Пътят към непознатото евро е труден

Някакво странно предчувствие за беда витае във въздуха, докато Европа се подготвя за преминаване към еврото. Започна война на нерви между Европейската централна банка и националните финансови министри за това дали минималните проблеми при промяната трябва да бъдат основен приоритет, когато се въвеждат новите банкноти, или на първо място ще бъде подсигуряването срещу фалшификации. Вътре в Европейския съюз има политическа безизходица относно стъпките, необходими за създаването на обединен европейски капиталов пазар.

Разногласията по тези два въпроса са симптоматични за по-широкия и все още нестихващ дебат за това дали и как независимата монетарна политика на централната банка трябва да бъде допълнена от нов икономически механизъм за вземане на решения.

Проблемът, с който непросредствено се сблъскват 12-те държави от еврозоната (Великобритания, Дания и Швеция си запазват националните валути засега) е промяната, която ще бъде извършена на Нова година. Колкото повече този краен срок се приближава, темпото се ускорява, а с него и политическите разногласия.

Наяве излизат различия по това каква степен на гъвкавост трябва да бъде допусната в различни области. Например, как трябва да се направи деликатното разграничение между "честните" данъчни измамници с техните купища пари в брой и професионалните перачи на пари? Вим Дуйзенберг - холандецът, който оглавява ЕЦБ и чийто авторитарен стил е противоречив, е против настояванията от всички страни да се позволи доста по-голямо предварително снабдяване с евробанкноти с малки деноминации. Специалистите по търговията на дребно прогнозират, че стриктното придържане към стратегията на ЕЦБ "точно навреме", тоест - да се задържат банкнотите до последните часове на тази година ще предизвика проблеми.

Техните предупреждения за критичните пунктове, които ще предизвикат хаос, често са експлицитни, както в едно датско проучване, което ни представя сряда, 2 януари 2002 г. Действието се развива в 8.30 часа сутринта и за хората, които стоят на опашка пред билетната служба на централната гара в Амстердам няма почивка. Пред всяко от гишетата стоят по няколко стотин души.

Забавянето, според специалистите, които са автори на този сценарий, се дължи на удвоеното и дори в някои случаи утроено време за трансакции. До средата на сутринта опашката вече се с разпростряла на площада отвън и се е смесила с тази на автобусните пътници, чиито пътувания също са забавени от трансакциите с непознатата валута. Телевизионни екипи записват хаоса от хеликоптери. Ако може да се вярва на най-лоши прогнози като тази, такива опашки ще има в големите градове по цяла Европа. Денят, в който еврото ще стане единственото законно платежно средство от Егейско море до Арктическия кръг може да бъде и денят, в който животът на 300 млн. европейци може почти да замре.

Дотогава обществеността няма да познава нито една от новите банкноти главно поради страховете на ЕЦБ от фалшификации. Също така ще има сериозен недостиг на банкноти с малки деноминации, тъй като те не отговарят на стандартите на някои банкомати. До края на февруари, когато промяната би трябвало да е приключила, на много европейци може да им се иска никога да не са чували за еврото.

Не всички специалисти споделят тези опасения. Някои може би са успокоени от факта, че техническите проблеми при настъпването на новото хилядолетие се оказаха кьорфишек. Те казват, че проблемите по адаптирането ще бъдат преодолени доста бързо и че страните от еврозоната скоро ще се успокоят и ще се радват на предимствата на валутния съюз: увеличена търговия, стабилни цени и по-висок растеж.

Изглежда малко необмислено обаче да се смята, че политическата цена, която ще бъде платена, ако промяната се провали, ще бъде малка. Щом веднъж еврото започне да се употребява, неговата символичност и удобство може наистина да породят оптимизъм и проевропейски настроения. Но преди това правителствата и хората, които вземат решенията в ЕС ще се сблъскат с вълна от враждебност. Това ще бъде първият път, когато политиката на ЕС ще има толкова директен ефект върху всекидневния живот на хората.

Неподготвеността на предприятията, с изключение на гигантските корпорации, може да доведе до вълна от ненужни банкрути. По-малките предприятия, като се започне от магазините и се стигне до компаниите, които наемат по-малко от неколкостотин души, често изглеждат незаинтересовани. Едва една трета до една четвърт от тях са показали досега, че по някакъв начин променят счетоводната си система. Много европейци не знаят, че сега единната валута е невъзвратим факт. Около една трета от хората, анкетирани в Европа (43 % в Германия) все още вярват, че техните национални валути ще продължат да съществуват успоредно с еврото.