Последно:

Пътят от София до Калотина ще е магистрала

Търгът за 200 млн. лв. ще бъде обявен през октомври

След построяването на магистралата от София до Калотина тировете повече няма да задръстват граничния пункт.

След спорове дали пътят от София до Калотина да бъде магистрала или скоростен вече окончателно е решено да се строи с габарити на аутобан. Това съобщи инж.Лазар Лазаров, председател на управителния съвет на агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ) за Mediapool.

Първоначалният вариант предвиждаше 52-километровата отсечка да бъде магистрала. Така обеща и премиерът Бойко Борисов още през април 2010 г. след среща в Белград с тогавашния сръбски премиер Мирко Цветкович. Премиерът дори се закани да изпреварим сърбите в строителството на магистралата София – Ниш в българския участък.

Докато сърбите обаче усилено строят отсечката от Пирот до Димитровград, която по план трябва да бъде готова до края на 2012 г., българският участък беше понижен до скоростен път с цел да се пестят средства. За това настояваха Министерството на регионалното развитие и АПИ. В същото време главният архитект на София Петър Диков и няколко от най-добрите пътни експерти лобираха за магистрала, като според специалиста инж. Койчо Бояджиев оскъпяването нямало да е повече от 10%.

Допълнителен аргумент беше, че отсечката е част от трансконтиненталния коридор Лондон – Калкута, който е най-краткия път, свързващ Западна Европа с Близкия и Средния Изток. Навсякъде трасето се изгражда с магистрални габарити. В останалата част на българска територия също. Освен това максимално разрешената скорост по магистрала е по-висока от тази на скоростен път, което означава по-бързо придвижване на хора и товари.

Споровете забавиха пускането на търга за отсечката. Съгласно годишния индикативен план на оперативна програма “Транспорт” той трябваше да бъде обявен до края на юни, но сега плановете са да бъде пуснат през октомври. За участъка от 52 км са заложени 200 млн. лв.

За София изграждането на магистралата София – Ниш е един от най-важните пътни проекти, защото решава въпроса със западното направление. Другите два ключови проекта са строителството на западната дъга от магистрала “Люлин” до река Какач при бул.”Сливница”, който се изгражда от “Трейс”, и Северната скоростна тангента, за която също предстои да бъде обявен търг. Целта е трите обекта да бъдат завършени до края на 2015 г. с европейски средства.

Сега с пускането на магистралите “Люлин” и “Тракия” и довършването на късата връзка при гара Яна с магистрала “Хемус” трите трасета спрат в София. Нужно е трафикът да се развърже, а магистралите да се свържат, за да не минава целият поток през центъра на столицата. Това прави проектът за магистралата София – Ниш толкова важен, аргументира се арх. Диков пред Mediapool.

Сложни за изпълнение са първите 16 километра – от сръбската граница до преди Драгоман, където има тежък планински терен и пресичане на жп линията. Там трудно ще бъде достигнат магистралният габарит от 23.5 метра и може би ще бъде намален с около метър, твърдят пътни експерти. След това трасето почти повтаря сегашния път, който ще се използва, но ще се разшири с магистрални габарити. Последните 14 км преди София са изцяло ново трасе, чието строителство най-вероятно ще остане за следващия програмен период 2014 – 2020 г. Това е участък от 35 до 50 км, който попада на територията на три общини – Божурище, Костинброд и Столична, като в София се влива във Северната скоростна тангента.

В същото време от другата страна на границата сърбите усилено строят. В момента се изгражда отсечката от Пирот до Димтровград и обхода на града с обща дължина 23 км. Изпълнител е австрийската “Алпине”.

Плановете на Сърбия са трасето от еврокоридор номер 10 да бъде приключено до края на 2015 г. Това заяви директорът на "Пътищата на Сърбия" Михайло Мишич в края на 2011 г. Държавната компания отговаря за строителството на магистралата.

По думите на Мишич източното разклонение на коридор номер 10 от Ниш до Димитровград ще бъде завършено до края на 2014 г., а южното разклонение от Лесковац в посока македонската граница - до края на 2015 г. Южното разклонение от коридор номер 10 е най-трудно за изграждане и затова то ще бъде завършено последно, като сроковете отговарят на предварително утвърдения план, изтъкна тогава Мишич.

Строителството на сръбския участък от еврокоридор номер 10 върви от 2008 г. Общата му дължина е 330 км. Бюджетът му е 1.5 милиарда евро. От тях 1.2 милиарда евро идват от заеми от Европейска инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и Световна банка. Останалите 300 млн. евро са от държавния бюджет на Сърбия.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?