Пътят към ЕС - предизвестен неуспех?

Правителството на Нъстасе подготвя румънците за отлагане на присъединяването към ЕС. Подготвя тях, защото самото правителство изглежда вече се е примирило с този сценарий. За да не бъдат новините предизвикващи сътресения и травматизиращи за предизборната кампания на управляващата Социалдемократическа партия (СДП), те бяха съобщени в началото като работна хипотеза от едно лице, което за много румънци изглежда заслужаващ доверие капиталист и проевропеец: Йон Цирияк.

Приближен на властта от всякакъв цвят, господин Цирияк твърди, че Румъния не трябва да бърза към членството си в ЕС, защото не е достатъчно добре подготвена и че 2010 г. би била по-разумна дата. Веднага след това изявление румънците научиха от Брюксел, че им се готви нова изненада: отлагане с една или повече години за страната, която не изпълни ангажиментите на практика.

Поредицата от подобни изказвания показва, че правителството е наясно, че не е спазило сроковете, договорени с ЕС, но иска да убеди румънците, че е в тяхна полза нещата да се отложат. Бизнесмени като Йон Цирияк, приближени към властта, опитват да покажат, че бързането в този процес означава закриване на десетки, дори стотици предприятия, които вървят на загуба, но които имат десетки хиляди работещи, че селското стопанство не е подготвено, макар че е получило достатъчно европейски пари - повечето влезли директно в джобовете на функционери и клиенти на СДП, че бизнесмените не са подготвени, че нямат технологии, отговарящи на изискванията за опазване на околната среда, че не са в състояние да си платят данъците и прочие.

Всички тези аргументи са в полза на запазването на една болна икономика, която отказва строго лечение - единственото, което би могло да даде резултат след години, през които държавните предприятия бяха поддържани на изкуствено дишане.

В продължение на четири години кабинетът на Нъстасе отлагаше реформите, надхитряйки европейските представители чрез всякакъв род машинации, и дори в последния момент кабинетът не е решен да приложи на практика поетите ангажименти. Пакетът закони за съдебната реформа, с който трябваше да се осигури независимост на съдебната система, е най-ясният пример, а проектозаконите, предложени от правителството, показват, че властта продължава да иска да държи под чехъл магистратите.

Анкета, направена неотдавна сред съдиите, показва, че над три четвърти от тях са подложени на политически натиск. Нищо не пречи на изпълнителната власт да даде на правосъдието независимост, но тя не го прави вероятно поради други причини: защото достатъчно хора от антуража на премиера имат проблеми с благосъстоянието си, получено по незаконни пътища, защото премиерът не иска да се приложи на практика закона за конфликта на интереси, защото властта има нужда като от въздух и през тази година от зависима съдебна система.

Идеята за отлагането на членството на Румъния в ЕС за 2010 г., сложена в устата на инвеститор като Йон Цирияк, изглежда е част от двойна игра: от една страна дава възможност на властта да отрече открито гледната точка: "невлизането в ЕС през 2007 г. може да отложи присъединяването дори за 2020 г.", както заяви президентът Йон Илиеску, а от друга страна - предлага валидни аргументи на правителството да се защити, в случай че отлагането стане факт, а България се отдели от Румъния, оставяйки я назад до Турция в зоната на олигархичната демокрация.

*По БТА

Още от Балкани