Пътят на петрола през Южните Балкани

В днешния следвоенен период на Балканите интеграцията е ключова дума за западните политически стратези. По-малко привлекателните качества на района - контрабандата, корупцията, войната и икономическото изоставане, значително ще намалеят, след като те бъдат интегрирани. Приоритет имат политическата и особено икономическата интеграция. Така твърди Западът.

Тогава защо петролопроводите в Южните Балкани, които бяха замислени преди почти 10 години, все още не са построени? Каква е причината за това забавяне и ще се промени ли положението? Няколко проблема - част от които финансови, а повечето - не, възпрепятстват двата на пръв поглед конкурентни тръбопровода - Албания-Македония-България или АМБО, който свързва Черно и Адриатическо море; и линията Бургас-Александруполис между Черно и Егейско море.

Последната - общ проект на руското, българското и гръцкото правителства, има целеви капацитет от 40 милиона тона годишно. Дългата 175 мили линия ще струва от 630 до 700 милиона долара и засяга руските петролни интереси. ЛУКойл притежава бургаската рафинерия Нефтохим, а Юкос неотдавна се включи с инвестиция от 200 000 долара.

Христос Димас - един от шефовете на проекта, казва, че "Юкос е една от фирмите, които го поддържат, тъй като участват от самото начало". Въпреки някои екологични опасения Димас е оптимистичен за Бургас-Александруполис: "Без никакво съмнение, ние сме в състояние да обработваме всички видове танкери, включително и от класа VLCC".

"Проблемът е уникален не само за Егейско море, а за цялото Средиземноморие. Засиленото използване на танкери с двойни корпуси има значение, но да разполагаме едновременно с наш тръбопровод и с маршрута през Босфора е най-изгодното решение за пренос на петрол от Черно море до западните пазари.

Поддръжниците на АМБО обаче твърдят, че за разлика от албанското пристанище Вльора, гръцкото Александруполис е недостатъчно дълбоко, за да обработва супертанкерите от клас VLCC, и недостатъчно голямо, за да отговори на международните изисквания за радиус на завой.

Линията АМБО е с дължина 560 мили и би струвала 1,2 милиарда долара. Целевият ѝ капацитет е 35 милиона тона годишно. Голямото предимство на АМБО е, че пресича целия Балкански полуостров, с което изцяло елиминира опасността от петролен разлив в Егейско море. Тази заплаха дойде на дневен ред на 13 декември, когато петролен танкер се запали недалеч от бреговете на Атика.

Пожарът бе потушен след 3 часа и не бе съобщено за екологични щети. Но със своята икономика, зависеща от туризма и с бързото наближаване на Олимпийските игри в Атина през 2004 г., може ли Гърция да си позволи и занапред рисковете за околната среда /и за имиджа/, които са свързани с движението на танкери?

В определена степен обаче да се спори по двата проекта е безсмислено. Те имат толкова различни дължини и цели, че на практика не е възможно да се сравняват на базата на това кой какво може да си позволи. В крайна сметка, не желанието за съкращаване на разходите, а интересите на частни компании и онези, които имат личен интерес в засегнатите страни, ще решат дали тези тръбопроводи ще бъдат построени.

Първият и най-важен проблем за двата проекта е въпросът как бъдещият каспийски петрол ще достига до Бургас. И при двата проекта ще се използват танкери от пристанищата в източната част на Черно море, които ще пълнят терминалите, а впоследствие и тръбопроводите. Но докато не се реши проблемът с доставките, всички варианти за преработката остават хипотетични.

Дори и да предположим, че се намери начин да се изнася петрол от Каспийско море, остават и други хипотетични проблеми. Джон Робъртс, главен редактор на Плат Енърджи Груп /Platt Energy Group/, коментира, че балканските експортни маршрути може дори да не са необходими.

Като сочи очакваните капацитети за линиите Баку-Тбилиси-Джейхан (1 милион барела дневно), Каспийския тръбопроводен консорциум (700 000 барела дневно) и потенциалните каспийско-руски тръбопроводи (400 000 - 500 000 барела дневно), Робъртс повдига провокативния въпрос: "Без никакви други тръбопроводи, посочените могат да обработват принципно поне 1,2 милиона барела дневно и по този начин вероятно да обхванат целия износ от азербайджанско-каспийския район.

А това не оставя много място за други експортни маршрути. И към Черно море може да се насочат по-малки от очакваното обеми - при това положение, дали изобщо е изгодно да се строят транзитни линии през Балканите, предвид ниското вътрешно потребление в самия район?"

Втората основна причина за забавянето бе проектът Баку-Тбилиси-Джейхан - маршрут, който свързва Каспийско и Средиземно море. Замислен почти по същото време, когато и двата балкански тръбопровода, до неотдавна той бе преследван от съмнения заради собствените си минуси.

Но американските власти го издигнаха като приоритетен най-вече по политически причини. Балканите бяха удобно забравени и изграждането на тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан започна на 18 септември. По ирония, именно сегашният президент на АМБО Тед Фъргюсън даде началния тласък за Баку-Тбилиси-Джейхан, когато работеше за филиала на Халибъртън - Браун енд Рут, през 1994 г.

Сега, когато турците (които са главните облагодетелствани от проекта Баку-Тбилиси-Джейхан) вече не се тревожат за конкуренцията, поддръжниците на балканските маршрути се надяват да бъдат справедливо изслушани. Но стратегическото значение на района намаля за САЩ, чиито предни постове вече са в Централна Азия.

Русия пък започна директни танкерни доставки за Америка. Единственият производител, който е в състояние да конкурира ОПЕК, има големи планове в тази област. На 19 октомври бившият премиер Евгений Примаков обяви, че само през 2003 г. Русия се надява да изнесе 50 милиона тона петрол за САЩ. И нещо невероятно, ЛУКойл дори изкупи цялата мрежа от бензиностанции на фирмата Гети Ойл /Getty Oil/ в Америка.

Пораждащото някога страх руско нашествие се оказа икономическо, а не военно. На Балканите САЩ постигнаха последната си стратегическа цел през 1999 г. с принудителното установяване на постоянно военно присъствие - огромната база Бондстийл в Косово.

А след терористичните атаки от 11 септември 2001 г. мироопазващите сили, които вече бяха намалени, отслабнаха още повече. Американските акции в Афганистан, а (скоро) и в Ирак, предизвикаха мащабна предислокация на сили. Сегашното слабо внимание към Южните Балкани налага на поддръжниците на тръбопроводите в района да полагат още по-големи усилия за популяризирането им.

Но в търсенето на инвеститори първите въпроси, на които трябва да се отговори са за инфраструктурата, за политическата стабилност и за бизнес-климата на страните-домакини.

По БТА

Споделяне

Още от Бизнес

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?