалното развитие призна пред Mediapool, че според него проблемът за некачественото строителство е в ниските цени и формалният надзор, осъществяван от страна на надзорните фирми.
По време на първия мандат на Борисов тогавашният министър на регионалното развитие и настоящ президент Росен Плевнелиев обичаше да се хвали с думите "отново имаме рекорд – най-ниска цена". Фирмите също се изкушиха в надпреварата да смъкват цените само и само да печелят търговете, за да имат работа. Тогава икономическата и финансова криза беше в разгара си. Днес цената за калпавото строителство я плащат данъкоплатците, защото виновни няма.
Имаме ли шанс някога да караме по хубави пътища? Отговорът е категорично не, ако се съди по стратегията за развитие на пътната инфраструктура 2014 – 2020 г. В него са разгледани три сценария, като е избран този на "запазване текущото състояние". Причината – липса на пари за "устойчиво развитие" на пътната инфраструктура. За да караме по хубави пътища през 2020 г., са необходими инвестиции от 12.8 млрд. лв.. Дефицитни са обаче 5.77 млрд. лв., е посочено в документа.
Възможният източник средствата да се набавят е платени магистрали, вдигане на цената на винетките и поне част от акциза от горивата да отива за пътища, както беше преди години. Шансът това да се случи е минимален, а причината е липсата на политическа воля и страхът да не разочароваш електората. Всички искат да карат по хубави пътища, но ако може безплатно. Така вече седем години цените на винетките не са променяни. Заканите за въвеждането на тол таксите и по-справедливо заплащане на принципа, който най-много руши – плаща, засега остават само думи. За акциза на горивата пък въобще никой не смее и да отвори дума и така до следващата дупка.
Средства за кърпене на дупки от 1.01.2011 до 31.12.2014 г.
Година | Изразходвана сума в лева |
2011 | 26 203 553.10 |
2012 | 57 424 380.80 |
2013 | 42 782 266.40 |
2014 | 68 632 842.53 |
ОБЩО | 195 043 042.83 |
За честна и независима журналистика
Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
10 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Абе, с цялото ми уважение към авторката и внушенията, които се опитва да създава, колко калпави са ни бг фирмите, мога ли само да попитам защо не си е направила труда да сравни бг фирмите на какви цени строят и на какви чуждите, примерно германските. Такива ще са ни пътищата, докато се опитваме в тази държава с трици маймуни да ловим. Неслучайно има един английски лаф: Не съм достатъчно богат, че да купувам евтино". Господин премиера не му е приоритет Северозапада, то е повече от ясно. И на никой политик в последните 20 години не му е. Важното е до морето да се стига бързо и лесно.
Който и да дойде да строи, все няма да ни се получават пътищата. Няма път без дефекти, строени и от българските, и от чуждите фирми. Дали не са лоши проектите, по които са работили?
Ивaйлo Дичeв нaглo питaшe зaщo туpиcтитe нe ca ce юpнaли към кpeпocттa Бaбa Видa, тa тpябвa дa възcтaнoвявaмe дpугитe кpeпocти, кoитo в Ceвepнa Бългapия бяxa paзpушeни пo изpичнo иcкaнe oт Pуcия в миpнитe дoгoвopи нa мнoгoбpoйнитe pуcкo-туpcки вoйни. Aми тo нямaмe пътищa мeжду Ceвepнa и Южнa Бългapия, a Ceвepoзaпaдът ce дъpжи зaлoжник кaтo cpъбcкa зoнa нa влияниe. Зaтoвa и втopият Дунaв мocт ce влaчи 20 гoдини, a мaймунитe им в aдминиcтpaциятa бaвят и oтлaгaт c гoдини cтpoитeлcтвoтo нa пътищa и тунeли мeжду Cepa и Югa.
Правителството трябва да обяви пътищата в Северозапада и магистрала "Хемус",за приоритетет-национален проект,в който трябва да се мобилизират усилия и средства,за да се даде шанс на най-бедния регион в ЕС-Северозападния,и Дунав мост 2"-да заработи с пълен капацитет.Национално предателство е да се преферира "Коридо10"и газовата връзка със Сърбия,които са в най-голяма полза на Сърбия,да се хвърлят европейски пари по граничните проекти,докато България има спешна нужда-да поправи своята инфраструктука и да инвестира в бедните си региони!
"Всеки втори ремонтиран път с европари с дефект" написано с дебели букви, ясно да се набие в очи, "всички дефекти са отстранени за сметка на изпълнителите" губещо се в огромния текст, я му обърнеш внимание, я не. Това мисля, че идеално описва целта и качеството на тази статия.